Статията „При най-стария български владика“ е публикация на Петър Николчев във вестник „Зора“ от 15 юли 1937 г. Журналистът Петър Иванов Николчев е от Белоградчик. Той има богато литературно и публицистично творчество, започнало още в младите му години като председател на Юношеския туристически съюз в гимназията във Видин. За съжаление Петър Николчев има трагична съдба. На 10 септември 1944 г. на гарата в Горна Джумая (днес Благоевград) той заедно с други журналисти и директора на “Зора“ Данаил Крапчев (1880 – 1944) от Прилеп са били убити от група комунисти – преследвачи на “фашисти”.
Публикува се в памет на Варненски и Преславски митрополит Симеон (9 февруари 1840 – 23 октомври 1937)
Вратите на дядо Симеон във Варна винаги са отворени за всекиго; децата влизат при него във всяко време. Когато дойде в София, и в синодалната палата започнаха да се стичат при него като на поклонение – Високопреосвещеният митрополит никого не върна: всички приемаше и благославяше. Близките му настояваха да не се преуморява, но той им заявяваше:
- Оставете всички, които искат да ме видят, да дойдат при мене.
Вчерашния ден дядо Симеон посвети на посещения.
Преди обед направи посещение на Софийския митрополит, по обед в синодалната палата го посети министър–председателят, а в 12 ч. отиде в Софийската семинария, където остана до 1 и половина часа. Следобед направи посещения на някои семейства и се разходи до Бояна, а снощи замина за Варна със специален вагон, оставен на негово разпореждане от Н. В. Царя. Придружава се от викарния си епископ Андрей, управителя на двореца в Евксиноград г-н Мумджиев и протосингела на варненската митрополия отец (Георги) Доганов.
Можах да видя святия владика в семинарията. Разговарях с него един час. На всички въпроси даваше отговор с една рядка бистрота на ума и сам запитваше за много неща.
Първите му думи бяха възхвала към Бога за радостното събитие в Царския дом – раждането на Престолонаследника
- Присътствувах на миропомазването от Екзарха на Н. В. Царя (цар Борис Трети, кръстен през 1896 г. – б. р.). Тогава държах съсъда със св. Миро, а днес (княз Симеон е кръстен на Петровден, 12 юли 1937 г., б. р.) доживях сам да миропомажа Престолонаследника. Той е едно царствено дете, с умни очи и живо.
Бях казал, че се е родил един революционер. Употребих тая дума в смисъл, че с рождението на Престолонаследника се извърши една коренна промяна и в държавния ни живот, и в много помисли. Но най-важното е това, че обедини всички българи, вдъхна им надежда за по-добри дни. Нека Бог му дарува здраве и живот, за да оправдае очакваните надежди!
- При Вас бе министър–председателят г-н Кьосеиванов?
- Благодаря му за голямата чест, която ми направи. Щом дойдох в София, сметнах за свой дълг, такъв е протоколът, да го посетя във Външното министерство. Сега той ми върна посещението.
Разговорът неусетно след това мина на църковни въпроси. По повод решението на Св. Синод да реформира духовните съдилища Негово Високопреосвещенство каза:
- Реформи в тях трябват. Още преди десет години аз писах в Св. Синод, че трябва да се допуснат и мирски лица-съдии, защото свещениците, които се избират в епархийските съвети, са неуки – що се отнася до правните въпроси. Ще видим и сега що ще се направи.
Участието на мирски елемент и в управлението на Църквата
Аз исках с едно изложение до бившия министър–председател г. Кимон Георгиев - при Св. Синод трябва да има един мирски съвет, с участието на 2-3 митрополити. Тоя съвет да се занимава с финансовите въпроси и с други въпроси от светски характер, както беше с мирския съвет при Екзархията, който ръководеше и учебното дело в Македония. Добре е и това да се направи. Не е късно още.
Дядо Симеон след това се повърна върху брака и изказа няколко ценни мисли. Той смята, че днес при бракосъчетанията не се извършва никакво тайнство. Всичко е сведено до една театралност.
- Аз лично съм имал случай да наблюдавам при венчавките как се приказва, смее, никой не следи службата, а дори и се пуши. Вината е в свещениците, които трябва да вземат строги мерки за реда при извършване на светото тайнство брак.
98-годишният дядо Симеон не се умори нито да отговаря, нито да задава въпроси. Той се обърна към ректора на семинарията (Смоленски еп. Евлогий, сетне Сливенски митрополит, б. р.) с редица въпроси за състоянието на семинарията, за питомците ѝ и пр. С една удивителна точност той изложи спора по прокарването на вода за семинарията, който той уредил навремето – в битността му на председател на Св. Синод.
- Но нашите семинаристи избягват да стават свещеници – продължи дядо Симеон. – В епархията си сам аз имам много вакантни енории в селата, но никой не иска да става свещеник там. Вие, владико свети, като ректор, имате дълг да увещавате семинаристите да стават свещеници и да отиват в селата, а не да търсят чиновнически места.
Дядо Симеон говори още много, без да се умори. На раздяла каза:
- Довечера си отиваме във Варна. Там ни чака работа. А ако е рекъл Бог, след някой ден ще отидем в Преслав.
