Страда ли някой, защото самият той не обича? Много малко са онези, които ще дойдат и ще ми кажат: ‘Отче, аз не обичам както трябва.’ Къде са тези хора? Потърсете ги и ги намерете. Всички ще ви кажат: "Мен не ме обичат! Не ме обичат родителите ми, жена ми не ме обича, не ме обичат децата ми, а аз толкова много съм направил за тях..." Поне досега при мен не е идвал никой, който да ми каже: "‘Отче, виж, аз имам голям проблем. Аз съм болен – аз не обичам. Ако това, което чувствам към другите, е любов, тогава се срамувам от себе си.’ Така ли е или не?
Разбирате ли колко голямо нещо е това, което наричаме любов? Имаш едно огледало, в което непрекъснато се отразяваш. Това огледало е другият човек. Когато си сам, казваш: "Обичам те, грижа се за теб, всичко е наред.." Но когато другият застане пред теб такъв, какъвто е, със своите страсти, със своите трудности, с болката си, с безизходиците си, с объркванията си – хайде тогава, кажи му, че го обичаш право в очите, и го докажи.
Когато се появи това огледало, този друг човек, тогава какво става с нашата любов? Ако имаме куража и честността, осъзнаваме, че да обичаш не е лесно дело. Не е същото като просто да кажеш ‘обичам’.
Както казва един отец: "Искам да обичам. Помогни ми, Боже".
Откъс от проповед, произнесена в храм "Св. апостоли Петър и Павел" в Яница, февруари 2025
