Незримата светлина
- Детайли
- Свещ. Йоан Бурдин
Кратък разказ в Неделя на слепия за една незряща монахиня в света – майка Захария Сизенцева (1933-2023), в чийто път към Бога се преплита и българска нишка…
1.
Думите на Евангелието остават само думи, докато не ги видиш осъществени в собствения си живот или в живота на някого, когото си срещнал. За това много хубаво говори митр. Антоний Сурожки: не можеш да станеш християнин, докато не срещнеш Христос, живеещ в друг човек. Така че думите „Нека светлината ви да свети пред човеците…“ изглеждат само красива фраза, докато наистина не видим тази невероятна, необяснима, неизразима с думи Светлина в някого. Възможно е изобщо да не познаваш даден човек, да го срещнеш случайно и за кратко време и изведнъж, по някои отделни фрази, движения, постъпки – по начина, по който диша, гледа, движи се и говори – да забележиш нещо Невидимо, Вечно, Безкрайно и Огромно, живеещо в тази слаба и невзрачна обвивка. Вероятно нещо подобно са почувствали и слугите на първосвещениците и фарисеите, дошли да арестуват човека Иисус от Назарет, но след една проста фраза „Аз съм“, паднали на колене пред Бога (Иоан 18:6). Как биха могли да обяснят тази странна постъпка? Как да опишат онова, което са почувствали в тези прости думи.
„Никой досега не е говорил като този Човек!“ (Иоан 7:46), обясняват другите стражи, които така и не намерили сили да заловят Христос.
Изграждането на храм не е въпрос на възможности, а на потребност
- Детайли
- Двери
В навечерието на празника Възнесение Господне разговаряме с двама от настоятелите на храм „Възнесение Господне“, който ще бъде изграден в столичния квартал „Младост-1“ – Христо Асенов и Николай Иванов. Председател на настоятелството е архим. Флавиан, който понастоящем служи в църквата „Св. Георги Победоносец“ в кв. „Дървеница“.
Инициативата за изграждането на храма „Възнесение Господне“ е на приснопаметния о. Димитър Вукадинов (1930-2012), който служеше в църквата „Св. Георги“ в Дървеница. Той вложи много усилия да събере съмишленици за издигането на храм на мястото, където през 50-те години на миналия век комунистическата власт събаря параклис, изграден от местните жители. В ново време, въпреки атрактивното място, около което се издигат все повече жилищни кооперации, собствениците на тази земя не я продават, а предпочитат да останат верни на желанието на своите предци и да видят на това място Божи храм. Повече за историята на храма – тук.
- Лесно ли е да се построи храм в столицата днес?
Христо Асенов: Не е лесно. Има много проблеми и задачи, които трябва да се решат.
Николай Иванов: Накратко казано, това е един безкраен сериал с абсолютно неочаквани обрати и имаш усещането, че си попаднал в омагьосан кръг.
Свети Лука, лекар и архиепископ на Симферопол и Крим
- Детайли
- Ламброс Скончос
Един от най-драматичните периоди от историята на Православната църква е 20 век, когато много от поместните църкви бяха подложени на тежки изпитания от марксистките режими. Хиляди духовници от всякакъв чин, както и милиони вярващи бяха преследвани, измъчвани и загинаха поради една единствената причина: че са вярвали в Бога и са били християни. Един от тези хиляди клирици е свети Лука Лекарят, архиепископ на Симферопол и Крим.
Роден е през 1877 г. в Керч, полуостров Крим, а светското му име е Валентин Войно-Ясенецки. Баща му бил католик, а майка му – православна и тя го възпитала като православен. В началото те се преместили в Киев, където Валентин учил медицина. Той се дипломирал през 1903 г. като очен лекар.
Политика на границата на апокалипсиса
- Детайли
- Михаил Епщайн
Откъс от първата философска книга за войната в Украйна "Русский анти-мир: Политика на грани апокалипсиса" (2023), от Михаил Епщайн - известен руски философ и литературовед, професор по Руска литература и култура в университета Дърам, Великобритания. Автор на повече от 40 книги, преведени на 26 езика.
„Руският свят“ (Русский мир) е ключовата идеологическа концепция на съвременна Русия, а геополитическата експанзия на този свят е поставена като основна цел на държавата. В сравнение с предишните доминиращи идеи – „православно царство“, „Трети Рим“, „Православие, самодържавие, народност“ или след 1917 г. – „комунизъм“, „класова борба“, „пролетарски интернационализъм“ и „световна революция“ – „руският свят“ изглежда оскъдна идея, почти лишена от съдържание. Русия се идентифицира единствено с „рускостта“, а руска Русия е нещо като „маслено масло“. В чие име, освен в своето, трябва да се разширява този свят? Владислав Сурков, стратегът на Путин, който изведе „Руския свят“ в центъра на руската политика, го определя не като нещо друго освен като „желание за разширяване“: „Какво е руският свят?“, пита той. "Веднъж въведох тази идея в структурата на държавната политика… Задачата беше следната: как да се говори за империята, за нашето желание за разширяване, но в същото време да не се обидят ушите на световната общност". Ако използваме заглавието на романа на Сурков „Около нулата“ (Околонолие, 2009 г.; публикуван под псевдонима Натан Дубовицки), можем да кажем, че той определя Руския свят като въртяща се и разширяваща се нула.
Съждение и свобода
- Детайли
- Монах Михаил (Хаджиантониу)
Друг важен аспект на Господната повеля „Не съдете, за да не бъдете съдени” е свързан със свободата на този, който съди. Сартр пише в „Ситуации”, втори том, следното: „Писателят се нуждае от свободата на читателя. Свободата на писаното слово предполага свободата на гражданина като читател”. И казва, че писателят трябва чрез книгата си да помага на читателя да направи крачка към свободата. Струва ми се правилно – още повече, че свободата е катализиращ фактор за това как човек управлява критическата си способност. Онзи, който не може да съди за даден проблем, или не познава изобщо предмета, който го приканват да обсъжда, или не е свободен човек. Ако целта ни е обаче да възстановим личността си по Божи образ, трябва да знаем, че без неограничена свобода няма да стигнем далеч. Защото свободата се изразява и чрез критиката.
Доказателство за казаното по-горе са монашеските братства, без значение дали са светогорски или не, където монасите под авторитарно ръководство и управление, прилагайки напълно максимата „Не съдете, за да не бъдете съдени” в нейния изопачен вариант, постепенно убиват всяка критична способност в духа си. Какъв е резултатът? Тези монаси си остават едни добри деца до 50-60-70 годишна възраст без способност за съзряване. И най-лошото от всичко е, че си отиват от този живот като незрели деца. И тъй като часът на смъртта ни предопределя и качеството на нашата вечност, тази погрешна и изопачена идеология на не-съденето напълни рая с радостни, шарени, но кухи яйца.
