Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (75 Votes)

Saint Anthony the Great

Продължение от Глава седма

ГЛАВА ОСМА

Славата на Антоний стигна чак до царете. Като научиха за тези неща, императорът Константин и не­говите синове Констанций и Констант му писаха като на баща и молеха да получат отговор от него. Но Антоний нито на това писмо отдаваше някакво голямо зна­чение, нито въобще се радваше на писмописането. Та­къв си беше, какъвто беше и преди да му пишат царете.

*   *   *

Когато му донесоха писмото, той повика монасите и им рече: „Не се чудете, че ни пише цар. Защото и той е човек. Но повече се чудете, че Бог е написал закон за хората и че чрез собствения Си Син ни го е съобщил“. Той не искаше да приеме писмото, като казваше, че не знае как да отговори на такова писмо. Но, подбуден от монасите, понеже и царете са християни, и, за да не се изложат, като го отхвърлят, позволи да се прочете.

*   *   *

И като прие, че и царете се покла­нят на Христос, той отговори и ги съветваше да вършат онова, кое­то води към спасение: „Да не смятат за голямо нещо настоящето, а да мислят повече за бъдещия съд и да знаят, че Христос е единственият истинен и вечен цар“. И искаше от тях да бъдат человеколюбиви и да се гри­жат за правото и за сиромасите. И онези, като получи­ха писмото, се радваха. Така той беше обичан от всич­ки и всички искаха да го имат за баща.

*   *   *

Но от всичко най-много той обичаше живота в пла­нината. Веднъж, принуден от нуждаещите се и от един военачалник, който го молеше много настоятелно да слезе, той дойде и, като поговори малко, колкото стига за спа­сение, бързаше пак да си отиде горе. А когато военачалникът го молеше да остане по-дълго време, той каза, че не може да живее с тях и го убеди с един пример, като каза: „Както рибите, като стоят дълго на суха земя, умират, така и монасите, като се забавят при вас и като живеят при вас, се отпускат и губят своите сили. Затова трябва и ние да бързаме към планината, както рибата към мо­рето, за да не би да закъснеем и да изгубим това, което имаме вътре“.

Като чу това и други много работи, военачалникът учуден каза, че наистина този човек е раб Божи. Защото отде ще има един обикновен човек такъв и толкова ­голям ум, ако не беше обичан от Бога?

Следва


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/d839q 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Блажен оня човек, който е достигнал състояние на бодърстване или се бори да го постигне: в сърцето му се образува духовно небе – със слънце, луна и звезди.

Св. Филотей Синаит