Продължение от Глава осма
ГЛАВА ДЕВЕТА
Един висш военачалник (Валакий му беше името) преследваше жестоко нас, християните, поради нашата голяма ревност против омразните ариани. И понеже беше толкова жесток, че биеше дори девици и събличаше голи онези, които живееха монашески живот, за да ги бие, то Антоний прати до него хора с писмо с такъв смисъл: „Виждам Божия гняв, че иде върху тебе. Престани да гониш християни, за да не те порази гневът! Защото вече ще те връхлети“.
* * *
Но Валакий се изсмял, хвърлил писмото на земята, като плюл върху него, а с донеслите го се отнесъл грубо, като им заповядал да съобщят на Антоний следното: „Понеже се грижиш толкова много за монасите, отсега ще преследвам и тебе“. Но не минаха пет дни и го порази Божият гняв.
* * *
Защото ето, същият този Валакий излезе заедно с наместник началника на Египет Несторий, за да отидат на първата спирка до Александрия, наречена Херейска. И качиха се и двамата на коне, които бяха собственост на Валакий и бяха най-кротките от всички, отглеждани от него. Но още не стигнали до мястото, конете почнали да буйстват, както си имат обичай. Изведнъж по-кроткият, който яздел Несторий, ухапал Валакий, повалил го и паднал върху него. Конят със зъбите си така разкъсал неговото бедро, че трябвало веднага да го занесат в града и за три дни починал. И всички се чудили как толкова скоро се изпълнило това, което Антоний предсказал.
* * *
Така, прочее, той съветваше с най-строги думи. А пък други, които идваха при него, така ги поучаваше, че хората смятаха за блажени онези, които напускат земния живот. Също той бранеше онеправданите така, щото хората мислеха, че не други, а сам той е пострадалият.
* * *
И той беше като лекар, изпратен на Египет от Бога. Защото кой наскърбен човек е отивал при него и не се е завръщал радостен? Кой е идвал с плач заради своите покойници и не е забравял веднага скръбта си? Кой е дохождал с гняв и не се е обръщал в приятел? Кой бедняк в отчаянието си го е навестявал и, като го слушал и гледал, не е презрял богатството и не се е утешил в бедността?
Кой монах, отслабнал в ревността си и дошъл при него, не е ставал още по-силен? Кой младеж, дошъл на планината и видял Антоний, не се е отказал веднага от удоволствията и не е обикнал скромността и целомъдрието? Кой е дохождал при него изкушаван от беса и не е получавал облекчение? И кой е идвал обезпокояван от разни мисли и не се е успокоявал в мисълта си? И колко сгодени моми, имащи годеници, като виждали само отдалече Антоний, оставали девици в името на Христа!
* * *
И тъй, идваха при него и хора от по-далечни места. И тези, заедно с всички други, като получаваха помощ, завръщаха се, като да бяха изпратени от Отца. Сигурно когато той заспи вечния сън, всички като сираци, останали без баща, ще се насърчават помежду си само със спомени за него, пазейки в себе си неговите поучения и неговите ободрения.
Откъс от книгата на ставрофорен иконом Антон Вълчанов Славов „Преподобни Антоний Велики. Любовта прогонва страха. Живот, писма, поучения“
