Продължение от Глава седма
ГЛАВА ОСМА
Славата на Антоний стигна чак до царете. Като научиха за тези неща, императорът Константин и неговите синове Констанций и Констант му писаха като на баща и молеха да получат отговор от него. Но Антоний нито на това писмо отдаваше някакво голямо значение, нито въобще се радваше на писмописането. Такъв си беше, какъвто беше и преди да му пишат царете.
* * *
Когато му донесоха писмото, той повика монасите и им рече: „Не се чудете, че ни пише цар. Защото и той е човек. Но повече се чудете, че Бог е написал закон за хората и че чрез собствения Си Син ни го е съобщил“. Той не искаше да приеме писмото, като казваше, че не знае как да отговори на такова писмо. Но, подбуден от монасите, понеже и царете са християни, и, за да не се изложат, като го отхвърлят, позволи да се прочете.
* * *
И като прие, че и царете се покланят на Христос, той отговори и ги съветваше да вършат онова, което води към спасение: „Да не смятат за голямо нещо настоящето, а да мислят повече за бъдещия съд и да знаят, че Христос е единственият истинен и вечен цар“. И искаше от тях да бъдат человеколюбиви и да се грижат за правото и за сиромасите. И онези, като получиха писмото, се радваха. Така той беше обичан от всички и всички искаха да го имат за баща.
* * *
Но от всичко най-много той обичаше живота в планината. Веднъж, принуден от нуждаещите се и от един военачалник, който го молеше много настоятелно да слезе, той дойде и, като поговори малко, колкото стига за спасение, бързаше пак да си отиде горе. А когато военачалникът го молеше да остане по-дълго време, той каза, че не може да живее с тях и го убеди с един пример, като каза: „Както рибите, като стоят дълго на суха земя, умират, така и монасите, като се забавят при вас и като живеят при вас, се отпускат и губят своите сили. Затова трябва и ние да бързаме към планината, както рибата към морето, за да не би да закъснеем и да изгубим това, което имаме вътре“.
Като чу това и други много работи, военачалникът учуден каза, че наистина този човек е раб Божи. Защото отде ще има един обикновен човек такъв и толкова голям ум, ако не беше обичан от Бога?
Откъс от книгата на ставрофорен иконом Антон Вълчанов Славов „Преподобни Антоний Велики. Любовта прогонва страха. Живот, писма, поучения“
