Светият човек носи опита на Въплъщението
- Детайли
- Прот. Николай Лудовикос
Наскоро гледах няколко откъса от поредицата за свети Паисий Светогорец и ми се стори добра. Но все пак си задавам въпроса, как можеш да говориш за божественото, какво ще покажеш? Самата мисъл ме кара да треперя и нямам представа как ще се развият следващите епизоди. Не че хората, които работят по проекта, са некомпетентни, напротив, много от тях искрено желаят чрез този сериал да предложат нещо стойностно. Но тук говорим за присъствието на Бога в човека, за това, че Той обитава вътре в нас и затова е много трудно да се представи това художествено.
Аз всъщност лично познавах отец Паисий, общувахме в продължение на цели четиринадесет години. Тази връзка е оставила в мен дълбоки и неизличими следи. Но аз не подхождам към стареца така, както мнозина днес правят – сякаш реалността около светеца магически се обезсилва и пред нас застава един неестествен образ, натоварен всъщност с нарцистичните идеали на нечие его… Това води до голямо объркване, до степен самата Църква да се изгуби в цялата тази картина. И заедно с нея се губи и светостта. Хората започват да я възприемат като нещо свръхестествено, почти като нещо абстрактно… Това е напълно противоположно на образа, който ние, познавалите отец Паисий, носим в себе си.
Закхей - митарят
- Детайли
- Митр. Антоний Сурожки
Настъпи втората подготвителна неделя към Поста; днес си спомняме Закхей – митаря. Името „Закхей“ означава „праведност“, „справедливост“. Колко нелепо звучи това име на фона на неговия живот, с каква горчива ирония, навярно, хората си мислели как е наречен този човек и как живее. Всички онези, които са били унизени, ограбени, онеправдани и потискани от него, вероятно са произнасяли името му като оскърбление, като подигравка: как може такъв човек да носи име, означаващо толкова велики и свети неща като праведност и справедливост, когато целият му живот е една подигравка със справедливостта, когато целият му живот е служение на мамона на неправдата?
Но ето че настъпва един час и този човек, чийто живот е бил толкова уродлив, толкова противоречащ на неговото име и на най-дълбокото му призвание, изведнъж се оказва лице в лице със Спасителя Христос. Той пожелава да Го види и заради това не се побоява да се изложи на присмеха и подигравките на своите съграждани: човек, вероятно възрастен, по земному достоен, богат, се покатерва на дърво, защото е нисък на ръст и не може през главите на другите хора да види Спасителя.
Слез от смоковницата!
- Детайли
- Прот. Красимир Кръстев
Днес отново ще се срещнем със Закхей – човек малък на ръст, но не и малък по жажда за спасение. Малък по тяло, но голям по търсене. Грешник по живот, но пример за велико покаяние.
По едно съвпадение днес честваме и паметта на св. Григорий Богослов, който обръща внимание на неговото духовно извисяване. В своето Слово 39, възхвалявайки покаянието, светителят казва: „Христос не се срамува от митаря, нито отблъсна блудницата, нито презря Закхей, малкия на ръст, но голям по желание за спасение. Той се възкачи, за да види, а беше видян; търсеше, а беше намерен; стоеше високо по място, но слезе ниско по дух, за да бъде въздигнат от Този, Който смирява гордите и възвисява смирените.“
Ето тайната на спасението: човек търси Бога, но Бог пръв намира човека. Закхей се изкачи на смокинята, за да види Иисус. Но преди още той да Го види – беше видян така, както Бог вижда всички на тази земя, които търсят истината.
Отец Ипомоний и мисията в Гренландия
- Детайли
- Пропан Бутан
– Благословете, Ваше Светейшество… Ваши Високопреосвещенства, Ваше Преосвещенство…
– Не, не, и той е вече високопреосвещен митрополит, отец Ипомоний… Но сядайте, сядайте.
Отецът неловко се настани на скромния дървен стол пред членовете на Св. Синод, които се бяха вторачили в него. В очите на едни виждаше добронамереност, но други го гледаха изпитателно и с недоверие. Залата бе доста малка. Всъщност не помнеше да я бе виждал до този момент. Явно се използваше само по много особени поводи.
– Повикахме Ви, отец – продължи патриархът – за една важна мисия. Вярваме, че за опитен църковен дипломат като Вас тя няма да е непостижима. Благославяме ви да заминете със специална задача за… (патриархът се наведе към отеца и с приглушен глас каза) Гренландия.
– Гренландия ли?! – слисано възкликна отец Ипомоний. – Но аз не…
Пред портите на Рая
- Детайли
- Лимасолски митр. Атанасий
Ще ви разкажа един случай от живота на един добродетелен човек, наш съвременник. Няма да ви кажа името му. Този човек вече е починал. Но ще ви разкажа за него, за да видите каква борба водят хората и колко велико нещо е любовта.
И така, този човек беше наистина много добродетелен. Истински пазител на евангелския закон. Всичко, което Църквата казва – каноните, Божиите заповеди, той ги спазваше безукорно. И не само това: в края на живота си той се помоли и беше изцелен от тежко заболяване, което с математическа точност го водеше към смъртта. Този човек живееше с голяма духовна строгост. Молеше се непрестанно. Изповядваше се редовно. Причастяваше се. Животът му беше свят, наистина свят. Беше семеен, имаше четири или пет деца. Имаше всички добродетели. И все пак изглеждаше, че нещо му липсва.
Той много се молеше, с голяма сърдечна чистота, и постоянно умоляваше Бога да му покаже дали след смъртта си ще се спаси. Имаше в себе си тази вътрешна тревога – не тревога в смисъл на страх или паника, а добра, спасителна тревога, онова дълбоко вътрешно безпокойство: какъв ще бъде моят изход от този свят?
| Словото стана плът |
|---|
Нашите филми
