Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (474 Votes)

S. Anthony Cretan school end 16 early 17 cПродължение от Глава осма

ГЛАВА ДЕВЕТА

Един висш военачалник (Валакий му беше името) прес­ледваше жестоко нас, християните, поради нашата го­ляма ревност против омразните ариани. И понеже бе­ше толкова жесток, че биеше дори девици и събличаше голи онези, които живееха монашески живот, за да ги бие, то Антоний прати до него хора с писмо с такъв смисъл: „Виждам Божия гняв, че иде върху тебе. Престани да гониш християни, за да не те порази гне­вът! Защото вече ще те връхлети“.

*   *   *

Но Валакий се изсмял, хвърлил писмото на земята, ка­то плюл върху него, а с донеслите го се отнесъл гру­бо, като им заповядал да съобщят на Антоний следно­то: „Понеже се грижиш толкова много за монасите, от­сега ще преследвам и тебе“. Но не минаха пет дни и го пора­зи Божият гняв.

*   *   *

Защото ето, същият този Валакий излезе заедно с наместник началника на Египет Несторий, за да оти­дат на първата спирка до Александрия, наречена Херейска. И качиха се и двамата на коне, които бяха собстве­ност на Валакий и бяха най-кротките от всички, отглежда­ни от него. Но още не стигнали до мястото, конете почнали да буйстват, както си имат обичай. Изведнъж по-кроткият, който яздел Несторий, ухапал Валакий, повалил го и паднал върху него. Конят със зъбите си така раз­късал неговото бедро, че трябвало веднага да го занесат в града и за три дни починал. И всички се чудили как толкова скоро се изпълнило това, което Антоний предсказал.

*   *   *

Така, прочее, той съветваше с най-строги думи. А пък други, които идваха при него, така ги поучаваше, че хората смятаха за блажени онези, които напускат земния живот. Също той бранеше онеправдани­те така, щото хората мислеха, че не други, а сам той е пос­традалият.

*   *   *

И той беше като лекар, изпратен на Еги­пет от Бога. Защото кой наскърбен човек е отивал при него и не се е завръщал радостен? Кой е идвал с плач заради своите покойници и не е забравял веднага скръбта си? Кой е дохождал с гняв и не се е обръщал в приятел? Кой бедняк в отчаянието си го е навестявал и, като го слушал и гледал, не е презрял богатството и не се е утешил в бедността?

Кой монах, отслабнал в ревността си и дошъл при него, не е ставал още по-силен? Кой младеж, дошъл на планината и видял Антоний, не се е отказал веднага от удоволствията и не е обикнал скромността и целомъд­рието? Кой е дохождал при него изкушаван от беса и не е получавал облекчение? И кой е идвал обезпокояван от разни мисли и не се е успокоявал в мисълта си? И колко сгодени моми, имащи годеници, като виждали само отдалече Ан­тоний, оставали девици в името на Христа!

*   *   *

И тъй, идваха при него и хора от по-далечни места. И те­зи, заедно с всички други, като получаваха помощ, завръ­щаха се, като да бяха изпратени от Отца. Сигурно кога­то той заспи вечния сън, всички като сираци, останали без баща, ще се насърчават помежду си само със споме­ни за него, пазейки в себе си неговите поучения и него­вите ободрения.

Следва

Откъс от книгата на ставрофорен иконом Антон Вълчанов Славов „Преподобни Антоний Велики. Любовта прогонва страха. Живот, писма, поучения“


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/d88a8 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...
Накажи душата си с мисълта за смъртта и като си спомняш за Иисус Христос, събери разсеяния си ум!
Св. Филотей Синаит