– Благословете, Ваше Светейшество… Ваши Високопреосвещенства, Ваше Преосвещенство…
– Не, не, и той е вече високопреосвещен митрополит, отец Ипомоний… Но сядайте, сядайте.
Отецът неловко се настани на скромния дървен стол пред членовете на Св. Синод, които се бяха вторачили в него. В очите на едни виждаше добронамереност, но други го гледаха изпитателно и с недоверие. Залата бе доста малка. Всъщност не помнеше да я бе виждал до този момент. Явно се използваше само по много особени поводи.
– Повикахме Ви, отец – продължи патриархът – за една важна мисия. Вярваме, че за опитен църковен дипломат като Вас тя няма да е непостижима. Благославяме ви да заминете със специална задача за… (патриархът се наведе към отеца и с приглушен глас каза) Гренландия.
– Гренландия ли?! – слисано възкликна отец Ипомоний. – Но аз не…
– По-тихо, отец, какво сте се развикали! Мисията е доста деликатна и затова засега е необходимо да остане в тайна.
– Да, но…
– Слушайте първо – после ще задавате въпроси, ако имате… Знаете какво се случва напоследък със света. Много са белезите на последните времена. Затова трябва непоколебимо да отстояваме светата православна вяра. Гренландия се очертава като мястото на една от последните битки. За големите държави – това е просто стратегическа територия. Но за нас е битка за душите на богоспасяемите гренландци.
– Но какво мога аз да…
– Това, което можете да направите, отец, ще Ви стане ясно след малко. Големите държави започват да струпват там свои войски. Но ние ще сме първите, които ще изпратим там православен свещеник. Нашият събрат… Къде си, Ваше Високопреосвещенство? Ела напред. Той, както разбра, вече не е епископ, а митрополит на Гренландия и цяла Арктика… Така нашата Българска Патриаршия увеличава около 15 пъти своята площ. Но не това е най-важното, разбира се, важни са душите на тези 55 000 жители на острова…
– Но какво мога аз да направя. Дори нашият провинциален град има повече хора – поне на списък, де. Не можем да ги обгрижим дори и тях, а какво остава за цяла Гренландия…
„Няма да се справи!“, „Стар е вече за такова послушание“, „Казвах му аз на патриарха по-добре да изберем…“ – започна недоволно шушукане сред митрополитите в заличката.
– Моля ви, моля ви! Тишина! Не ни карайте да съжаляваме за избора си, отец. Аз лично Ви предложих. Досега никога не сте ни разочаровали. Вашата работа е да се установите на острова, да подготвите всичко за пристигането на Вашия митрополит… Да, да, вие сте вече новият викарий на митрополита на Гренландия и цяла Арктика! С Божията помощ и подкрепа. Важното е бързо да заминете и да се установите там. Останалото е наша грижа. Ориентирайте се в обстановката и ни уведомявайте редовно. Това е вашият лаптоп. Криптиран е. Каквото ни изпращате – само по него. По него ще Ви изпращаме и инструкциите. А в този куфар е всичко необходимо за на първо време. Това е самолетният Ви билет. В плика са първоначалните инструкции и командировъчните. Безлимитна дебитна карта – за непредвидени разходи. Но не се увличайте… Паспорт не Ви трябва – с лична карта се пътува. Наспете се добре, защото утре рано заминавате… Не се безпокойте – аз лично ще говоря с презвитерата Ви и ще ѝ обясня. Тя ще разбере. Хайде, отец, благословението Господне и милост Его да приидет на вас…
(следва продължение)
Вижте също: Отец Ипомоний и Строителят на Вавилонската кула
Отец Ипомоний и сложните юридически казуси
