За хората и дърветата
- Детайли
- Томас Аренцен
Радвай се, свети Кръсте, защото под сянката на твоята благодат прибягват всички верни.
Радвай се, честнѝ Кръсте, всерадостно знамение на нашето изкупление.
(Акатист на честнѝя и животворящ Кръст Господен)
Разхождайки се около коледната елха в моя малък норвежки град, си припомних, че християнският свят е пълен с дървета и, разбира се, не само елхи. И все пак елхата предизвика в този момент нещо, което мога да нарека дървесна чистота. Веднага, след като е сътворен човекът, Бог поставя това земно същество сред дървета и клони. Дървото на живота е било в центъра на първичната реалност като източник на жизнена сила. От друга страна, след грехопадението се появява Дървото на Кръста, носещо плодовете на Спасението. Връзката им е прекъсната от друго дърво – това на знанието, чийто плод е смъртоносен. Разказът е познат на всеки християнин, но ние сме склонни да забравяме, че християнството по същество е религия на дърветата.
Първите християни са били наясно с този разказ, защото са разглеждали Христос като новия Адам, а Мария – като новата Ева, и същевременно са виждали в Кръста новото Дърво на живота. Самият Господ, когато се скита по черните пътища на земята, в поученията Си използва дърветата като символ: „Занапред никой да не вкуси плод от тебе вовеки!“ (Марк 11:14). Смоковницата Го чула и листата ѝ опадали, както и евангелистът разказва. Ясно е, че Иисус съчувства на растителния свят. Той нарича Себе Си истинската лоза, а пръчките са учениците Му (Иоан 14). Той търси подходящи сравнения от природата, за да опише божествената реалност: „На какво да оприличим Царството Божие, или с каква притча да го изобразим?“, поставя риторичния въпрос и дава следния отговор: „То е като синапово зърно, което, кога се посее в земята, е най-малко от всички семена земни; а кога се посее, пониква и става по-голямо от всички злакове, и пуска големи клони, тъй че под сянката му могат да се подслонят птиците небесни“ (Марк 4:31-32; Мат. 13:31-32). Птиците летят свободно над кълновете, които постоянно растат и се препълват със соковете на Църквата.
Анкета на Двери: Най-важното църковно събитие на 2021 година
- Детайли
- Двери
По установена вече традиция Двери се допитва до своите читатели: кое е най-важното събитие в живота на БПЦ през изминалата година? Белязаната от пандемията и силната политическа турбуленция 2021 г. не беше богата на ярки църковни събититя. Може би това се дължи и на почти пълната липса на дейност на Св. Синод през изминалата година, когато отделните епархии функционираха като полуавтономни църкви.
Ето все пак тези събития, които изведохме като главни:
- Подкрепата на клирици от Софийска епархия за ковид-отделенията на ВМА и Александровска болница.
- Хиротонията на Браницки епископ Пахомий, ректор на СДС.
- Хиротонията на Константийски епископ Михаил, викарий на Ловчанския митрополит.
- Хиротонията на Смоленски епископ Висарион, втори викарий на Пловдивския митрополит.
- Създаването на списание и онлайн-радио „Епархийски глас“ на Софийска митрополия.
- Тържествата за 700-годишнината от успението на св. крал Стефан Милутин в София.
- Създаването на филма „Добротворецът“, по случай 50-годишнината на митр. Неофит Видински.
- Откриването на църковния център по рехабилитация в Горна Малина.
Можете да гласувате за повече от едно събитие.
Ако смятате, че важно църковно събитие не е отразено в анкетата, можете да ни пишете на адреса на редакцията: redaktori@dveribg.net.
В анкетата можете да гласувате тук.
Нека живеем с благодарност и умереност във всичко
- Детайли
- † Неофит, Патриарх Български
Възлюбени в Господа чеда на светата ни Православна църква,
По велика Божия милост прекрачихме прага на още една от отредените ни години. Старата изпратихме с облекчение, а Новата посрещаме както винаги с нова надежда за по-добри бъднини. За повече радост, светлина и добра воля между човеците и по-малко мъка, болка и тъга, по-малко враждебност и насилие и не на последно място за по-малко лекомислие, което за съжаление често съпровожда човешките решения и действия. Ето защо в началото на Новата 2022-ра година ние отново молим нашия Небесен Отец да ни дарува не само здраве и благоденствие, но и мъдрост, за да можем да градим своя живот, и най-вече живота на нашите деца, съобразно с Неговата света воля, с Неговия божествен промисъл за света и за човека.
Защо се роди Иисус Христос: отговорът на светците
- Детайли
- Златина Иванова
Разруши се стената, която ни отделяше от Бога, прибран е огненият меч и херувимът отстъпва от дървото на живота
В тези дни празнуваме Рождеството на Христос. Едно събитие, след което вече нищо не е същото. Нищо не е същото в живота на човечеството, нито дори в живота на вселената. Бог се облече в човешката природа, като я прие от девойката Мария – най-чистия плод, най-зрялото човешко същество, което дава хилядолетната педагогика на Бога към избрания еврейски народ.
Защо Бог си причинява това? Защо влиза в тази перипетия, която знае, че ще Му струва вкусването на смърт – най-противоположното нещо, несъвместимо с Бога, Който е източникът на живота?
Защото има цел. Движен от любовта Си към творението, Той иска да промени човека. За каква промяна обаче става дума? Да го направи по-мъдър, по-добър, да подобри живота на хората, да им даде ключа към постигането на едно по-добро общество? Нищо от това или по-скоро – не само това. Всичко това ще се придаде на човека (Мат. 6:33), ако приеме предложението на Бога да стане част от Неговото ново творение.
Патриаршеско и синодално Рождественско послание 2021 г.
- Детайли
- Св. Синод
Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква,
Пред прага на още една година от дългия низ на времето, броени дни преди с нова надежда за бъдещето да се поздравим с Новолетието, отново отбелязваме единственото истински ново събитие в историята на човечеството – Рождеството по плът на Божия Син и наш Господ Иисус Христос. С най-дълбока духовна радост и благодарение прославяме тайнството на Богочовечеството, ставайки свидетели на откриването на умълчаваната от вечни времена тайна (Рим. 14:24), която свети апостол Павел справедливо нарича „велика тайна на благочестието“, понеже, ето: „Бог се яви в плът“ (1 Тим. 3:16). Бог, Който „в старо време много пъти и по много начини говори на отците чрез пророците“ (Евр. 1:1), днес, в лицето на Своя Единороден Син, се ражда като Човек и заживява сред човеци, та с това да извърши онова обновление на нашата природа, което единствено можеше да я върне отново към първоначалната ѝ красота и съвършенство.
Божият Син дойде в нашия свят тихо и с божествено смирение, беше посрещнат не с блясък и царствени почести, а с удивлението на витлеемските пастири, които първи се удостоиха да чуят ангелското благовестие: „Днес ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос Господ“ (Лука 2:11). На това смирение Той ни учи и до днес (Мат. 11:29).
Христос Воскресе!
