Рождественска проповед
- Детайли
- Архиеп. Георги (Вагнер)
…Тъмнината преминава, и истинската светлина вече свети (1 Йоан 2:8).
В бедната витлеемска пещера се роди Царят на всички векове, "Царството Му не ще има край".
От старозаветните писания знаем как праотците на отредения да се роди Богочовек жадували откровение за Божията слава на земята. „... Покажи ми славата Си“ – се молел законодателят Моисей (Изх. 33:18). А друг пророк възкликва: „О, да беше Ти раздрал небесата и слязъл! Планините биха се разтопили от лицето Ти като от огън, който разтопява, като от огън, който вода възварява…” (Ис. 64:1-2).
Всички тези очаквания намерили своя отговор в тихата тайна на витлеемската нощ: „...Младенец ни се роди – Син ни се даде; властта е на раменете Му...“ (Ис. 9:6). И което е било още закрито в своята дълбина от погледа на пророците, сега се открива пред погледа на новородените с Христос Божии чеда. Наистина, „не ходатай, нито ангел“, а Сам Господ дойде – Сияние на славата и единосъщен Образ на Бог Отец, „Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен“. Сам Той дойде, за да ни спаси и да ни покаже Своята слава.
Приносът на православното богословие на Запад
- Детайли
- Пергамски митр. Йоан (Зизиулас)
Бих желал още в началото да изразя дълбоката си благодарност към декана и към академичното тяло на Института по православно богословие „Св. Сергий Радонежки“ в гр. Париж, Франция, че присъждат на скромната ми личност титлата „doctor honoris causa“. Оценявам този акт като една от най-високите почести, които някога съм получавал, и го възприемам с най-искрено вълнение.
Родоначалниците на съвременното православно богословие
Честта, която ми оказвате в този момент, идва от едно университетско заведение, което в днешно време дава решителен принос за богословието. Какво щеше да бъде богословието днес без заслугите на Георги Флоровски, Сергий Булгаков или Николай Афанасиев, а да не цитирам и други, които преподаваха в този институт?
Първо подреди сърцето, после върви напред
- Детайли
- Архим. Вартоломей Есфигменски
Отговор на въпрос за връзката между тайнствата на изповедта и св. Причастие
Да отида на изповед, за да мога да отида да се причастя, намалява стойността и смисъла и на двете тайнства, когато едното се поставя като предварително условие за другото. Изповедта като тайнство се отнася до това как искам да живея и какъв искам да бъда.
Както всеки човек в ежедневието си може да се мие всеки ден, два пъти на ден, през ден, веднъж седмично – когато пожелае, отива и се мие. Защо? Защото иска самият той да бъде чист. Не за да изглежда чист пред другите. Така, надявам се, постъпваме всички.
Точно същото важи и за изповедта. Изповядвам се. Премахвам нечистотиите, които нося в себе си – онези, които тежат на душата ми. Защо? Защото искам да бъда чист. Не защото трябва да бъда чист. Искам. Харесва ми чистотата. Харесва ми да бъда усмихнат. Харесва ми да бъда мирен. Харесва ми да прегръщам, да прощавам. Харесва ми да се старая.
Литургия, травма и изцеление
- Детайли
- Прот. д-р Алексей Волчков
Съществува устойчива представа за това как е „духовно правилно“ да се участва в православното богослужение. В благочестивата риторика често се повтаря мисълта, че към литургията трябва да се пристъпва едва след вътрешно очистване, освободени от грехове, страсти и лоши помисли. Твърди се, че едва тогава човек става „достоен“ да участва в св. Евхаристия.
Подобна нагласа обаче има манипулативен характер. Тя се използва, за да се подчертае „недостойнството“ на миряните и, обратно, да се изтъкне „достойнството“ на духовниците и йерарсите. Истината е, че никой от нас не идва на литургия в състояние на пълна чистота. Идваме със своите тревоги, съмнения и болка: мислим за войната, за тираните, за съдбата на близките си, за града, от който сме били принудени да си тръгнем, и за това дали децата ни някога отново ще видят своите баби и дядовци…
Св. Порфирий Кавсокаливийски: Когато намерим Христос
- Детайли
- Двери
Днес честваме паметта на преподобния отец Порфирий от атонския скит Кавсокаливия. Той прекара по-голямата част от подвижническия си живот в центъра на многомилионния град и там проповядваше с опита и примера си за Христовата любов към всеки един човек. Предлагаме ви превод на негови наставления, запазени в аудиозапис:
Християнинът, когато намери Христос, когато познае Христос, когато Христос влезе в душата му и човекът Го почувства, иска да извика и да го разказва навсякъде, иска да говори за Христос – какво е Христос. Обикнете Христос и не предпочитайте нищо пред Неговата любов. Христос е всичко, Той е изворът на живота, Той е краят на страданията, Той е всичко. Всички красиви неща се случват в Христос.
А когато сме далече от Христос, има тъга, меланхолия, нерви, мъка, спомени за житейски рани, напрежения, тревожни мигове. Христос е нашият приятел, нашият брат, Който ни казва:
| Словото стана плът |
|---|
Нашите филми
