Билет за рая
- Детайли
- Лимасолски митр. Атанасий
Какво е раят и какво е адът? Нека първо кажем какво не е раят. Раят не е градина. Вярно е, че думата παράδεισος на старогръцки означава „градина“, затова и често го сравняваме с красива градина, пълна с прекрасни неща. На старогръцки „парадисос“ означава и „място на блаженство, на щастие“. Но раят не е градина, не е зоологическа градина, пълна с животни и приятни неща. Раят е духовно място, в което ще се намираме след възкресението, когато нашето тяло, което е умряло, ще възкръсне и отново ще се съедини с душата ни, за да живеем вечно с Христос.
Това несъмнено е място, но не географско, не място, за което можем да кажем: „ето го, на тази част от земята, на този континент“. То няма да бъде в света, в който живеем днес. Очакваме, както казва Писанието, „ново небе и нова земя“. Ще бъде пространство, в което нашето съществуване ще продължи. Ще бъдем там като хора със същото тяло, което имаме сега, но преобразено, такова, каквото беше тялото на Христос след Неговото възкресение.
А адът ще бъде място, където ще се намират онези, които не желаят да обичат Христос и да бъдат съединени с Него. Раят е Христос. Христос е самият рай.
Общението със светите ангели – общение на спасението
- Детайли
- Протойерей Красимир Кръстев
Днес е голям църковен празник. Подчертавам: църковен, защото почитаните безплътни небесни сили също са част от Църквата. Свети Максим Изповедник пише в своята „Мистагогия“ (в превод „Тайноводство“): „Целият свят е предназначен да бъде Църква за Бога“. Вселената е място, където всички твари да бъдат в общение със Създателя, както пеем „Всякое дихание да хвалит Господа“. Едни от тези твари са светите ангели. Според Православието има тясна, жива и органична връзка между земната и небесната йерархия. Те не са две отделни царства, а една Църква в две състояния: земната воюваща Църква, включваща духовенството и миряните, и небесната тържествуваща Църква, включваща ангелите и светците.
Единството между двете се основава на това, че Главата е една – Господ Иисус Христос. И земната, и небесната йерархия служат на Него и са обединени в Него.
Християнинът е призван да обича, не да поставя етикети
- Детайли
- Прот. Василий Термос
Трета и последна част на интервюто с прот. Василий Термос за предаването "В страната на стереотипите" за News24/7. Първите две части вж тук и тук.
- Вие говорихте по-рано за любовта – любов, която лекува психиката. Говорихте също за любовта и безусловното приемане на хората. Във вашите книги и в публичните ви изяви често сте засягали и темата за хомосексуалността – една тема, която винаги предизвиква голямо обсъждане. И така, в крайна сметка Църквата приема ли хомосексуалността и хомосексуалните хора?
Темата за хомосексуалността ме е занимавала от години – първо, за да я разбера по-добре самият аз, и после, за да изследвам и въпроса за половата идентичност, който е различен от нея. Плод на това проучване е книгата ми „Привличане и страст“, която, между другото, се изчерпа и скоро ще излезе в разширено издание, защото съм събрал нов материал. Книгата вече е преведена и издадена на английски в Америка. Що се отнася до въпроса за приемането, тук е нужна една ясна разграничителна линия. Когато казваме „Църквата“, имаме предвид тялото Христово, което включва и духовенството, и миряните. В книгата си обяснявам защо според мен богословието и Църквата не могат да приемат хомосексуалността като равностойно състояние на хетеросексуалността. И това не е по обичайните причини, които изтъкват някои богослови – като цитират пасажи от Свещеното Писание. Не. Аз анализирам и отхвърлям подобни аргументи, защото смятам, че библейските текстове, които говорят срещу хомосексуалността, са повлияни от представите на епохата, когато се е вярвало, че всички хора се раждат хетеросексуални, а някои съзнателно, по своя воля и от поквара, избират друг път.
Служба на преподобна Теофана, царица българска, в български превод
- Детайли
- Двери
На 28 октомври се чества паметта на преподобна Теофана, с мирско име царица Теодора Българска, първа съпруга на българския цар Иван Александър. Тя е от влашкия владетелски род Басараб. След развод с царя Теодора се оттегля във Видинското царство при сина си Йоан Срацимир и се подвизава като монахиня. Там тя продължава книжовната си и благотворителна дейност до смъртта си в 1352 г. Според някои сведения е канонизирана още в края на 14 в. по предложение на Видинския митрополит Йоасаф Бдински, но не са намерени данни за това. В наше време тя беше канонизирана през февруари 2022 г. от Румънската православна църква, след което е включена и в календара на БПЦ-БП. По инициатива на българския свещеник Траян Горанов, служещ в гръцка църква в гр. Торки, Англия, румънската служба на светицата беше преведена на български и се публикува за първи път.
ВЕЧЕРНА
След 103 псалом се чете първа катизма “Блажен е оня човек…” (Пс. 1)
На “Господи, воззвах” поставяме 6 стихири и пеем първите 3 на гл. 1:
Подобен: Небесних чинов…
Дойдете всички вярващи радостно да почетем преподобната царица Теофана и с любов да приготвим славно тържество за нея, защото тя угоди на Царя Христос и ходатайства пред Него за целия свят.
Опитният духовник разпознава кога вярващият има нужда от специалист
- Детайли
- Прот. Василий Термос
Продължение на разговора: Вярата и психотерапията не се изключват – те отговарят на различни въпроси.
– По-рано споменахте, че когато човек, било то психиатър, психолог или свещеник, познава границите си и не ги прекрачва, не може да има разногласие между двете страни. От своя опит като психоложка виждам това постоянно — хора, които посещават психотерапия и едновременно имат и свой изповедник. И тези две посоки могат напълно да вървят заедно. Много често обаче се наблюдава и обратното при представители и на двете страни, и при учени, и при духовници има объркване. Създава се впечатление, че тези две неща не могат да съществуват заедно. В крайна сметка може ли един изповедник да замести психотерапевта? И не би ли било полезно свещениците да имат известни познания по психология, може би и по психопатология, за да бъдат по-полезни в пастирската си работа?
– Разбира се, защото човек може да има нужда от специалист — ако проявява нещо, което изисква намесата на психиатър, или нещо, при което е нужен психолог, или пък трябва да премине през психотерапия, независимо дали с психиатър или с психолог.
Същевременно човек може да има нужда и от духовник по две основни причини. Първо, защото вярващият иска да участва в тайнството на изповедта, което е тайнството на покаянието: чрез него той изразява своята покайна нагласа за неща, които е извършил, и получава опрощение от Бога, Който може да прости всичко, защото няма граници в Неговата любов. И второ, в самото тайнство на изповедта се съдържа и един вид духовно напътствие – това, което наричаме духовен съвет или ръководство в християнския живот. Тоест, вярващият пита: „Как мога в дадена област да постъпвам по християнски? Как да поправя или изцеля връзката си с Бога?“ – и това също е част от духовното общуване в изповедта. И двете измерения – връзката с Бога и връзката с хората, се съдържат в тайнството на изповедта.
| Словото стана плът |
|---|













