Празникът Вход Господен в Йерусалим е наречен от народа Цветница, заради цветята, които множеството хора и деца носели в ръце, приветствайки влизането на Иисус в Йерусалим като Цар.
Евангелието на празника ни разказва за Мария, сестрата на Лазар от Витания, която в знак на почит и признателност към Иисус изляла скъпоценно миро върху нозете Му и ги изтрила с косата си. Тази Мария, сестрата на Лазар, не е жената грешница, за която говори св. ев. Лука, защото покаянието на грешницата не се случило във Витания, а в селището Наин.
Значението на скъпоценното нардово миро е изключително богато. Когато Юда Искариот попитал: „защо да се не продаде това миро за триста динария, и парите да се раздадат на сиромаси?“ (Йоан 1:5), Господ Иисус Христос отговорил: „Остави я; тя е запазила това за деня на погребението Ми. Защото сиромасите всякога имате при себе си, а Мене не всякога“ (Йоан 12:7-8). Скъпоценното миро като символ на погребението на Господ Иисус Христос е станало в Църквата светото и велико миро, използвано при освещаване на св. Трапеза в нов храм, защото тя символизира гроба на Спасителя, в който Той бил положен и от който Той възкръснал. Освен това със св. миро се освещава св. антиминс, символизиращ полагането в гроба на Господа. А миропомазването на кръстените във вода и Св. Дух, ставащи участници в тайната на смъртта и възкресението на Господа, се извършва също със св. миро. Следователно Църквата е научила от Мария, сестрата на Лазар, да проявява голяма почит към Христос чрез използването в нейното богослужение на св. миро, съставено от множество скъпоценни аромати. Нещо повече, особената миризма на скъпоценното миро символизира присъствието на Св. Дух във вярващия човек. Св. мощи на светиите често благоухаят на нардово миро. Както благодатта на Св. Дух присъствала в Христовото тяло, докато се намирал в гроба и го е запазила нетленно, по същия начин благодатта на Св. Дух запечатва някои светци с нетленни мощи и с дивното ухание на присъствието на божествената благодат в духовния човек, който е живял на земята в святост съгласно Христовото евангелие.
Скъпоценното миро е символ на красотата на Църквата
Всички скъпоценни одежди, всички съсъди, всички красиви стенописи, всички новопостроени храмове, които често са пожертвование към Господ Иисус Христос, израз на признателност и благодарност, принесени Нему, са скъпоценно миро. Подобно на Мария, сестрата на Лазар, Църквата принася жертва на разпънатия и възкъснал Христос всичко красиво и скъпоценно, което тя притежава.
Обаче към материалните скъпоценни дарове, принасяни от вярващите в църква трябва да добавим най-скъпия дар на уханието на православната вяра, на молитвата и добрите дела. Скъпоценното миро на първо място е душата на правилно вярващия и очистен от грехове човек. Греховният живот е зловонен, но покаянието и очистването от греховните страсти превръщат човешкия живот в благовонно духовно ухание. Това скъпоценно миро на християнската душа, очистена и осветена, се придобива чрез всички подвизи на Великия пост, чрез причастяване със Св. Тайни и милостиня. Да ни помага Господ Иисус Христос и ние, в тази последна седмица преди празника на Неговото възкресение, да принесем като скъпоценно миро цветята на благодатта, израснали в нашата душа чрез цялото духовно дело, извършено през времето за подготовка за Св. Пасха.
Първият смисъл на триумфалното влизане в Йерусалим на Господ Иисус Христос е победата над смъртта на Лазар и следователно, предобраз, пророческо известяване на всеобщото Възкресение, както се пее в тропара на празника. Евангелието според св. Йоан разказва подробно за възкресението на Лазар, приятеля на Господ Иисус и брат на Марта и Мария от Витания.
Мнозина от юдеите, виждайки, че Иисус възкресил четиридневен мъртвец, започнал да се разлага, напуснали книжниците и фарисеите, т.е. техните традиционни учители, и повярвали в Иисус и в Неговата божествена сила. Следователно главната причина, заради която множествата дошли във Витания, била да видят Иисус, но също и Лазар, Неговия възкръснал приятел.
Множество народ се бил събрал в Йерусалим, за да празнува юдейската Пасха, а от Йерусалим всички отишли във Витания да видят Лазар, по-рано починалия, но сега жив. Но колкото повече се радвали обикновените хора на чудесата на Иисус, толкова повече помръквали и се натъжавали първосвещениците и фарисеите, изпълнени със завист. Така юдеите се разделили на два лагера: едните вярвали в Иисус, а другите не вярвали в Него; едните Го обичали и следвали, а другите Му завиждали и Го мразели.
Евангелието ни казва, че тогава първосвещениците и фарисеите решили да убият не само Иисус, но и Лазар, защото възкресеният Лазар бил очевидно свидетелство за божествената сила на Иисус Христос. Учението на Иисус било чудно и обаятелно, а Неговата сила била божествена и животворяща. Веднага след като Иисус казал на сестрите на Лазар: „Аз съм възкресението и животът“ (Йоан 11:25), Той разкрил Себе Си като победител над смъртта, възкресявайки и вдигайки Лазар от гроба. В този смисъл влизането на Иисус в Йерусалим има две значения: едното – на победа над смъртта на Лазар и предизвестяване на всеобщото възкресение в последния ден, а другото – на предварителна победа над собствената Си тридневна смърт посредством славното Си възкресение.
Защото малко време, след като възкресил Лазар от мъртвите, Той самият ще премине през смъртта и ще възкръсне от гроба. С това Той окончателно ще посочи, че е Богочовек, победител над смъртта, който дарява вечен живот.
Смъртта, към която отива Иисус, влизайки в Йерусалим, е наказание на римската политическа и военна власт, подстрекавана от йерусалимските религиозни водачи. Но в духовен план Христовата смърт е доброволна жертва, както я описва и св. евангелист Лука. В това отношение Господ казва: „Аз Си давам душата, за да я приема пак. Никой не Ми я отнема, но Аз Сам от Себе Си я давам. Имам власт, да я дам, и власт имам пак да я приема. Тая заповед получих от Отца Си“ (Йоан 10:17-18). Следователно Църквата разбира влизането в Йерусалим на Господ Иисус Христос като Негово доброволно отиване към страдание и смърт. Иисус можел да избегне страданията и смъртта, като унищожи Своите противници. Той не използва насилие, но пожелава да победи смъртта отвътре, преминавайки през смърт със силата на Своята смирена любов, за да изцели човека от гордостта и непослушанието на Адам.
Едновременно входът Господен в земния Йерусалим е и предобраз на Неговото влизане като човек в небесния Йерусалим
Това влизане на Христос в небесния Йерусалим ще стане чрез Неговото възкресение от мъртвите и възнасянето Му на небето. За това в нощта на Пасха ние пеем: „Светлей, светлей, нови Йерусалиме…“, т.е. не старият, земен Йерусалим, а новият, небесен Йерусалим, в който Иисус Христос, Богочовекът, влиза чрез Възкресение, а човешката Му природа повече никога няма да умре. Сега небесният Йерусалим, в който е влязъл разпънатият и възкръснал Христос, за да ни приготви небесно жилище в царството на Пресвета Троица, литургично се символизира от православния изографисан и осветен храм. С други думи осветеният храм е икона на небесния Йерусалим. Поради тази причина при освещаване на нов храм пеем: „Светлей, светлей, нови Йерусалиме, защото славата Господня над теб възсия“ (в бълг. Служебник се използва и превода „Тържествувай, тържествувай нови Йерусалиме“, бел. прев.).
Участието на хората в живота на Църквата по тайнствен начин изобразява едно влизане в небесния Йерусалим, защото Църквата ни учи и ни помага да разпънем греха или греха в нас чрез молитва, съединена с покаяние, пост и милостиня, за да придобием възкресението на нашата душа от смъртта, причинена от греха, и за да развием у себе си свята любов към Бога и ближния.
Празникът Вход Господен в Йерусалим отбелязва преминаването от 40-дневния пасхален пост към Седмицата на св. Христови страдания, която е подготвителен духовен период, пряко свързан с тайната на Кръста и Господнето Възкресение.
Върбовите клонки и цветята, символи на добродетелите събрани по време на пасхалния пост
Неделята на входа Господен в Йерусалим е ден предвъзвестяващ Христовото възкресение. Тя е някак си предварителна Пасха, предварително побеждаване на смъртта, греха и човешката злоба. Тя е победа на Христовата любов, любов по-силна от всяка омраза и завист, предателство и човешка мерзост, отколкото всяка алчност за пари и преходна светска мощ.
Защо в този ден носим клонки, и по-точно финикови или върбови клонки, или цветя? Носим ги на първо място като напомняне на извършеното преди 2000 г. събитие когато Господ Иисус Христос бил посрещнат най-вече от деца с палмови или финикови клонки. На второ място носим тези клонки и цветя, защото са завършили 40-те постни дни, през които сме събрали в душата цветята на вярата, култивирана чрез пост и молитва. Вечернята в петък преди Лазарова събота ясно разкрива чрез песнопенията: сега се навършиха 40-те постни дни. Следователно Лазарова събота и Цветоносна неделя извършват преходът към една друга седмица, която не е част от 40-те постни дни, но е едно по-свято и освещаващо време, защото е времето на мистично или тайнствено участие в светите и спасителни Христови страдания, така че след това да се зарадваме на Неговото възкресение, да се освободим от егоистичните или греховни страсти на човешката природа, причинили разпъването и смъртта на Христос. В този смисъл цветята, които носим в ръце на Цветоносна неделя представляват цветята на добродетелите, събрани през времето на поста: светлината на молитвата, смирението на постенето, добротата на милостивото и щедро сърце, чистотата на ума придобита чрез покаяние, освещаването на душата и тялото придобито чрез въздържание, изповед и по-често причастяване; накратко цветята на светата и смирена любов към Бога и ближните. Това са цветята, отгледани през времето на поста, които ние принасяме като отгледани дарове на нивата на православната Църква.
Да ни помага Господ Иисус Христос и ние, носещи в ръце върбови клонки, да се смирим и с благоговение да приемем Спасителят Иисус Христос, Който сега влиза не само в земния Йерусалим както някога, но и в нашата душа, в нашия дом, стига да Го приемем с много вяра и радост, за Негова слава и наше спасение.
По случай празника отправяме отечески пожелания за здраве и спасение, мир и радост на всички носещи имена на цветя пожелавайки им дълголетие, да са щастливи и благословени!
Превод от румънски: свещ. Кирил Синев
Daniel, Patriarhul Bisericii Ortodoxe Române, Evanghelia slavei lui Hristos. Predici la Duminicile de peste an, București, Ed. Basilica, 2016, p. 442-449.
