Служба в Неделя на хананейката и на св. Кирил Славянобългарски

Детайли

Свещеник Траян Горанов, Великобритания

13 Февруари 2021

Служба в Неделя на хананейката, 14 февруари 2021 г. Глас 3

Успение на св. Кирил Славянобългарски

В събота вечер на вечерната

Господи, воззвах (Пс. 140:1-2), гл. 3:

Господи, извиках към Тебе, чуй ме. Послушай ме, Господи. Господи, извиках към Тебе; побързай към мене; чуй моя глас, когато Тебе призовавам, чуй ме Господи! 

Да се възнесе молитвата ми пред Тебе като тамян; издигането на ръцете ми да бъде като вечерна жертва, чуй ме Господи.

Стих: Изведи от тъмница душата ми, за да славя Твоето име! (Пс. 141:7а)

Чрез Твоя кръст, Христе Спасителю, се унищожи властта на смъртта и се премахна измамата на дявола, а човешкият род, спасен чрез вярата, всекидневно Ти поднася песен.

Служба за св. Харалампий на български

Детайли

Свещеник Траян Горанов, Великобритания

09 Февруари 2021

Служба за св. свещеномъченик Харалампий (89-202 г.)

ВЕЧЕРНА СЛУЖБА

Господи, воззвах (Пс. 140), глас 6:

Господи, извиках към Тебе, чуй ме. Послушай ме, Господи. Господи, извиках към Тебе; побързай към мене; чуй моя глас, когато Те призовавам, чуй ме, Господи! 

Да се възнесе молитвата ми пред Тебе като тамян; издигането на ръцете ми да бъде като вечерна жертва, чуй ме, Господи.

Стихири на 6, подобен: Всю отложи́вше

Стих 6: Господи, ако Ти забелязваш беззаконията – кой ще устои, Господи? Но в Тебе е прошката. (Пс. 129:3)

На Владиката от младини си бил напълно отдаден и си Го пожелал, и си следвал вярно стъпките Му. Очистен от всякакви греховните страсти, обогатил си се чрез божествената благодат, за да лекуваш всички болести и да вършиш славни чудеса. Когато си бил призован да свидетелстваш за Христос, Пожертвалият се на кръста ти даде сила да останеш непреклонен при всякакви наказания и мъчения. Него усърдно моли за нашите души.

Лозето на вдовицата, танцът на новата Иродиада и дръзкото смирение на новия Йоан

Детайли

Сергей Шарапов

07 Февруари 2021

Опит за актуален прочит на библейските сюжети

„Отново беснее Иродиада, отново се вълнува, играе и беззаконно иска от Ирод главата на Иоан Кръстител. Отново Иезавела, отново се вълнува, играе и беззаконно иска от Ирод главата на Иоан Кръстител. Отново Иезавел замисля да похити лозето Навутеево и да прогони от планината свети Илия“.

С тези думи започва един от известните паметници на книжнината от ранното Средновековие – Словото за отсичането на главата на св. Пророк, Предтеча и Кръстител Господен Йоан. Предполага се, че е произнесено в храма „Света Софѝя“ в Константинопол, сегашния Истанбул, в началото на пети век. Прието е за автор на словото да се смята знаменитият православен патриарх от онова време – архиепископът на Константинопол Йоан Златоуст.

А сега да сменим тоналността и да се потопим в текста.

Събралите се в храма „Света Софѝя“ лесно разчитат сигналите на своя архипастир. Светото Писание не се възприема като сборник от пропити с миризма на нафталин легенди за някакви полумитологични герои от древността. То къса от сърцето ни, нахлува в случващото се с нас тук и сега.

Служба за неделя след Сретение Господне

Детайли

Свещеник Траян Горанов, Великобритания

06 Февруари 2021

В Неделя след Сретение

Утринна

Глас 2, утринно евангелие 2

На Бог Господь:

Възкресен тропар, глас 2:

Когато слезе при смъртта, Живот безсмъртни, тогава умъртви ада с блясъка на Божеството; а когато и умрелите възкреси от преизподнята, всички небесни сили викаха: Животодателю, Христе Боже наш, слава на Тебе! (2 пъти)

Слава, И ныне, тропар на Сретение Господне, глас 1: Радвай се, благодатна Богородице Дево, защото от тебе изгря Слънцето на правдата – Христос Бог наш, Който просвещава намиращите се в мрак. Весели се и ти, старче праведни, приел в обятията си Освободителя на душите ни, Който ни дарява възкресение. 

Малка ектения: Защото Твоя е властта и Твое е царството…

Първи седален, глас 2:

Благообразният Йосиф сне от дървото пречистото Твое тяло, обви го с чиста плащаница, покри го с благоухания и положи в нов гроб, но на третия ден Ти възкръсна, Господи, като дари на света велика милост.

Палто от визон

Детайли

Ик. Йоан Карамихалев

04 Февруари 2021

Госпожа Парашкевова беше много вярваща жена. Ако някой си позволеше да накърни религиозните ѝ чувства, тя беше готова да го разкъса, както лъвовете разкъсвали на арената първите християни. Иначе беше твърде благонравна. Пееше и в хора на кварталната църква, но се чувстваше недооценена от диригентката – суха и коравосърдечна вдовица, уморила, както разправяха, двама съпрузи. Парашкевова смяташе, че с нейните гласови данни може да пее солата в Патриаршеската катедрала. Стига да я поканят. Само че не я канеха.

Беше винаги елегантно облечена – през зимата разхождаше снажното си тяло в палто от визон. Някой ѝ беше казал, че с това палто прилича на руска болярка. Така и се чувстваше – като болярка. Гледаше отвисоко хората, с които се разминаваше по улиците.

- Госпожо, извинете, бихте ли ми дали два лева. Не съм ял от три дни – пресрещна я брадясал мъж на нейната възраст, облечен в порядъчно кирливо яке. Тя го погледна с презрение и мълчаливо отмина. Не обичаше да я притесняват. Даваше милостиня, но когато тя реши и на когото тя пожелае. Смяташе, перифразирайки Хегел, че всеки човек има такава съдба, каквато заслужава. Иначе нейното добро и състрадателно сърце особено се умиляваше от вида на бездомните кучета. Тя им купуваше карантии, а понякога и наденици от близкия месарски магазин.