Майка на владика
- Детайли
- Иван Димитров
В деня на светите Трима светители Василий Велики, Григорий Богослов и Йоан Златоуст темата за майката е благодатна за разсъждения. Защото неизменно в житията им се споменават и онези благородни по душа (независимо от произход) жени, които са възпитали „трите най-велики светила на Трислънчевата Светлина“, както ги възпяваме в днешното богослужение. Еммелия („хармонична“, „благозвучна“) на св. Василий, Нона на св. Григорий и Антуса („цветуща“) са дали най-доброто от себе си, за да отгледат и възпитат добри деца и отлични Божии служители. На които днес основателно се възхищава цял свят и с признателност ги почита.
А иначе най-различни неща могат да се чуят за майките на владиците. Едни с амбицията си да видят своето дете църковен княз го подтикват всячески да напредва в кариерата си. И както се сещате, думите всячески и кариера „се връзват“ с думата княз. Човешко е, ще каже някой, а ние няма да го обсъждаме.
За други майки още с посвещаването на детето им на монашество настъпва удовлетворение и често сами постъпват в манастир. Има и у нас такива примери. А тези примери не искат никакво обсъждане.
Днес си отиде една майка на владика, която живя дълго, смирено и с благодарност към Бога. Упокои се в дълбока старост майката на покойния Неврокопски митрополит Натанаил († 16 ноември 2013 г.) Мария Калайджиева.
Голямото покаяние на „малкия“ човек
- Детайли
- Свещ. Красимир Кръстев
Световната история е съхранила спомени за големи военни битки, спечелени от гениални пълководци – Александър Велики, Юлий Цезар, Наполеон, Нелсън, Суворов, Кутузов и редица други. Техните имена продължават да отекват през вековете, но звукът от този екот е ограничен само до училищните стаи и тесните академични среди.
Днес ще се спрем на една друга битка, съвсем различна по характер. Тя не е част от светската история, а от свещената история. В тази странна битка не пострада нито един човек, напротив – имаше само печеливши. Най-големият победител в нея беше един нисък човек – Закхей. Богат материално, но в очите на своите сънародници „малък“ – не само на ръст, но и на патриотизъм, на морал.
За тази битка няма да има любопитен въпрос в никое телевизионно шоу. Но за нея всяка година слушат хиляди и милиони хора в църквите по цял свят.
Това е битката за душата на Закхей. Защото има един велик Бог, Който води битка за всяка една душа, независимо колко дълбоко е затънала тя в тинята на греха.
Историческата истина за поп Кръстю не може да бъде заглушена от лъжите на неколцина историци
- Детайли
- Васил Колев, председател на фондация „Граждани срещу насилието“
След решението на Районния съд в гр. Ловеч в полза на кметицата на града, която оспори решение на Общинския съвет – гр. Ловеч от миналата година (тук) за именуване на площада пред Художествената галерия на свещеноиконом Кръстю Тотев Никифоров (тук), с огорчение, но и с отговорност пред паметта на о. Кръстю и пред историческата истина, се налага отново да кажем и да припомним някои неща.
Общинският съвет – гр. Ловеч разглежда предложението за именуване на площад на поп Кръстю на три свои заседания през изминалата 2021 г. По време на обсъжданията някои от участниците предлагат до решение да се стигне след като се вземат мненията на „Комитета „Левски“ и двама историци от водещи висши учебни заведения – Пламен Павлов и Пламен Митев“. Името на последния се споменава като ръководител на национална научна конференция на тема „Градът Ловеч като център на БРЦК, столица на Васил Левски и роден град на поборника Тодор Кирков“ и като съставител и редактор на допълненото издание на сборника с документи Левски пред съда на Портата.
Относно сборника от 2007 г. (издание на Общобългарски комитет и Фондация „Васил Левски“, съставителство – Дойно Дойнов и Огняна Маждракова-Чавдарова), на който Пламен Митев прави второ допълнено издание, проф. Пламен Дойнов доказва с примери, че „… когато частично се рециклират вече развенчани митове, когато се извършват уж небрежни подмени на библиографски източници, когато липсва истински критическо четене на вторичните свидетелства, тогава историческата картина в документалния сборник добива висок коефициент на недостоверност“.
Ето и доказателствата:
Изповедници много, духовни отци малко
- Детайли
- Морфоски митр. Неофит
Скъпи ми отец Доситей, с колкото глас ми е останал едно ще ти кажа: добрият духовен отец не е нито строг, но нито и винаги снизходителен. Веднъж така, друг път иначе – в зависимост от човека, от възрастта, от здравето на всеки човек, в зависимост от силите. И особено да изпитваш наследствеността, която много духовни отци не вземат под внимание. Наследствеността, независимо че е 30%, оказва въздействие върху човека. И понеже хората в наше време не знаят да се борят духовно, обикновено оставят лошата наследственост (тъй като имаме и добра наследственост) да нараства и 30% стават 50%, а 70-те стават 100%. Разбира ли?
Значи изключително важно е, още щом седне изповядващият се, да го попиташ: откъде си? Дори и произходът има значение, и селото, от което е някой, има своето значение. Един е жителят на село Трите маслини, друг този от село Пелентри и трети е този от село Каминария, независимо че са близо. Ако духовният отец не вземе предвид това, тогава ще прави много грешки, както ти описа преди малко с примера на свети Никодим. И се надяваме тогава да се поучи от грешките си. Това е един метод, макар и не от най-добрите, но в православието обикновено се учим и от грешките си.
Още за гроба на св. патриарх Евтимий в Бачковския манастир
- Детайли
- Венцислав Каравълчев
На 20 януари честваме паметта на св. Евтимий Търновски. По този повод публикуваме откъс от предстоящето за публикуване историко-археологическо изследване на главен асистент д-р Венцислав Каравълчев, преподавател в БФ на СУ „Св. Климент Охридски“, за съдбата на последния български патриарх от Второто българско царство, за неговия гроб и мощи в Бачковската света обител.
Предисторията
В далечната 1905 г. на 24 октомври в Бачковския манастир е назначен нов игумен – йеромонах Паисий (Пастирев), който заменя на този пост отец Пахомий. Йеромонах Паисий (впоследствие архимандрит) се заема с голямо усърдие да уреди древната обител, въздигната от византийския пълководец Григорий П(Б)акуриани в чест на Успението на Пресвета Богородица. Той показва и голяма ревност към изучаването на историята и старините на поверения му манастир. Йеромонах Паисий започва да събира различни сведения, истории, предания и естествено да се допитва до по-старите манастирски братя. Един от тях, о. Методий, клисар на манастира, споделя, че е чул от възрастна жена от Станимака (Асеновград) за едно определено място в нартекса (притвора) на голямата манастирска църква, където някога непрекъснато горяло кандило и там не бивало да се стъпва, тъй като отдолу бил погребан светец. Всичко това е подробно описано и документирано и от самия о. Паисий, и от специалната комисия, назначена от Св. Синод, която е натоварена да разследва сензационното, а всъщност, както ще видим, много закономерно откритие.[1]
Христос Воскресе!
