Св. Антоний – пример за ревност в монашеския живот
- Детайли
- -
Продължение от Глава девета
ГЛАВА ДЕСЕТА
Какъв беше краят на живота му – и за това е достойно както аз да си спомня, така да чуете и вие, които пожелахте. Защото тази негова кончина беше достойна за удивление. По обичая си той посетил монасите вън от неговата планина и, като научил от Провидението за своята смърт, говорил на братята, като им рекъл: „Това е последното посещение, което ви правя, и се съмнявам дали ще се видим пак в този живот. Време е и аз вече да си отида, защото съм близо на сто и пет години“.
* * *
А те, като чули, заплакали, прегърнали и целунали стареца. И той, като да отивал от чужд град в своя, весело разговарял. Поръчал им да не падат духом в трудовете и да не се отчайват в подвижничеството, но да живеят, като да умират всеки ден.
Диалогът като част от идентичността на Православната църква
- Детайли
- Проф. д-р Илия Евангелу
Публикуваме част от докада на проф. д-р Илия Евангелу, прочетен от него на български език на конференцията в Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ (тук). Авторът е преподавател в Богословския факултет на Солунския Аристотелев университет. Неговата научна област са църковната книжнина и духовният живот на славянските народи. Проф. Евангелу владее отлично български и старобългарски език, специализирал е в Софийския университет.
Църквата от самото начало, следвайки заповедите на своя Основател, започва да разговаря със света и религиозните общности, за да разпространява посланието на Спасението. Още от първите векове тя води диалог, защото е убедена, че нейната вяра се основава на откровението на Истинския Бог, Който стана Човек, за да спаси човеците.
Апостолите, а след тях св. отци, са били в постоянен диалог с хората от различни религии, за да им представят своята вяра и да ги убеждават в нея. Дори и след появата на ересите св. отци на Църквата не престават да разговарят с тях, за да ги убедят в истинността на православната вяра. Това личи не само от историческите сведения и от трудовете на самите отци, но и от протоколите на съборите, поместни и вселенски, които са били свиквани именно по тази причина.
Следователно, диалогът с инославните и с хората от различните религии още от първите векове е постоянен избор на Църквата, който характеризира цялото ѝ първо хилядолетие. Може би защото апостолското предание и преданието на първите отци са били още свежи и защото, от една страна, са формирали нейното съзнание, а, от друга, са се съпротивлявали на институционализирането и сговора на Църквата със светската власт, която често избира не да разговаря, а да налага със сила своята гледна точка.
Св. Антоний – лечител, изпратен от Бога
- Детайли
- -
Продължение от Глава осма
ГЛАВА ДЕВЕТА
Един висш военачалник (Валакий му беше името) преследваше жестоко нас, християните, поради нашата голяма ревност против омразните ариани. И понеже беше толкова жесток, че биеше дори девици и събличаше голи онези, които живееха монашески живот, за да ги бие, то Антоний прати до него хора с писмо с такъв смисъл: „Виждам Божия гняв, че иде върху тебе. Престани да гониш християни, за да не те порази гневът! Защото вече ще те връхлети“.
* * *
Но Валакий се изсмял, хвърлил писмото на земята, като плюл върху него, а с донеслите го се отнесъл грубо, като им заповядал да съобщят на Антоний следното: „Понеже се грижиш толкова много за монасите, отсега ще преследвам и тебе“. Но не минаха пет дни и го порази Божият гняв.
* * *
Пак за богослуженията
- Детайли
- Иван Димитров
Има един свещеник. Името му Траян (по Йоан 1:6). И той като св. Йоан Предтеча вика в православната ни човешка пустиня, че е по-добре да се молим на език разбран (отделен въпрос е колцина го чуват). Работи за това, като прави преводи на богослужебните текстове, които се изпълняват от певците или се четат като лична молитва от вярващите и които като обем са всъщност 10:1, т. е. десет към едно спрямо текстовете, които четат и казват (напевно) свещениците по време на богослужение.
Той няма нужда от реклама. Български свещеник е, но по редица причини е гастарбайтер (от немски = „гост-работник“ или по сегашному икономически емигрант) в Южна Англия от 12 години. Като повечето свещеници с такава участ (жалко е, че има и изключения!) и той е потърсил в околността къде да служи. Там имало 2-3 гръцки църкви (отдавна основани от кипърски емигранти) и му разрешили да служи с гръцките свещеници (те повечето всъщност са покръстени англичани вече). Искал да бъде приет в клира на западноевропейската ни епархия, но не е приет, макар да няма канонически пречки. Тогава говорил с гръцкия архиепископ за Великобритания (към Цариградска патриаршия) и е на път да стане техен клирик. Е, от Траян може да го прекръстят на Трифон, но това да е кусурът.
Общението като дар от Бога
- Детайли
- Монс. Яромир Задрапа
Текстът е част от приветствието на монс. Яромир Задрапа на конференцията на тема „Богословие – Църква – общество в диалог“, която се проведе на 23 и 24 ноември в Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (тук).
Днес празнувате, представям си с голяма радост и благодарност, стогодишнината на Богословския факултет на СУ „Климент Охридски“. Това е изключително постижение, което отразява един век на ангажираност, размисъл и изследване, и представлява ценен принос към разбирането на богословието и неговото влияние в Църквата и в обществото.
Това събитие, което събира членове както на източните, така и на западните култури в София, ще спомогне за полезното сравняване и обмен на истината на единственото Евангелие на Христос, черпейки от плодотворното наследство и опит на всеки един, със съзнанието, че Църквата е нужно да диша с двата бели дроба (Препратка към изказването на папа Йоан Павел Втори: „Европа трябва да диша и с двата си бели дроба, единият: римокатолическия, другият: източноправославния“, бел. ред.).
В настоящия исторически момент, когато напрежението, радикализацията, причинена от различни фактори, и отрицателните сили, които се възползват от контрастите, се засилват, е очевидно, че Духът говори на Църквата за обновлението и преобразяването, които започват от изпълнението на единството в Христа. Това прави възможно свидетелството в този разделен свят, че има Личност, Божият Син, Който в Своята любов успява да разруши стените на разделението и наистина да насърчи стъпките към срещата и общението.