Иисусе, Сине Давидов, помилвай ме!
- Детайли
- сп. "Моето паство"
Проповед за неделя на Йерихонския слепец (Лука 18:35-43)
Когато Господ Иисус вървял към Йерусалим, минал през малкия градец Йерихон, който навярно било място за почивка за пътуващите от Галилея.
"Един слепец седеше край пътя и просеше". Юдеите мислели, че грехът е причина за болестите и че резултатите от греха се предават от родителите на техните деца. Затова за Бог се казва, че Той наказва децата за греховете на бащите им (Изх. 20:5). Господ Иисус отхвърлил това твърдение, когато му представили слепородения мъж. Тогава Той казал на учениците Си: "нито тоя е съгрешил, нито родителите му" (Йоан 9:3). Това отхвърляне намери израз чрез кръста и смъртта на Спасителя, Който взе върху Си човешките грехове заради спасението на всички.
"Иисусе, Сине Давидов, помилвай ме!". На слепеца му било казано, че Иисус Назорей преминава, но слепецът не Го повикал, не казал: "Иисусе Назореецо!", а се обърнал с думите: "Иисусе, Сине Давидов!". "Син Давидов" бил наричан очакваният Месия, Който ще дойде да спаси Своя народ. Забележително е, че евангелист Лука не споменава на друго място Христос да е бил наричан така, освен веднъж чрез устата на този слепец. Навярно св. Лука е искал да отправи укор към юдейските началници и свещеници, които не познали Иисус и Го осъдили като престъпник, докато слепците Го познали.
Интерпретация и стил в източноцърковното пеене
- Детайли
- Никола Антонов
Една от най-любопитните и интересни теми за любителите и изпълнителите на източноцърковна музика е темата за интепретацията на невмените знаци и формули. Тази тема обаче рефлектира пряко върху въпросите за стила на поднасяне и естетическото възприятие на това най-висше литургично изкуство. Традицията на източноцърковното пеене разкрива ролята на псалта като интерпретатор – сиреч тълкувател – на свещените богослужебни текстове. Основният критерий при изпълнението на това особено служение е изискването на св. апостол Павел в църква всичко да става „с приличие и ред“ (1 Кор. 14:40). Псалтът принадлежи към нисшия чин на църковния клир, пише протопсалтът на митрополитския храм "Св. Григорий Палама" в Солун Захария Пасхалидис. Неговото дело е изключително по вид църковно послушание, тъй като е свързано с непосредствено участие в общественото богослужение. С пеенето си псалтът представлява вярващите и поради това заема специално място сред тях в храма. Освен мелодичен глас, музикална дарба и подготовка псалтът е длъжен да има благочестие и вяра. Целта на пеенето в църква не е само да се предизвика умиление в душите на вярващите, но и да се подпомогне тяхното духовно ободряване. Псалтът се явява пазител на църковната византийска музика[i] и я предава от рода в род. Това е наследство на нашите отци, което се явява съкровище на православната църква и представлява само по себе си част от нейното свещено Предание[ii].
Църквата трябва с особено внимание да се пази от отъждествяване с държавата
- Детайли
- Двери
В интервю за Двери доц. д-р Атанас Славов разяснява промените в новия Закон за вероизповеданията, както и възможностите, които дава за разширяване на пастирската, социалната и образователната дейност на БПЦ.
Доцент д-р Атанас Славов е юрист-конституционалист, преподавател по публичноправни науки в СУ „Св. Климент Охридски”. Доктор по право (и православна политическа теология) на Университета на Глазгоу (2016 г.) и доктор по конституционно право на СУ (2009 г.). Бил е съветник по конституционни въпроси на вицепремиера и министър на правосъдието (2014-2015 г.), съветник по законодателни въпроси на вицепремиера и министър на вътрешните работи (2016 г.), конституционен експерт към Съвета по законодателство в Министерство на правосъдието, понастоящем е адвокат. Автор на монографиите „Гражданското участие в конституционната демокрация“ (Сиела, 2017 г.) и „Върховенството на конституцията. Същност и гаранции“ (2010 г.). Член на настоятелството на Института за изследване на религиозната свобода, на Института за пряка демокрация, член на Атлантическия съвет на България и други граждански организации. Църковен настоятел в столичен храм.
- Доц. Славов, в края на миналата година след доста оспорвани дебати Народното събрание прие промените в Закона за вероизповеданията. Какво наложи тези промени в закона?
- Според вносителите на законопроектите основните мотиви са свързани със защитата на националната сигурност, като се осъществи превенция по отношение на идващите извън страната финансови потоци – най-вече по отношение на мюсюлманското вероизповедание. В тази връзка смятам, че не е редно и правно обосновано това да се извършва с промени в Закона за вероизповеданията, тъй като целта на този закон е да гарантира едно основно човешко право и защитена от Конституцията свобода на личността – свободата на вероизповедание в различните ѝ форми. Към настоящия момент действат други специални закони в сферата на националната сигурност: Закон за мерките срещу финансирането на тероризма, Закон за противодействие на тероризма, Закон за мерките срещу изпирането на пари, Закон за ДАНС и др.
Благодарността ни помага да израстваме духовно
- Детайли
- Румънски патриарх Даниил
Признателността е израз на смирение и здраве на душата
Въпросът на Господ Иисус Христос: „А къде са деветте?“ (Лука, 17:17) останал без отговор, защото те отсъствали. Защо? Защото деветимата, след като попаднали на добро, забравили за Бога. Така се случва много често и днес. Само когато преминаваме през беди, болести или изкушения, тогава настойчиво просим Божията помощ, но веднага щом се отървем от страдание, бедност, беда, забравяме за Бога. Обаче Спасителят Иисус Христос не облажава непризнателните, а признателните и благодарящите на Бога за получените от Него благодеяния.
Чудото е лично посещение от Бога
- Детайли
- Автор: сп. „Моето паство“
Проповед върху евангелския разказ в Лука 17:12-19
Старият Завет говори за болестта проказа, като използва различни имена, но всички са за една и съща заразна и опасна кожна болест. В Моисеевия закон се споменава, че проказата е заразна нечистота. Затова заразеният се отделя надалеч от населените места, след като свещеникът го прегледа и се увери в наличието на заболяването (Лев. 13 и 14 гл.).
Срещнаха Го десет души прокажени, които се спряха отдалеч (12 ст.). Болните от проказа са имали обичай или да съжителстват заедно в групи, наподобяващи малки колонии, или да живеят изолирано в пещери или колиби, направени в пустинни места. „Спряха отдалеч“, тъй като на прокажените не се е позволявало да се приближават до хората, за да не им предадат заразата. Също така прокаженият е бил длъжен да предупреждава приближаващите се до него хора с повтаряне на думите: „Нечист, нечист!...“ с ясно чуващ се вик.
