Мобилно меню

4.9344262295082 1 1 1 1 1 Rating 4.93 (61 Votes)

ICXC isceliava pregurbenata jenaПрегърбената жена е търсила само спасението на душата

Христос изцерява една търпелива жена, при все че никой не е поискал нейното изцеряване

Жената, за която разказва днешното литургийно евангелско четиво, въпреки че е била прегърбена от осемнадесет години, все пак е ходела в събота в синагогата. Освен това виждаме, че Спасителят Иисус Христос не е безразличен, когато хората страдат. Той изцерява немощта и утешава страданието, изцерява болестта, давайки на хората телесно и духовна здраве, особено ако те имат жива и смирена вяра.

Тази прегърбена, страдаща и смирена жена не е искала нищо от Христос-Господ, защото не е дръзвала да Му изпроси нещо. Тя е носела кръста на своето страдание смирено и мълчаливо. Тялото й е било прегърбено от болестта, но душата й е била изправена в състояние на молитва.

Виждаме, че Бог желае и изцелява човека дори когато той не очаква или не проси настойчиво своето изцеряване. Прочее, Бог, Който познава живота и страданието на всеки човек, но и вярата, смирението и търпението му, избира мястото и времето, когато освобождава хората от болест и страдание.

От това милостиво и чудно действие на Господ Иисус Христос разбираме, че Бог действа когато пожелае и както пожелае, а начинът Му на действие е педагогичен и мъдър. Дори ако закъснее да отговори на човешкото прошение, или отговаря по различен от очаквания от нас начин, Бог действа винаги за човешкото спасение. Понякога Той не отговаря, когато е призован, а друг път действа, когато не очакваме. Във всеки случай Той обича всички хора, въпреки че не мисли по човешки, а божествено, извън обичайното човешко мислене.

Прегърбената жена е дъщеря Авраамова, т.е. дъщеря на вярата

Забелязваме още, че Господ Иисус Христос изцерява по чуден начин прегърбената жена не само защото Той познавал нейното продължително страдание, но преди всичко заради нейната силна вяра, дълбоко смирение и дълготърпение. Затова Господ Иисус я нарекъл „дъщеря Авраамова“, което според тълкуванието на св. отци означава вярваща жена и изпълняваща Божията воля, защото Авраам е смятан за баща на вярата. А който е син или дъщеря на Авраам, той има силна вяра, проверена във времето посредством житейските мъки и трудности. Тази вяра е устойчива или непоклатима при всякакви ситуации, не само когато хората получават Божиите дарове, но и когато Той допуска те да преминат през изпитания. На практика това е вярата на Авраам, който оставил своята родна страна и заминал за неизвестна земя, слушайки Бога, пътувайки към незнайно, а само обещано място. Чрез вяра Авраам виждал Невидимия Бог и предвкусвал обещаното му като благословение (съгл. Евреи 11:8).

Следователно и ние чрез вяра напредваме към нещо още непознато нам пряко, но обещано, и по-точно -  към Царството небесно. В този смисъл, съдържанието на вярата, казва св. Максим Изповедник, е Царството небесно.

Изправянето на прегърбения човек е ново и добро начало в неговия живот

Посредством силна вяра, благоговение, смирена молитва, постоянството в ежеседмичното посещение на синагогата, тази жена съхранявала жива връзката с Невидимия Бог. А когато Невидимият станал Видим, т.е. Синът Божи станал Човек и дошъл сред хората, Този, Иисус Христос, я издигнал, развързал я от връзките на сатаната и я изправил в състояние на здрав човек - който гледа в лицето останалите хора и издига очи към небето, за да слави Бога.

Изцеряването на прегърбената жена ни разкрива дълбокия смисъл на издигането на греховната човешка природа, която Господ Иисус Христос развързва, т.е. освобождава я от робството на демоните и на душевните и телесни немощи.

Следователно евангелието на тази неделя ни разкрива колко голямо е благословението да се срещнем с Христос, с Бого-Човека, Който ни изправя, когато сме твърде прегърбени към земното и ни помага да гледаме към нашата крайна цел, която не е земята или гроба, а Царството небесно и милостивата и преславна любов на Св. Троица.

И така, изцеряването на прегърбената жена, като изправяне от невидима и притискаща връзка, представлява по тайнствен начин и спасителното дело на Господ Иисус Христос, като изцеряване и освещаване на човешката природа, прегърбена от греха и наклонена към смъртта, която Той е поел посредством Въплъщението или въчовечаването. Както Възкресение Господне, така и Неговото Възнесение на небесата имат на езика на Новия завет смисъл на издигане. Посредством Неговото Възкресение от мъртвите Спасителят ни издига от смъртта, а чрез Неговото Възнесение на небесата ни издига от земята на небесата, т.е. от преходния земен живот към непреходния, духовен и вечен небесен живот.

Прегърбено тяло, но изправена душа

От днешното евангелие научаваме още, че прегърбената жена имала силна вяра и смирение, както и дълготърпение, така че тя страдала без да роптае, без да се бунтува, без да се оплаква, без да иска нечия милост. Тялото й било прегърбено, но душата й била изправена. Тялото й било наклонено към земята, но душата й често се издигала в молитва към Бога. В деня, в който Синът Божи, Който станал човек от любов към хората, я издигнал, т.е. я изцерил, тя започнала да прославя Бога. Към нейните добродетели: силна вяра, дълбоко смирение и дълготърпение, се прибавят и нейната дълбока признателност, като прославяне на Бога. Моментално след като почувствала благодеянието на изцеряването, тя прославила Бога – Изцерителят. Следователно, прегърбената жена става велик учител за всички нас. За нас тя е светлина, особено в този период на Рождественския пост, като време за подготовка за приемането на Спасителя Иисус Христос в пещерата на нашето сърце, в интимността на нашата душа, която поради греховете е станала тъмна и студена, но се просвещава и се съгрява чрез молитва, пост и милостиня, чрез Изповед и Причастие. Поради това трябва да укрепим вярата, да култивираме смирението, да умножим молитвата, да утвърдим търпението във време на изпитания и да вършим милостиня. Да не забравяме да благодарим на Бога за това, че съществуваме, че сме здрави, че сме обичани от Него, дори и когато преминаваме през беди, болести и изкушения.

Практическият призив на днешното евангелие, четено през Рождественския пост, е към милосърдие. Христос съединил освобождаващото слово с милостивото дело. Посредством това Той учи и нас да не чакаме да бъдем настойчиво молени да извършим добро, но ако видим, че човек се нуждае от нашата помощ, да му помогнем по собствена инициатива.

Да вършим добро и в празнични дни

Днешното евангелие ни учи още, че Господ Иисус Христос изцерил тази жена в празничен ден, т.е. в събота. Следователно забелязваме, че и в празничен ден можем и трябва да вършим добро, да подадем ръка за помощ, да изправим или поправим човек, изпаднал по един или друг начин, да го утешим с добър съвет, със слово благо, с молитва за неговото здраве и спасение. Добротворството не е забранено нито дори в празнични дни. С други думи, празникът не е извинение или пречка във вършенето на добро за нашия ближен. През периода на Рождественския пост трябва да посещаваме и подпомагаме болни, възрастни, бедни, опечалени и самотни. Ние се наричаме християни, защото носим името Христово, но сме добри християни ако станем милостиви. Когато вършим много милостиви дела тези, за които са предназначени, прославят Христос-Господ за Неговата благост, проявена към тях чрез доброжелателни и милостиви хора, изпратени от Него, за да им помогнат. По този начин милостивите хора стават ръцете на милостивата Христова любов действена в света.

Да се молим на Господ Иисус Христос да ни дари радостта от срещата с Него и от вършенето на добри дела за слава на Пресвета Троица и за наше спасение. Амин!

Превод (със съкращения) от румънски: свещ. Кирил Синев

Daniel, Patriarhul Bisericii Ortodoxe Române, Evanghelia slavei lui Hristos. Predici la Duminicile de peste an, București, "Ed. Basilica", 2016, p. 305-310.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/u644c 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...
Лакомото желание за храна се прекратява с насищането, а удоволствието от питието свършва, когато жаждата е утолена. Така е и с останалите неща... Но притежаването на добродетелта, щом тя веднъж е твърдо постигната, не може да бъде измерено с времето, нито ограничено от наситата.
Св. Григорий Нисийски
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.