Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (485 Votes)

 Svyatoj Antonij 5Продължение от Глава девета

ГЛАВА ДЕСЕТА

Какъв беше краят на живота му – и за това е достой­но както аз да си спомня, така да чуете и вие, които пожелахте. Защото тази негова кончина беше достойна за удив­ление. По обичая си той посетил монасите вън от него­вата планина и, като научил от Провидението за своята смърт, говорил на братята, като им рекъл: „Това е пос­ледното посещение, което ви правя, и се съмнявам дали ще се видим пак в този живот. Време е и аз вече да си отида, защото съм близо на сто и пет години“.

*   *   *

А те, като чули, заплакали, прегърнали и целунали ста­реца. И той, като да отивал от чужд град в своя, ве­село разговарял. Поръчал им да не падат духом в трудовете и да не се отчайват в подвижничеството, но да живеят, като да умират всеки ден.

*   *   *

А като го карали братята да остане при тях и там да достигне съвършенството и да умре, той не се съг­ласил. Но като си взел сбогом с тях, отишъл навътре в планината, където беше свикнал да си живее.

След няколко месеца се разболял и повикал онези двамата братя, които бяха с него, които и останаха там, за да му прислужват поради старостта му. Рекъл им: „Ето, аз, както е писано, тръг­вам по пътя на отците ни. Защото виждам, че Господ ме зове. Затова заровете моето тяло и го скрийте под зе­мята. И нека бъде спазена от вас тази моя заръка, щото никой да не знае мястото освен само вие. А при възкре­сението на мъртвите аз ще бъда възнесен от Спасите­ля с тяло нетленно.

*   *   *

Разделете дрехите ми: на епископа Атанасий дайте едната овча кожа и дрехата, която си постилах и която той ми беше дал нова, а на мене тя остаря. И на епископа Серапион дайте другата кожа. А вие имайте вълнена­та ми дреха“. И после рекъл: „Сбогом, деца! Защото Антоний си отива и не е вече между вас!“.

*   *   *

Това рекъл и учениците му го целунали, а той про­тегнал нозете си и, гледайки слизащите над него ангели като свои приятели и радвайки се премного на тях, пре­дал Богу дух и се причислил към светите отци. А след това учениците му обвили тялото му, погребали го и го скрили под земята. И никой досега не знае къде е скрит освен само тези двамата.

А двамата, които взеха по една овча кожа от блаже­ния Антоний и изхабената от него дреха, пазят тези не­ща като скъпоценни дарове. И като ги гледат, мислят, че виждат самия Антоний, а като ги обличат, с радост смятат, че носят неговите поучения.

Такъв беше краят на земния живот на Антоний и тако­ва беше началото на монашеския живот. И макар този разказ да е малък в сравнение с добродетелта на този човек, все пак от него вие можете да разберете какъв е бил Божият човек Антоний, който още от младеж та чак до такава възраст запази еднаква ревност към монашеския живот и нито поради старостта си биде победен от пищна храна, нито поради слабостта на собствено­то си тяло промени вида на облеклото си.

И все пак във всички части на тялото си остана здрав и читав; и очите му бяха здрави и непокътнати, и виж­даше добре с тях; и от зъбите му нито един не изпадна. Само във венците те бяха поотслабнали поради голяма­та възраст на стареца; и в нозете, и в ръцете си оста­на здрав. И въобще от всички, които употребяват бо­гата храна, които правят бани и обличат разнообразно облекло, той изглеждаше много по-весел и по-бодър със здравето си.

*   *   *

А че той се прослави навсякъде и че всички се удивляват на него, като го почитат дори и тези, които не са го видели – това е сигурен белег за неговата добродетел и за неговата богоугодна душа. Защото Антоний не ста­на известен нито със своите съчинения, нито с външ­ната, светска философия, нито пък с някое друго изкус­тво, а само благодарение на своето богоугодно поведе­ние. И никой не би могъл да отрече, че това е Божи дар за него. Защото отде и как този скрит и живеещ в планината човек можа да се прочуе в Испания и в Галия, и в Рим, и в Африка, ако не беше Бог, Който познава нався­къде Своите хора и Който още отначало му беше обе­щал това? И макар такива хора да искат да се скрият, Господ ги посочва на всички като светилници. За да мо­гат по този начин слушащите да разберат, че Божиите наредби имат сила да вършат чудеса и така да получат ревност по пътя на добродетелта в Иисус Христос, нашия Бог, Комуто да бъде слава во веки-веков. Амин.

* Последна част от житието на светеца, написано от св. Атанасий Велики.

Превод от гръцкия оригинал: д-р Драгомир Карадимчев


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/d88cp 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Както кормчията зове ветровете и подмятаният от бурите моряк отправя взор към дома, така и времето те зове при Бога; като воин Божи бъди трезв – залогът е безсмъртие и живот вечен.

Св. Игнатий Богоносец