Текстове от св. Литургия на български: тропари на трети антифон, глас 1
- Детайли
- Иван Димитров
В началото на св. Литургия в неделя (както и на всяка литургия) се пеят три антифона. Първият е „По молитвите на Богородица, Спасителю, спаси ни!“ (цсл.: „Молитвами Богородици...“) или Псалом 102 („Благославяй, душо моя, Господа!“).
Вторият е „Сине Божи, възкръснал от мъртвите, спаси нас, които Ти пеем: Алилуйя!“ (цсл.: „Спаси ни, Сине Божий...“) или Псалом 145 („Душо моя, хвали Господа!“).
Третият антифон, по време на който се извършва Малкият вход, е съставен от онези девет изречения на Иисус Христос, произнесени по време на проповедта Му на планината (Мат. 5:3-12), които започват с думата „Блажени“ и затова са известни като „Блаженствата“.
Християнството не е търговия с Бога
- Детайли
- Елена Кучеренко
Една майка на дете със синдрома на Даун за християнството, което не е ефективен мениджмънт и не е търговия с Бога.
Вече повече от две години съм майка на дете със синдрома на Даун − не е много, но не е и малко. Изхождайки от собствения си опит, разбрах, че най-тежко възприемат раждането на едно такова дете хората от Църквата. Точно ние, да. Би трябвало да е обратното, но уви.
Самата аз минах през всичко това, когато чух в родилния дом диагнозата на Маша. Цялата ми многогодишна „стоманобетонна“ вяра рухна на минутата като кула от карти. Струваше ми се, че е разрушен не само земният благополучен живот, но и онова „небесното“, което беше неговият смисъл. И изпитвах още по-голяма болка.
Ние сме същите, само че имаме „гаранция за качество“
Това не означава, че ние, православните, не можем да бъдем глупави, слаби, егоистични и че останалите са „лоши“. Ние сме като всички други, но навярно подсъзнателно си мислим, че притежаваме един вид „гаранция за качество“. Това не е само наше лично изкривяване – струва ми се, че е изкривяване на почти целия ни съвременен църковен живот, на начина, по който възприемаме християнството.
Ние се учим на външните проявления – ритуали, обреди, църковни правила. Но не се учим на най-важното – на любов и живот по волята Божия, на приемане на тази воля. Дали поради недостиг на проповеди и примери пред очите ни или собственото ни нежелание? Нямам отговор.
Прозаично за поста
- Детайли
- Свещ. Ангел Величков
Християнският пост е прост, защото е свят.
Извинете. Римата е случайна. Нямам намерение да пиша стихотворение! Ето, пак, простете…
Както и да е, мисля, че е време да обобщим някои прозаични теми на православното благочестие, докато не сме го превърнали в самоцел, в крайна сметка чужда на християнския дух.
Зная, че в духовното ръководство най-лесна и безопасна за ръководещите е безкомпромисната строгост. Наложи сухоежбина и няма да сбъркаш, забрани кафето, премахни растителното масло, сложи марката „чревоугодие“ на всяко ястие с изключение на хляб с вода и сурови зеленчуци, и ще си спечелиш авторитета на строг и свят радетел на добрите нрави. После, като за утешение, постът се поставя в атмосферата на една православна романтика, мечтателност за непостижимите подвизи на древни аскети, добротолюбие на фантазията. А гузната съвест е мощен инструмент да се манипулират хората през пости и добър начин да се изпратят на изповед…
Само че това ли е посланието за поста, което трябваше да достигне до сърцата и да преобрази нравите на християните от „последните времена“? Две хиляди години по-късно сякаш сме пренаписали книгата „Левит“ за християни с нов кодекс от педантични правила на хранене и поведение – цяла една схоластика на маслината и охлюва, която понякога ни отнема твърде много сили и внимание, и всъщност незабелязано ни отдалечава от Христос.
Милосърдното дело на Църквата в Гърция – организация и направления
- Детайли
- Златина Иванова
Всеки християнин знае притчата за Страшния съд, в която Иисус Христос ни показва единствения критерий, по който Бог ще отсъди дали сме били Христови: способността ни да състрадаваме на ближните си, да излезем от комфорта на егоистичното си бездействие, за да помогнем на човека в беда. Всички помним страшните думи на Господа от този евангелски текст, изречени към онези християни, които са останали глухи и безмълвни пред нещастието на хората около тях: „Идете от Мене, проклети, в огън вечний. Никога не съм ви познавал, защото гладен бях, и не Ми дадохте да ям; жаден бях, и не Ме напоихте; странник бях, и не Ме прибрахте; гол бях, и не Ме облякохте; болен и в тъмница, и не Ме споходихте… истина ви казвам: доколкото не сте сторили това на едного от тия най-малките, и Мене не сте го сторили“ (Мат. 25:41-45).
И обратно: „дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира; защото гладен бях, и Ми дадохте да ям; жаден бях, и Ме напоихте; странник бях, и Ме прибрахте; гол бях, и Ме облякохте; болен бях, и Ме посетихте; в тъмница бях, и Ме споходихте“ (34-36 ст.). Тези думи всеки християнин се надява да чуе лично на нелицемерния и затова страшен Христов съд.
Затова през вековете Църквата винаги се е стремяла да създаде подходящи условия за верните да проявят на дело своята любов към страдащите – които във всяко време изобилстват. Ранната Християнска църква извършва революция в обществените отношения и създава първите обществени организации за милосърдна дейност, като в центъра са най-презрените, най-безполезните за града и всяко населено място хора. В езическия свят единствено държавата и градската управа упражнява някакви социални функции и то само за отделни социални групи – войници-инвалиди, осиротели семейства на военни и др. под. Докато Църквата изведнъж казва: Търсите Христос? Ето Го – лежи безпомощен на пътя, в затвора, няма дом, гладен е… Това преобръща нагласите на хората и разкрива в тях потенциала на добротворчеството – именно така се ражда доброволчеството в християнския свят, което е неоспорима ценност и в днешата постхристиянска цивилизация.
Поетичното творчество на стареца Клеопа: стихове за поста
- Детайли
- Свещ. Кирил Синев
Преди 21 години на днешния ден почива в Господа старецът Илие (Клеопа). Като духовник на манастира „Сихастрия“ той години наред посреща групи от поклонници и със своите беседи дава отговори на духовните им въпроси и търсения. При душепастирството обратната връзка е много важна – пастирът по-добре опознава проблемите на духовните си чада, а и се обогатява от житейския им опит. Така и в случая със стареца Клеопа – въпреки че пребивава в монашеско житие, той е бил потопен в духовните търсения на хилядите си духовни чеда. Плод на това духовно взаимодействие е и неговата стихосбирка (80 стр.), озаглавена „Как да влезем в рая“. В нея чрез рими той засяга екзистенциални теми в живота на всеки християнин. Прави впечатление необичайно големият брой куплети на някои от стиховете. Има теми, като тютюнопушенето, пиянството, луксът, смъртта, на които са посветени няколко стихотворения. Темите, по които пише са вечно актуални и всеки боготърсещ християнин може да извлече поука от духовната поезия на стареца. Удивителна е неговата смелост да назовава проблемите конкретно, като не премълчава щекотливи теми, целейки да изтръгне пороците от душата на християнина.
Поезията му го представя като добър пастир, който се отзовава сред бита на християните със заспала съвест, наричайки ги с приятелското: „Брате, християнино!“. Това са хора, които не живеят истински християнски живот: не ходят на църква, не постят, прибягват до аборти. Като истински духовен будител той ги зове да се осъзнаят и да се завърнат към любящия ги Пастир – Христос.
