Не ви ли прави впечатление, че хората идват на църква и слушат едни и същи думи? Същите думи. Всяка неделя, в продължение на 50, 60, понякога 100 години, колкото живее човек. Ако бяха на театрално представление, щяха да искат да видят друго, нещо ново. Колкото и да е хубаво едно представление – гледаш го, гледаш го пак, и край. И все същите актьори. Поне на Бродуей в Ню Йорк сменят трупите – играят например „Фантомът на операта“ в Majestic Theater вече 25 години. Знам, защото съм ходил веднъж. Сменят се актьори, музиканти, интерпретации... А тук, в църквата, почти нищо не се променя. И все пак хората идват отново и отново. Значи нещо получават от това.
Затова не можем просто да кажем някому: „Недей да ходиш по барове“, "Не преяждай", „Не се напивай“... Може и да ги кажеш тези неща като съвети, но за да ги спазва човек, трябва нещо друго да спечели сърцето му. Аз им казвам: „Ела в неделя. Ела и в събота. Ела и на делничните литургии.“ И се старая да им предложа едно пиршество, което те не познават, но то е наистина пиршество. Защото, ако не беше празник, приятелю, нямаше да съм тук в този момент, да съм свещеник. Да не съм глупав? Защо да стоя в храма, понякога и с някой певец, който пее фалшиво, тъй като не са всички обучени византийски псалти...
Но ние празнуваме. Тук животът в Църквата е празник. И когато предложиш на някого този празник, когато той го усети, не е нужно да му казваш: „Не ходи да се забавляваш в събота вечер.“ Той сам ще спре, защото ще иска да запази цялата си сила за този празник.
Понякога хората си мислят, че пътят на Църквата е път на лишения: „Откажи се от любовта, откажи се от пиенето, откажи се от храната, откажи се от всичко“. Но нищо от това не се налага да отхвърляш. А дори ако има неща, които трябва да бъдат отрязани, това „трябва“ е в кавички. Всъщност, те сами отпадат. Защо? Защото на тяхно място идва едно по-голямо удоволствие, по-голяма радост, по-силна любов, по-велико влюбване, което надделява над всички други страсти.
Това може да звучи идеалистично, но това е реалността, която живеем.
