РПЦ без енориаши
- Детайли
- Сергей Чапнин
Автокефалията на Украинската православна църква (УПЦ) поставя важен въпрос пред руското православие: какво конкретно предлага Руската православна църква (РПЦ) на съвременното руско общество? Не съм се объркал – точно на руското. „Духовно-нравствените основи“,[i] „руския свят“, „традиционните ценности“ като ключови елементи на новата православна идеология станаха причина за конфликта, който има не само църковно, но и културно, дори и политическо измерение. Не всички в Украйна са готови да приемат тази идеология, изнасяна в чужбина като суровия нефт. Нещо повече – възниква пряка и открита съпротива. А какво става в самата Русия? Може ли да се говори за стабилен консенсус поне в РПЦ?
Подновеният разговор за това се оказа по парадоксален начин свързан с конфликта около предоставянето на автокефалия на УПЦ. По-точно с решението на Св. Синод на РПЦ за прекъсване на евхаристийното общение с Константинополската патриаршия (КП). Прекъсването на евхаристийното общение е крайното, най-радикално средство в църковната политика. То включва прекъсване на съвместните молитви и най-вече съвместното извършване на литургии от епископите и свещениците на двете църкви, а за миряните – пълна забрана за участие в Евхаристията, т. е. причастяването в храмовете на КП в страните навсякъде по света.
За епископското служение
- Детайли
- Бейрутски митр. Илия (Ауди)
По случай празника Пренасяне на мощите на св. Йоан Златоуст нашата Църква е определила да се чете текстът от апостолските послания - Евр. 7:26-8:2, който обичайно се чете на празниците на светителите - светци-архиереи. Целта на текста е да напомни, че архиереят е образ на Господ Иисус, а не образ на левиевото свещенство от Стария Завет.
В Църквата вече не съществува свещенство подобно на старозаветното, което прилича на свещенството в другите религии. Вместо него се появил епископският сан. Гръцката дума епископ означава надзорник, този, който ръководи стадото, над което Бог го е поставил - онова стадо, което Бог си придоби със Своята кръв (Деян. 20:28). Презвитерите и дяконите помагали на епископа в служението на паството. Апостол Павел посочва качествата на епископа и дякона в своето първо послание до Тимотей (1 Тим. 3:2-12), а в посланието си до Тит описва качествата на епископа (Тит. 1:7-9): "Защото епископът, като Божий разпоредник, трябва да е непорочен, не високомерен, не гневлив, не пияница, не побойник, не алчен за гнусна печалба, но страннолюбив, добролюбив, целомъдър, справедлив, благочестив, въздържан, да се държи о истинското слово, според както е научен, та да бъде силен и да наставлява в здравото учение, и да изобличава ония, които се противят" (1 Тим. 3:2-9).
Иисусе, Сине Давидов, помилвай ме!
- Детайли
- сп. "Моето паство"
Проповед за неделя на Йерихонския слепец (Лука 18:35-43)
Когато Господ Иисус вървял към Йерусалим, минал през малкия градец Йерихон, който навярно било място за почивка за пътуващите от Галилея.
"Един слепец седеше край пътя и просеше". Юдеите мислели, че грехът е причина за болестите и че резултатите от греха се предават от родителите на техните деца. Затова за Бог се казва, че Той наказва децата за греховете на бащите им (Изх. 20:5). Господ Иисус отхвърлил това твърдение, когато му представили слепородения мъж. Тогава Той казал на учениците Си: "нито тоя е съгрешил, нито родителите му" (Йоан 9:3). Това отхвърляне намери израз чрез кръста и смъртта на Спасителя, Който взе върху Си човешките грехове заради спасението на всички.
"Иисусе, Сине Давидов, помилвай ме!". На слепеца му било казано, че Иисус Назорей преминава, но слепецът не Го повикал, не казал: "Иисусе Назореецо!", а се обърнал с думите: "Иисусе, Сине Давидов!". "Син Давидов" бил наричан очакваният Месия, Който ще дойде да спаси Своя народ. Забележително е, че евангелист Лука не споменава на друго място Христос да е бил наричан така, освен веднъж чрез устата на този слепец. Навярно св. Лука е искал да отправи укор към юдейските началници и свещеници, които не познали Иисус и Го осъдили като престъпник, докато слепците Го познали.
Интерпретация и стил в източноцърковното пеене
- Детайли
- Никола Антонов
Една от най-любопитните и интересни теми за любителите и изпълнителите на източноцърковна музика е темата за интепретацията на невмените знаци и формули. Тази тема обаче рефлектира пряко върху въпросите за стила на поднасяне и естетическото възприятие на това най-висше литургично изкуство. Традицията на източноцърковното пеене разкрива ролята на псалта като интерпретатор – сиреч тълкувател – на свещените богослужебни текстове. Основният критерий при изпълнението на това особено служение е изискването на св. апостол Павел в църква всичко да става „с приличие и ред“ (1 Кор. 14:40). Псалтът принадлежи към нисшия чин на църковния клир, пише протопсалтът на митрополитския храм "Св. Григорий Палама" в Солун Захария Пасхалидис. Неговото дело е изключително по вид църковно послушание, тъй като е свързано с непосредствено участие в общественото богослужение. С пеенето си псалтът представлява вярващите и поради това заема специално място сред тях в храма. Освен мелодичен глас, музикална дарба и подготовка псалтът е длъжен да има благочестие и вяра. Целта на пеенето в църква не е само да се предизвика умиление в душите на вярващите, но и да се подпомогне тяхното духовно ободряване. Псалтът се явява пазител на църковната византийска музика[i] и я предава от рода в род. Това е наследство на нашите отци, което се явява съкровище на православната църква и представлява само по себе си част от нейното свещено Предание[ii].
Църквата трябва с особено внимание да се пази от отъждествяване с държавата
- Детайли
- Двери
В интервю за Двери доц. д-р Атанас Славов разяснява промените в новия Закон за вероизповеданията, както и възможностите, които дава за разширяване на пастирската, социалната и образователната дейност на БПЦ.
Доцент д-р Атанас Славов е юрист-конституционалист, преподавател по публичноправни науки в СУ „Св. Климент Охридски”. Доктор по право (и православна политическа теология) на Университета на Глазгоу (2016 г.) и доктор по конституционно право на СУ (2009 г.). Бил е съветник по конституционни въпроси на вицепремиера и министър на правосъдието (2014-2015 г.), съветник по законодателни въпроси на вицепремиера и министър на вътрешните работи (2016 г.), конституционен експерт към Съвета по законодателство в Министерство на правосъдието, понастоящем е адвокат. Автор на монографиите „Гражданското участие в конституционната демокрация“ (Сиела, 2017 г.) и „Върховенството на конституцията. Същност и гаранции“ (2010 г.). Член на настоятелството на Института за изследване на религиозната свобода, на Института за пряка демокрация, член на Атлантическия съвет на България и други граждански организации. Църковен настоятел в столичен храм.
- Доц. Славов, в края на миналата година след доста оспорвани дебати Народното събрание прие промените в Закона за вероизповеданията. Какво наложи тези промени в закона?
- Според вносителите на законопроектите основните мотиви са свързани със защитата на националната сигурност, като се осъществи превенция по отношение на идващите извън страната финансови потоци – най-вече по отношение на мюсюлманското вероизповедание. В тази връзка смятам, че не е редно и правно обосновано това да се извършва с промени в Закона за вероизповеданията, тъй като целта на този закон е да гарантира едно основно човешко право и защитена от Конституцията свобода на личността – свободата на вероизповедание в различните ѝ форми. Към настоящия момент действат други специални закони в сферата на националната сигурност: Закон за мерките срещу финансирането на тероризма, Закон за противодействие на тероризма, Закон за мерките срещу изпирането на пари, Закон за ДАНС и др.
