Има един свещеник. Името му Траян (по Йоан 1:6). И той като св. Йоан Предтеча вика в православната ни човешка пустиня, че е по-добре да се молим на език разбран (отделен въпрос е колцина го чуват). Работи за това, като прави преводи на богослужебните текстове, които се изпълняват от певците или се четат като лична молитва от вярващите и които като обем са всъщност 10:1, т. е. десет към едно спрямо текстовете, които четат и казват (напевно) свещениците по време на богослужение.
Той няма нужда от реклама. Български свещеник е, но по редица причини е гастарбайтер (от немски = „гост-работник“ или по сегашному икономически емигрант) в Южна Англия от 12 години. Като повечето свещеници с такава участ (жалко е, че има и изключения!) и той е потърсил в околността къде да служи. Там имало 2-3 гръцки църкви (отдавна основани от кипърски емигранти) и му разрешили да служи с гръцките свещеници (те повечето всъщност са покръстени англичани вече). Искал да бъде приет в клира на западноевропейската ни епархия, но не е приет, макар да няма канонически пречки. Тогава говорил с гръцкия архиепископ за Великобритания (към Цариградска патриаршия) и е на път да стане техен клирик. Е, от Траян може да го прекръстят на Трифон, но това да е кусурът.
Разбира се, всичко това са просто негови лични несгоди в гурбетчийската му несрета.
Още в България отец Траян започва да се замисля за неразбираемостта на иначе хубавите ни богослужебни текстове и дори започва да ги превежда. Езиковите му познания не са достатъчни и търси помощ от приятели. Сетне създава и блог, своя страница в интернет (тук), където „качва“ преводите си, защото мнозина проявяват интерес да ги четат и ползват. И сега те се радват на популярност, поне десетки църковни певци всяка неделя и на празник ги ползват, обикновено от телефоните си. Понякога са много повече.
За качеството на преводите има какво да се желае, но никой от по-добрите в тази работа не се захваща да го прави като него без парично възнаграждение и за сметка на малкото свободно време. Защото не забравяме, че отец Траян работи шест дена в седмицата, а в седмия служи в гръцката църква на близкото градче (също без парично възнаграждение, като разчита на Божията праведна награда).
Със съзнание за неотличното качество на преводите си отецът е отбелязал на своята страница: „Към певците в църквите: този превод е предназначен за миряните, за да могат по-лесно да разбират богослужението. Той не е предлаган засега за одобрение от Св. Синод“. Ясно и честно отношение. Не можем да му се сърдим или да го корим. Древните римляни в такъв случай казвали: „Quod potui, feci, faciant meliora potentes!“, т. e. „каквото можах, направих, нека можещите направят по-добри неща“. Дано! Ама надали…
Грижа на отец Траян е обаче друго. Той през интернет има възможност да наблюдава употребата на преводите му в тази среда от 200-300 редовни негови ползватели. Забелязал е, че на светийски празници (не става дума за най-големите) у нас почти не се служи в енорийските храмове, защото певци не „влизат“ в блога му. Не говорим за няколкото десетки (дано не надценявам числото) градски църкви в България, където се служи всеки ден литургия (понеже се откупуват литургии, най-често четиридесетници). За съжаление не се служи и в дните на паметта на български светци (иначе сме родолюбци, знам). И както признават митрополити, няма начин да се мотивират свещениците да го правят, особено когато отсъства мотивацията „отвътре“.
Няма нужда да се търсят причини и извинения. Това е положението. Но преводите са налице, могат да ги ползват всички. И все ми се струва, че много хора могат да ги ползват като (част от) дневно молитвено правило. Вече има такива. Дано се увеличават, защото молитвата е храна за душата. В това отношение делото на отец Траян е много ценно.
