Всичко трябва да става с простота и свободно
- Детайли
- Отец Хараламбос Пападопулос
Продължение от „Бог говори чрез събитията в живота ни“
И така, целта на нашата промяна не е да седим и да се насилваме, да униваме, да изпадаме в меланхолия. Не, целта е след това у нас да има радост. Някой може би ще запита: „Добре, но нима св. Порфирий ни казва да не полагаме усилия, да не се подвизаваме?“.
Не, разбира се, точно обратното! Но това трябва да бъде аскеза, която съдържа любов, която носи радост. Например: един спортист, който се занимава с професионален спорт – знаете ли колко радост получава той от спорта, който практикува, от тренировките, които прави, от резултатите и, в крайна сметка, от целия път, който изминава? За да стигне обаче до там, знаете ли какви лишения е претърпял? Какъв режим има? Ляга си рано, не яде всякакви храни, не стои до късно, не употребява алкохол… Страда ли, че прави всичко това? Не, радва се! Това му носи радост. Така че виждаме съчетанието между усилието и радостта. Едното не изключва другото.
Св. Порфирий ни дава още един пример: Представете си, казва, че в едно село има един млад мъж, който обича едно момиче. Лудо е влюбен в нея. Само че това момиче, което е сърцевината на душата му, живее в много далечно село. За да отиде при нея, той трябва да изкачи планината, да слезе от другата страна, после пак да се изкачи, после отново да слезе. По пътя няма ли да настъпи камъни? Няма ли клоните да го одерат? Няма ли да го намокри някой порой, докато отива при своята любов? Мислите ли, че всичко това има значение за влюбения? Нищо не го интересува!
Дверите на поста се разтвориха
- Детайли
- Прот. Леонид Грилихес
Скъпи братя и сестри!
Току-що отслужихме вечерната, която ни въвежда във Великия пост. Дверите на поста се разтвориха. И за да влезем в него, в началото измолваме прошка един от друг.
В руския език съществува забележителен израз: „Прости ми заради Христос!“. Прости ми не защото съм добър, не защото съм заслужил или съм достоен за прошка, а заради и в името на Христа. Всяка наша обида оскърбява Христос и не Му позволява да се приближи до нас. Докато задържаме обидата, докато се намираме в конфликт с ближния, Господ не може да бъде с нас. Но така също и ние, които сме свързани с взаимни претенции и недоброжелателство, не можем да се движим към Бога.
Господ казва: „… дето са двама или трима събрани в Мое име, там съм Аз посред тях“ (Мат. 18:20). И веднага след това св. апостол Петър идва при Иисус и Го пита: „Господи, колко пъти да прощавам на брата си, когато съгрешава против мене?“ (Мат. 18:21). Ако тези двама или трима дойдат в храма и не са готови да си подадат ръка, Христос няма да бъде между тях. „Ако принасяш дара си на жертвеника и там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе, остави дара си там, пред жертвеника, и иди първом се помири с брата си, и тогава дойди, и принеси дара си. Помирявай се с противника си скоро, докле си още на път с него към съдилището, за да не би някак противникът ти да те предаде на съдията, а съдията да те предаде на слугата и да бъдеш хвърлен в тъмница…“ (Мат. 5:23-25).
Неделя на прошката
- Детайли
- Прот. Леонид Грилихес
Скъпи братя и сестри!
Днес е последният ден преди Великия пост. И днес, в навечерието на дългия четиридесетдневен път, Църквата предлага своето последно наставление, своето напътстствено слово. Това слово е за прошката.
Днес четем Глава 6 от Евангелие според Матей, където веднага ни се казва: „… ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец; ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви“ (Мат. 6:14-15).
Това са ст. 14 и ст. 15 от глава 6. А ако погледнем малко по-нагоре, ще видим, че призивът за прошката идва непосредствено след молитвата „Отче наш“. Господ дава на Своите ученици тази единствена молитва. Тя съдържа седем прошения: 1) да се свети Твоето име; 2) да дойде Твоето царство; 3) да бъде Твоята воля; 4) насъщния ни хляб дай ни днес; 5) прости ни дълговете (т. е. греховете), както и ние прощаваме на нашите длъжници; 6) не ни въвеждай в изкушение; 7) избави ни от лукавия.
Бог говори чрез събитията в живота ни
- Детайли
- Отец Хараламбос Пападопулос
Продължение на "Как мракът става светлина, според свети Порфирий"
Светите отци на Църквата, осъзнавайки вътрешния мрак и противоречията в човека, предлагат различни пътища за изцеление. Съществуват много духовни методи за освобождаване от страстите и преодоляване на тъмните страни на нашата природа. Но свети Порфирий въвежда нещо ново. Разбира се, неговият подход стъпва върху светоотеческата традиция, но в същото време предлага една различна форма на духовна борба. Той сам я нарича „безкръвният път“.
Обикновено сме свикнали да мислим, че за да се освободим от страстите, трябва да воюваме с тях пряко. Трябва да ги атакуваме челно, да ги ударим право в сърцето, да влезем в жестока битка със своите слабости. Но свети Порфирий предлага друг начин. Той ни показва един различен път...
Важно е да разберем, че той не отхвърля традиционния път на духовна борба. Не казва, че пряката битка със страстите е грешна или ненужна. Напротив – той я уважава дълбоко. Дори признава, че сам е преминал през този път и че за много хора това е необходим начин на духовен подвиг. Но свети Порфирий казва: "Има и един по-кратък, по-пряк път." Той го нарича „безкръвната“ или „мирната“ борба.
Какво означава това?
Моето познанство със стареца Ефрем
- Детайли
- Лимасолски митр. Атанасий
На 27 февруари се почита паметта на съвременния светец преп. Ефрем Катунакийски, канонизиран от Вселенската патриаршия през 2020 г.
Мисля, че както с Бога всеки човек развива една различна и неповторима връзка, понеже самият човек е уникален и неповторим, така и когато общуваме с някой старец, всеки от нас има своя неповторим и различен опит с него. Един старец може да има хиляда послушници. Тези хиляда души, всеки един от тях, има своя различна и несравнима с другите връзка със стареца. Ако попитате всекиго от тях, ще установите странен факт: всеки има лична връзка, лично мнение, лично впечатление за този старец, за Божия човек.
Всички те чувстват стареца като свой, чувстват, че старецът им предава себе си изцяло – така, както по време на св. Литургия се причастяваме само с една частица от св. Хляб на божествената Евхаристия, но това не е частица от Христос, а е целият Христос! Той присъства изцяло в това множество народ, който се причастява, в едната вселенска Христова църква по целия свят. Така и всеки от нас, когато общуваше със стареца Ефрем, според душевната си сила и разположение и според състоянието, в което се намираше, преживяваше в душата си своя опит от неговото присъствие.
| Словото стана плът |
|---|
Нашите филми
