Продължение от Глава девета
ГЛАВА ДЕСЕТА
Какъв беше краят на живота му – и за това е достойно както аз да си спомня, така да чуете и вие, които пожелахте. Защото тази негова кончина беше достойна за удивление. По обичая си той посетил монасите вън от неговата планина и, като научил от Провидението за своята смърт, говорил на братята, като им рекъл: „Това е последното посещение, което ви правя, и се съмнявам дали ще се видим пак в този живот. Време е и аз вече да си отида, защото съм близо на сто и пет години“.
* * *
А те, като чули, заплакали, прегърнали и целунали стареца. И той, като да отивал от чужд град в своя, весело разговарял. Поръчал им да не падат духом в трудовете и да не се отчайват в подвижничеството, но да живеят, като да умират всеки ден.
* * *
А като го карали братята да остане при тях и там да достигне съвършенството и да умре, той не се съгласил. Но като си взел сбогом с тях, отишъл навътре в планината, където беше свикнал да си живее.
След няколко месеца се разболял и повикал онези двамата братя, които бяха с него, които и останаха там, за да му прислужват поради старостта му. Рекъл им: „Ето, аз, както е писано, тръгвам по пътя на отците ни. Защото виждам, че Господ ме зове. Затова заровете моето тяло и го скрийте под земята. И нека бъде спазена от вас тази моя заръка, щото никой да не знае мястото освен само вие. А при възкресението на мъртвите аз ще бъда възнесен от Спасителя с тяло нетленно.
* * *
Разделете дрехите ми: на епископа Атанасий дайте едната овча кожа и дрехата, която си постилах и която той ми беше дал нова, а на мене тя остаря. И на епископа Серапион дайте другата кожа. А вие имайте вълнената ми дреха“. И после рекъл: „Сбогом, деца! Защото Антоний си отива и не е вече между вас!“.
* * *
Това рекъл и учениците му го целунали, а той протегнал нозете си и, гледайки слизащите над него ангели като свои приятели и радвайки се премного на тях, предал Богу дух и се причислил към светите отци. А след това учениците му обвили тялото му, погребали го и го скрили под земята. И никой досега не знае къде е скрит освен само тези двамата.
А двамата, които взеха по една овча кожа от блажения Антоний и изхабената от него дреха, пазят тези неща като скъпоценни дарове. И като ги гледат, мислят, че виждат самия Антоний, а като ги обличат, с радост смятат, че носят неговите поучения.
Такъв беше краят на земния живот на Антоний и такова беше началото на монашеския живот. И макар този разказ да е малък в сравнение с добродетелта на този човек, все пак от него вие можете да разберете какъв е бил Божият човек Антоний, който още от младеж та чак до такава възраст запази еднаква ревност към монашеския живот и нито поради старостта си биде победен от пищна храна, нито поради слабостта на собственото си тяло промени вида на облеклото си.
И все пак във всички части на тялото си остана здрав и читав; и очите му бяха здрави и непокътнати, и виждаше добре с тях; и от зъбите му нито един не изпадна. Само във венците те бяха поотслабнали поради голямата възраст на стареца; и в нозете, и в ръцете си остана здрав. И въобще от всички, които употребяват богата храна, които правят бани и обличат разнообразно облекло, той изглеждаше много по-весел и по-бодър със здравето си.
* * *
А че той се прослави навсякъде и че всички се удивляват на него, като го почитат дори и тези, които не са го видели – това е сигурен белег за неговата добродетел и за неговата богоугодна душа. Защото Антоний не стана известен нито със своите съчинения, нито с външната, светска философия, нито пък с някое друго изкуство, а само благодарение на своето богоугодно поведение. И никой не би могъл да отрече, че това е Божи дар за него. Защото отде и как този скрит и живеещ в планината човек можа да се прочуе в Испания и в Галия, и в Рим, и в Африка, ако не беше Бог, Който познава навсякъде Своите хора и Който още отначало му беше обещал това? И макар такива хора да искат да се скрият, Господ ги посочва на всички като светилници. За да могат по този начин слушащите да разберат, че Божиите наредби имат сила да вършат чудеса и така да получат ревност по пътя на добродетелта в Иисус Христос, нашия Бог, Комуто да бъде слава во веки-веков. Амин.
* Последна част от житието на светеца, написано от св. Атанасий Велики.
Превод от гръцкия оригинал: д-р Драгомир Карадимчев