Бъдни вечер
- Детайли
- Иван Димитров
Този празник е много популярен сред българския народ. Всички го знаят и всяко семейство го празнува. Той има различни имена, почти колкото и препоръчваните от народните обичаи ястия на трапезата тази вечер. Зад тези обичаи обаче и в суетнята около тях много често се губи истинският смисъл на празника. А той е в очакването на раждането на Спасителя на света. Той се е родил в скромна и бедна обстановка, която по човешки разбирания не е достойно място за Богочовека. Но ако великият Бог стана като нас, нищожните човеци (колкото и да се мислим понякога за велики!), има ли значение обстановката, в която Той се е родил? Важното е това, което вярват всички християни по цял свят вече две хиляди години: Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя единороден Син, та всеки, който вярва в Него, да не погине, а да има вечен живот (Йоан 3:16).
Хубаво нещо са празниците, образно казано – те са най-слънчевите дни в живота ни. Но още по-хубаво е, когато празнуваме смислено, с любов към Бог и към човека и хората край нас. И дори онези, които нямат в себе си вяра в Бог, на такива дни е добре да проявят любов към другите хора без изключение и без условия. Защото Бог не стана човек, за да ни поставя условия, а с безусловната Си любов към нас, към света, извърши спасението на всички хора независимо от произход, принадлежност, вяра или неверие, доброта или лошота. Това празнуваме ние, християните, тази вечер: Божията изкупителна саможертва. Бог на този ден дойде при нас, за да отидем или поне да се доближим и ние до Него. Може би не всички ще стигнат до Него. Но тази вечер е една прекрасна възможност да тръгнем към Него по пътя на доброто чрез промяна на мисленето и действията си. А ако все още някой се пита колко трябва да са ястията на тазвечершната трапеза, нека се замисли, че света Дева Мария и старецът Йосиф във Витлеемската кошара са имали в торбицата си само някой къшей хляб, но пък са имали богатото благословение от Бог!
Може да се служи литургия в петъка преди Рождество Христово
- Детайли
- Двери
Едно ценно заключение от познавачи на богослужебния ред (типика) за това, дали може да се служи литургия в петъка преди Рождество Христово! Според известни „типикари“ този ден не е „безлитургиен“ и е възможно да се извърши св. Евхаристия в него, макар че обичайното схващане е обратното.
Това се заключава от проучване на типика на Православната църква, направено от гръцкия архимандрит Максим (Матеу) и предложено на българските свещенослужители и църковни певци от проф. Йоанис Папахронис. Той е създател и диригент на смесения хор за източноцърковни песнопения „Йеромонах Неофит Рилски“ на Неврокопска митрополия. По негов почин и с неговите грижи чрез фейсбук-профила „Богослужебни теми и църковен ред“ вече редовно излизат типикарски указанив в помощ на църковните певци у нас (тук). Оттам е взета и статията, която следва.
ЗА ВЪЗМОЖНОСТТА ДА СЕ ИЗВЪРШВА СВЕТА ЛИТУРГИЯ В ПЕТЪКА ПРЕДИ РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО
(Текстът е съставен въз основа на статия на архим. Максим (Матеу) в сп. ΣΥΜΒΟΛΗ, т. 11, с. 3 сл.)
Според типика, който е в сила днес, когато празникът Рождество Христово се случи в дните неделя или понеделник, последованието на великите (царски) часове от навечерието на празника се пренася и извършва в предходния петък (22 или 23 декември) след последованието на утринната за деня. А великата вечерна за празника се отслужва следобед в деня на навечерието на Рождество Христово (съответно в събота или в неделя следобед), без да се съчетава с литургията на св. Василий Велики. И дори се е наложила практиката в този петък да не се извършва св. Литургия.
Много лично за един владика и приятел, който става на 80 години
- Детайли
- Иван Димитров
Честно казано, не знам дали двете понятия владика и приятел са съвместими. Защото, като погледнеш нашите владици, няма да видиш двама души да са приятели помежду си. Не колеги, а наистина приятели, каквито ние, простомъртните хора, имаме – поне по един-двама всеки от нас. Приятелят е човек, който в нужда се познава (тази поговорка не е случайна!). Той е човек, към когото можеш да се обърнеш във всеки момент, особено в трудните, и той няма да ти каже: остави ме сега, зает съм, нямам време, това (твоят проблем) не ме интересува.
При владиците такива приятелства не се забелязват. Може би защото те са прекалено малка извадка от обществото и то такава извадка, която е съставена от изключенията на безприятелските кариер(истич)ни отношения. Не гледайте, че някой владика отишъл при някого на гости или някой на някого помогнал в добра (или нечестна) работа. Тези привидно приятелски контакти се градят на интереса. И не го наричам взаимен интерес, защото обикновено той не е взаимен, а е компромисен интерес: един ще се пъчи, че дошли много владици да служат на негов празник, ама домакинът се изпъчил най-отпред, за да задоволи владишкото си его. А пък владиката, като е високопреосвещен, такова високо(не)преосвещено е и егото му. Както и да е! Или „нейсе!“, както обичаше да казва дядо патриарх Максим.
На 6 декември дядо Йосиф, митрополит на САЩ, Канада и Австралия, навършва 80 години. Само в българския вариант на уикипедията го водят като Йосиф II, което само по себе си е вярно, защото през втората половина на миналия век в Америка имаше друг владика с името Йосиф (с фамилия Диков), титлата му беше Нюйоркски митрополит. Само че титлите на нашите владици в Америка толкова пъти ги сменяха, та от няколкото души, които владичестваха там, почти няма двама с еднаква титла. Затова, строго погледнато, не трябва да се пише Йосиф I и Йосиф II. Но пък е прегледно!
Молитвата и грижата за враговете
- Детайли
- Свещ. Йоан Бурдин
Заповедта да обичаме враговете си и да се молим за тях е доста недвусмислена. Въпреки това, подобно на много други евангелски заповеди, тя ни оставя широко пространство за разбиране и прилагане. Христос не обяснява подробно кои са нашите врагове, как трябва да се молим за тях и в кои дела е приемливо да проявяваме любов към тях.
Това удивително уважение, което Бог изпитва към нашата свобода, често води хората до недоумение, тъй като не знаят как могат да се молят за някакъв кървав маниак. А още по-малко разбират кога и каква грижа трябва да се полагат за него.
Първото нещо, което прави впечатление, е, че заповедта е лична по своя характер – „за враговете си, … за онези, които те обиждат“. Това рязко стеснява кръга на хората, за които сме призовани да прощаваме и да се молим. Мога да простя на някого, който ме е наранил. Но аз просто нямам моралното право да му простя за злините, които е сторил на някой друг. Предполагам, че молитвата ми в този случай не може да отиде по-далеч от: „Господи! Помогни му да прозре злото, което е сторил“.
Само Христос може да научи хората да обичат
- Детайли
- Прот. Алексей Умински
Интервю с прот. Алексей Умински за съвременното семейство и запазването на любовта между членовете му. О. Алексей е председател на храм „Живоначална Троица“ в Хохловка, Москва, публицист, писател, телевизионен водещ
- През 80-те години в съветското училище имаше предмет „Етика и психология на семейния живот“. Струва ли си днес да се преподава нещо подобно на учениците?
- Труден въпрос. Времената се променят бързо, променя се етиката на отношенията. Разбира се, във всеки смисъл би бил полезен предмет като „Етика на човешките отношения“ или „Психология на човешките отношения“. Всъщност да се формулира какво е семейството за съвременния човек е доста сложно. Ние, като православни християни, сме привлечени от традиционните формулировки за семейството и се опитваме да настояваме, че семейството е само онова, което разбираме и виждаме, но съвременният свят отиде твърде далеч от понятието за традиционно семейство. Струва ми се, че ако в училищата бъде въведен предмет за семейните отношения, той така или иначе ще се базира преди всичко на логиката на сексуалните отношения, вместо на традиционните отношения. Въпросът е в какво състояние се намира съвременният свят, как той вижда и разбира семейството. Съвременният свят дава сложно определение на такова понятие като семейството. То съвсем не е онова, което е било през 19 в. И не по този начин се е образувало семейството в традиционното общество, когато представата за семейството е била съсловна. Хората, встъпващи в съюз, на практика са живеели в условия, когато не са приемали личностни решения за брака, а въпросът за женитбата и омъжването се е решавал преди всичко чрез родителите на младите хора и съответно самото семейство е ставало сериозна структура, определена от най-традиционната доминанта на обществото. Можем, например, да си спомним, че не толкова отдавна, в средата на миналото столетие, в Западна Европа разводът беше сложна работа. Така държавните закони на Италия не позволяваха толкова лесно да се разведеш, както можеш да направиш това днес. Затова и съществуват филми като „Развод по италиански“. Макар и да знаем, че в Русия преди Революцията е било същото: тогава разводът е бил изключително трудно нещо. За да го получиш е трябвало да преминеш през доста сложни процедури, както и да встъпиш във втори брак също е било съвсем нелеко.
