Св. Антоний: Вярата в Христос е единствената истинска пътеводна звезда към богочестие
- Детайли
- -
Продължение от Глава шеста
ГЛАВА СЕДМА
Антоний беше много умен. И чудното е, че, без да е учил книга, беше остроумен и интелигентен човек. По едно време дойдоха при него елински философи, които мислеха, че могат да го изкусят. Тогава той не беше на своята планина. И като поискаха от него слово за нашата вяра в Христа, те се опитаха да спорят за проповедта на Божия кръст и почнаха да се подиграват. Тогава той се въздържа малко и най-напред ги съжали за тяхното невежество, а после им каза чрез преводача си следното:
„Кое е по-хубаво – да признаваме Кръста или да приписваме прелюбодеяния на тъй наречените от вас богове? Защото това, което се твърди от нас, е признак на мъжество и доказателство за презиране на смъртта; а вашите работи са страсти на разврата.
Какво по-добро от това бихте казали: да понасяме страданието от клеветите на лошите хора или да разправяме басните за приключенията на Озирис и на Изида, за засадите на Тифон, за бягството на Сатурн, за изяждането на децата или за отцеубийството? Тези са вашите мъдрости!
Вяра и свобода
- Детайли
- Константинополски патриарх Вартоломей
Откъс от книгата „Среща с тайнството. Съвременен поглед към Православието“ от Вселенския патриарх Вартоломей, която излезе на български език, издание на Русенска св. митрополия и фондация „Двери“.
Въведение: Богословски перспективи
От богословска гледна точка ние живеем в свят, който е „паднал“, т. е. в свят, белязан от греха и смъртността, свят, в който всеки образ на реалността е повече или по-малко изкривен и деформиран от греха и смъртността. Всичко около нас по някакъв начин се прониква и оформя от преобладаващото присъствие и силното влияние на това, което Евангелието на любовта не се страхува да нарича „княза на този свят“ (Йоан 14:30). Ако излезем малко извън защитната обвивка на самодоволството, не е трудно да забележим тази истина в света около нас.
Това в никакъв случай не означава липса на доброта в нашия свят, където се полагат толкова много усилия както на индивидуално, така и на институционално равнище, за да се решат проблемите на бедността, нетолерантността и войната. Вярно е обаче, че тези благородни прояви на човеколюбие и любов са в постоянна борба срещу злото. Доброто се бори със злото. Достатъчен е само един поглед около нас – в квартала ни, в нацията ни и на планетата ни, за да разберем, че този свят не отразява святото присъствие на „Слънцето на правдата“. В открито неподчинение на божествения план и божествената цел на Сътворението човечеството е изкривило естествения ред на нещата и така се е отдалечило от всякакво чувство за истинска свобода.
Комсомолци в Църквата
- Детайли
- Свещ. Йоан Бурдин
Преди почти деветдесет години майка Мария (Скобцова) описа с пророческа точност какво ще се случи, когато държавата спре да преследва Църквата в Съветския съюз (Русия) и там дойдат вчерашните комсомолци.
Изненадващо е, че тя пише това по време, когато преследването на Църквата е в разгара си и големите репресии едва започват. Остават седем години до известната среща на Сталин с митрополитите, след която преследваната Руска църква започва да става част от структурата на съветската държава.
Много преди това обаче майка Мария предсказва предстоящата промяна в държавната политика спрямо Църквата – подаяния и отстъпки. След това в Църквата ще отидат хора, които преди това не са се интересували от нея – един много особен тип хора: съветските граждани.
Те се отличават с увереността си в съществуването на определена генерална линия, набор от „единствено верни“ идеи и възгледи, засягащи всички аспекти на живота. Те вярват в непогрешимостта на ръководството, което единствено има право да диктува възгледи по всички основни и второстепенни въпроси на живота и ежедневието. А съветският гражданин „покорно, по всички въпроси, безусловно, напълно приема всички предписани позиции“. И ако утре те се променят в противоположна посока, той веднага се разкайва за вчерашните си възгледи и „безболезнено преустройва своя мироглед в съответствие с изискването“ на своите началници.
Св. Антоний: Ересите са по-лоши от змийска отрова
- Детайли
- -
Продължение от Глава пета
ГЛАВА ШЕСТА
А във вярата си бил усърден и напълно достоен за удивление. Защото той не общувал никога нито със схизматиците, последователи на Мелетий, понеже познавал още отначало тяхната злоба и тяхното вероотстъпничество, нито говорел приятелски с манихеите или с други еретици, освен само колкото да ги поучи, като мислел и заявявал, че приятелството и общуването с тях е вреда и гибел за душата. Така също той се отвращавал от ереста на арианите и заповядвал на всички да не се доближават до тях, нито да приемат тяхното лъжеучение. И когато веднъж някои от безумните ариани отишли при него, той, като ги изпитал и разбрал, че са нечестиви люде, пропъдил ги от планината, като казал, че техните думи и мисли са по-лоши от змийска отрова.
* * *
И когато по едно време арианите заявиха лъжливо, че той мисли еднакво с тях, тогава той възнегодува и се много ядоса. Тогава той слезе от планината, защото беше извикан от епископите и от всички братя. И като влезе в Александрия, пред всички осъди арианите, като каза, че това е последната ерес и предтеча на Антихриста. И поучаваше народа, че Син Божи не е творение, но че е Слово и Мъдрост и е от съществото на Отца.
Когато Христос дойде в сърцето, животът се променя
- Детайли
- Преп. Порфирий Кавсокаливийски
От изказванията на преподобния Порфирий Кавсокаливийски (Атонски):
„Когато Христос дойде в сърцето, животът се променя. Когато намериш Христос, това ти е достатъчно, не искаш нищо друго, замълчаваш. Ставаш различен човек.
Ти живееш навсякъде, където е Христос. Живееш в звездите, в безкрая, в небето с ангелите, със светците, на земята с хората, с растенията, с животните, с всички, с всичко.
Там, където има любов към Христос, самотата изчезва. Ти си спокоен, радостен, пълноценен. Без меланхолия, без болести, без притеснения, без тревожност, без мрак, без ад“.