„Аз“-ът е най-добрият ни приятел
- Детайли
- Лимасолски митр. Атанасий
Откъс от третия том с беседи на Лимасолския митрополит Атанасий „Изкуството да живееш със себе си“, издание на „Двери“, който скоро ще излезе на книжния пазар
Ако човек свикне да изпитва доволство в греха, ако обикне своите страсти, след това ще трябва да положи труд, за да промени този навик на душата си. Някой, например, който е свикнал да яде твърде солено, не може да приема останалите храни – те все му се струват напълно безвкусни, макар и да са по-здравословни, по-природни и да са му препоръчани от лекарите. За да свикне с тях, такъв човек трябва да положи усилие. Така е с всяка страст. Пияният вижда бутилката вино и за него това е най-любимото нещо на света. Знаете вица, в който един пиян отишъл да се изповядва и духовникът му казал:
- Трябва да разбереш, че алкохолът е най-големият ти враг!
На другия ден пак го намерили пиян. Духовникът го запитал:
- Не ти ли казах да не пиеш?
- Да, но казахте и да обичаме врагове си.
Слово за отсичането на главата на честнѝя и славен пророк и Предтеча Йоан Кръстител
- Детайли
- Киевски и Западноруски митр. Григорий (Цамблак)
от Григорий, архиепископ на Русия
Пак за пророческа кръв жадува Юдея! Пак от пророкоубийство се задъхва! Пак Йезавел Илия търси за смърт (по 3 Цар. 16:31)! Пак на колесница го преследва! Тя обаче, препускайки, не застигна праведника, но нейната най-лукава внучка с престъпно прошение постигна да бъде донесена на блюдо сред нечестивия пир на Предтечата главата; главата, почитана от ангелите; главата, гласа на Отца чулата, Сина кръстилата и Светия Дух видялата (Мат. 3:16-17); главата, гнусното прелюбодеяние на безсрамния Ирод изобличилата; главата, за очите на Иродиада страшната! О, лукава жено! Такава глава ти превърна в забавление едновременно и на меча, и на убийствената десница. И по каква причина? Понеже говореше на Ирод: не ти подобава да имаш жената на Филип, твоя брат (по Мат. 14:3-4)! Затова още повече, о, Ироде, беше длъжен благодатта да изповядваш; затова още повече – да почиташ оня небесен, свръх човеците човек; затова още повече – да го обичаш, понеже от беззаконието те отдалечава и греха отсича. Ти обаче обратното вършиш, убивайки несправедливо на чистотата учителя, на покаянието проповедника. Когато подобаваше от тъмницата да го изведеш, прошка от него да молиш, пира да осветиш с пристигането на мъжа, и тези свещеници, и старейшините галилейски, и всички събрани да зарадваш, точно тогава ти веселието в плач превърна, и пир по-скоро с кръв, нежели с вино устрои. О, съвършено безумие! Кой е виждал пир с кръв примесен?! Кой е чувал за глава на блюдо (като ядене!) насред гощавка носена?!
Защото Ирод, като хвана Иоана, върза го и хвърли в тъмница зарад Иродиада, жената на брата си Филипа, понеже Иоан му казваше: не бива да я имаш (Мат. 14:3-4). А Иродиада го мразеше и искаше да го убие; ала не можеше. Защото Ирод се страхуваше от Иоана, като знаеше, че той е мъж праведен и свет, и го пазеше; много работи вършеше от послушание към него, и с приятност го слушаше (Марк 6:19-20). Учителя на Светлината служителят на мрака в тъмница затваря, за да го изплаши и да го принуди да не го изобличава. При това – вързан! Но Словото Божие не може да бъде вързано! Този Ирод[1] е най-злото отроче на оня, жестокия василиск[2] (Мат. 2 гл.; Лука 1:5), на оня, децата в невинна възраст избилия и много майки без деца оставилия. От него впрочем тогава Йоан беше съхранен, за този (Ирод) беше оставен, за да изпълни и той мярата на своите предци.
Служба за отсичане на главата на св. Йоан Кръстител – на български
- Детайли
- Свещеник Траян Горанов, Великобритания
Вечерна
Четем Блаже́н муж: 1-я антифон.
Го́споди, воззва́х: на 8. Глас 6. От монах Йоан:
Стих: От дън душа викам към Тебе, Господи. Господи, чуй гласа ми. (Пс. 129:1-2)
На рождения ден на безсрамния Ирод желанието на скверната танцьорката беше изпълнено според клетвата: главата на Предтечата беше отрязана и внесена на блюдо като награда в присъствието на гостите. О, мерзък пир, изпълнен с безбожие и кърваво убийство! Но ние достойно почитаме и облажаваме Кръстителя като най-голям сред родените от жени. (Два пъти)
Стих: Да бъдат ушите Ти внимателни към гласа на молбите ми. Пс. 129:2 – същата стихира
Стих: Господи, ако Ти забелязваш беззаконията – кой ще устои, Господи? Но в Тебе е прошката. Пс. 129:3
Танцува ученичката на вселукавия дявол и като отплата взе главата ти, Предтечо. О пир, изпълнен с кърви! Да не се беше клел, беззаконни Ироде, потомък на лъжата, а и, ако си се заклел, поне да не беше спазил клетвата си; защото е по-добре да излъжеш и да придобиеш живот, отколкото да държиш на истината и да отсечеш главата на Предтечата. Но ние достойно почитаме и облажаваме Кръстителя като най-голям сред родените от жени. (Два пъти)
Преставление или представление – кое е правилното и дали трябва да се ползва
- Детайли
- Иван Димитров
Повечето от читателите на Двери ще отговорят веднага: „преставление без „д“, разбира се!“. Други пък – и църковни, и нецърковни хора – ще се чудят на този правопис, но това наистина е правилното изписване на думата. Само че колцина разбират защо е правилно? И по-важният въпрос: като е правилно, защо създава въпросителни?
Думата се използва като синоним за смъртта на св. Богородица и на други светци, както е през тези дни и успението на св. Иван Рилски. И оттук идва първото объркване. Защото тя не е синоним на успение (цслав.) или заспиване като евфемизми за смърт.
Както показва и току-що публикуваната в Двери статия за светоотеческото учение за преставлението на Пресвета Богородица (тук), това понятие носи след себе си догматически връзки за възкресение и възнесение с тяло на Божията майка на небето. Независимо дали има или няма такъв догмат в учението на Православната църква, това значение на преставлението на Пресвета Богородица все повече се вярва от православните християни, изповядва се чрез богослужебните текстове, особено около празника на Успение Богородично (включително и т. нар. опело на Пресвета Богородица). Нашата тема тук не е дали това е правилно или не е правилно учение, а за неговото название преставление. Именно защото то се използва широко – ако не с това отглаголно съществително, то с глагола преставям се в значение на умирам.
Преставлението на св. Богородица според светоотеческото учение и Преданието на Църквата
- Детайли
- Георги Н. Манолис
Свещената личност на св. Богородица в историята на човешкия род е уникална, тъй като в ангелския и човешкия свят няма нищо, което да е равно или по-голямо от Пресвета Богородица, тъй като тя е част от недостъпната за човешкия ум тайна на Божия промисъл. След Троичния Бог тя стана основната личност, която съществено е допринесла за осъществяването на плана за спасение на човешкия род. Отците на Църквата отбелязват, че за осъществяването на плана за спасение на човешкия род Бог е дал Своя Син и Слово, а човечеството е дало св. Дева Мария.
Тя става стълбата, по която Бог слиза на земята, за да може човекът да бъде освободен от последствията от тлението и смъртта, да осъзнае красотата си преди грехопадението и да тръгне към обòжение.
Православната църква почита Пресвета Богородица и с тази почит към нея от страна на Божия народ са свързани две важни събития от живота ѝ: успението (заспиването) ѝ и нейното преселване в плът в небесата. Този празник още през 2 в. се среща в йерусалимската традиция в различна форма и наименование. Неговото установяване, както и установяването на всички богородични празници се е осъществило около средата на 5 в., след Третия вселенски събор. Конкретно относно факта на преставлението на Пресвета Богородица от време на време възникват въпроси за това какво се има предвид, когато се говори за него.
[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]
