Бог уважава човешката свобода
Самоотричането е освобождаване от егоизма за придобиване на смирена и безстрастна любов
Днешното евангелие ни учи, че за да бъде Христов ученик или последовател човек трябва да култивира в себе си самоотричането. Какво означава това? Дали означава отричане от себе си разбирано като деперсонализиране? Съвсем не!
В духовен смисъл самоотричането, което Спасителят Иисус Христос иска от човека не означава деперсонализиране, а обновяване на личността, промяна на начина на битието и живота, т.е. повече да не живеем егоистично, само с мисълта за себе си, но първо да мислим за Бога, Извора на нашия живот, и за хората, които се нуждаят от нашата смирена любов: родители, братя, съседи, бедни хора, болни, страдащи. С други думи, самоотричането означава отказ от егоистично и страстно самолюбие, за придобиване смирена и свята любов към Бога и нашите ближни.
Смирената любов към Бога и ближните ни помага да излезем от егоистичния затвор на нашата душа. По същество, самоотричането означава отваряне на нашата душа, защото Христовата свята любов или Неговата благодат да просветят живота на човека, а той да предаде тази свята Христова любов на своите ближни. Това самоотричане с цел придобиване на свята, смирена и безстрастна любов фактически представлява възкресение от гроба на собствения егоизъм и радост от общението на човека с Бога в молитва, и с ближните, с добри дела. Следователно самоотричането ни помага да следваме Христос по пътя на спасението, щото живота Христов да стане Живот на нашия живот.
Господ Иисус Христос казва още в днешното евангелие, че за да Го следва, човек, който се самоотрича, трябва да вземе кръста си. Видимият с телесни очи материален кръст представлява предмет, съставен от две свързани части: една вертикална и друга хоризонтална, но духовния кръст е трудно състояние от човешкия живот, което не се вижда с телесните очи, но се чувства същностно или духовно. Така духовният кръст означава подвизите и страданията на човека за разпъване на егоистичните страсти в него. Но кръстът може да бъде и установяване, че нещо ни липсва, че жадуваме за безкрайни и вечни ценности, но установяваме, че сме ограничени по сила и смъртни. Кръстът може да бъде и продължително страдание или даден неуспех, белязал живота ни. За някого кръстът може да означава тъжно детство на сирак, през което не е получил родителска любов, или твърде неспокойни младежки години, или нещастен брак. За друг човек кръстът може да означава постоянна бедност или неизлечима болест или тежка ситуация, от която се опитва да се освободи с много усилия. Както и да е, за много хора кръстът може да означава неудовлетворение в материален план на живота, което обаче може да се превърне в удовлетворение в духовен план. В положителен смисъл кръстът може да бъде голямо усилие, за да отговориш на свето призвание за обновяване на живота посредством смирена и милостива любов, като например: да основеш християнско семейство и възпиташ деца във вярата, или да станеш смирен и подвизаващ се монах, молитвеник за своето и на ближните спасение.
И така, всеки човек има кръст на своя живот, по-лек или по-тежък, една борба, за да освети живота си и придобие спасение. Но Христос-Господ ни подтиква казвайки: всеки да вземе своя кръст и да Го последва. Тоест, да не си носи кръста сам, а да го носи просейки Неговата помощ, на Христос разпнат и възкръснал, Който със Своята милостива любов променя нашия кръст в радост на възкресението, превръща страданието в надежда, самотата в общение и немощта в победа.
Преминалите през страдание разбират по-добре кръста на другите
Когато човек премине през беди и страдание, той може да се доближи или отдалечи от Бога. Ако не се добрижи към Христос, изпросвайки помощта Му, страдащият може да изпадне в отчаяние. Има някои хора, които под тежестта на страдание, болест или нещастия са поставили край на дните си, защото са изпаднали в отчаяние, т.е. отслабвайки вярата им, отслабва и търпението им или силата им да понасят страданието. Но онези, които са възложили надеждата си в Бога, молили са се Нему и са почувствали Неговата сила, те са преминали през страдание, болест и нещастия и са победили. Затова Господ Иисус Христос казва на учениците Си: „В света скърби ще имате; но дерзайте: Аз победих света“ (Йоан 16:33). Чрез своята обикновена воля или сила човек не може да придобие спасение или вечен живот, защото спасението е съединяване на човека с Бога, бидейки подпомогнат от Божията благодат. Следователно, човек се нуждае от Божията помощ, за да може да носи своя кръст, съгласно словото на Спасителя Иисус Христос: „Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя“ (Мат. 11:28).
Затова когато се осеняваме със знака на св. кръст казваме: „Господи, помагай ни“, „Господи, помилвай ни“, „Господи, спаси ни“. Така ни посочваме, че св. кръст ни води към разпнатия и възкръснал Христос, съединява ни с Христос, Който превръща болката в радост, страданието в надежда и немощта в духовна победа.
Да се молим на Господ Иисус Христос да ни даде желание и твърдост при търсене спасението на душата повече, отколкото всяко богатство на този свят, т.е. да придобием Царството на любовта и вечното блаженство на Отца и Сина и Св. Дух. Да ни помага благият Бог да разберем, че ако преминем през страдание, нещастия, изкушения, през всевъзможни лишения, Христос-Господ, Познавачът на нашия кръст, не желае ние да страдаме, но ни призовава повече да се доближим до Него, да почувстваме Неговата помощ, да превърне нашата самота и страдание в радостта от срещата с Него, Разпнатия и Възкръснал. Съществуват много хора, които въпреки че материално са бедни, са много богати по вяра, надежда и любов, имат ясни лица и благодарят Богу за всичко. Обаче срещаме и болни хора негодуващи и бунтуващи се, някак си карайки се на Бога, защото не могат да дадат смисъл на тяхното страдание, докато други болни се молят Богу да им помогне, да им очисти душата от грехове и да ги спаси; да умножи тяхната любов към Бога и ближните. Тези последните са придали смисъл на своето страдание. Така много хора, които са преминали през страдание, са станали по-милостиви. Често преминали през страдание, бедност или нещастия разбират по-добре кръста на другите, но и познават по-добре Божията помощ, получена от тях по време на изпитание.
Да ни помага премилостивия Бог да бъдем не само поклонници или почитатели на св. кръст, но и последователи на Христос, Който ни придружава по време на страдание и ни помага да го понасяме с духовен мир и надежда, за да придобием славата на Божието царство, за което се говори в края на днешното евангелие. Затова се молим на Христос, казвайки: „На Твоя кръст се покланяме Владико и хвалим и славим Твоето свято възкресение“, имайки твърда вяра, че Бог „с кръста Си пази Своя народ“. Амин!
Превод (със съкращения) от румънски: свещ. Кирил Синев
Daniel, Patriarhul Bisericii Ortodoxe Române, Evanghelia slavei lui Hristos. Predici la Duminicile de peste an, București: "Ed. Basilica" 2016, p. 460-463
