Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (32 Votes)

10leprosi1Признателността е израз на смирение и здраве на душата

Въпросът на Господ Иисус Христос: „А къде са деветте?“ (Лука, 17:17) останал без отговор, защото те отсъствали. Защо? Защото деветимата, след като попаднали на добро, забравили за Бога. Така се случва много често и днес. Само когато преминаваме през беди, болести или изкушения, тогава настойчиво просим Божията помощ, но веднага щом се отървем от страдание, бедност, беда, забравяме за Бога. Обаче Спасителят Иисус Христос не облажава непризнателните, а признателните и благодарящите на Бога за получените от Него благодеяния.

Когато човекът не благодари за получените благодеяния, той духовно пропада и се обезчовечава

Христос Господ ни показва, че човекът е истински човек, т.е. разумно същество, когато е признателен на Бога и хората за даровете и благодеянията, които получава. Вярващият и достоен човек благодари постоянно на Бога, защото обитава в Божието творение и го използва, т.е. използва въздуха, водата, земята, топлината на слънцето и всичко сътворено от Бога за поддържане на човешкия живот. А вярващият благодари на хората, които му помагат, защото признателността е здравословно състояние на душата и светлина на живота в общение и достойнство.

А когато престанем да благодарим на Бога, за получена помощ от Него за изцерение, напълно се обезчовечаваме. Днешното евангелие ни призовава към постоянно очовечаване, да станем колкото се може по-човечни или признателни, благодарейки на Бога за Неговите благодеяния и благодарейки на хората, чрез които Бог върши нашето изцерение от болест или наше избавление от трудна ситуация.

Съгласно днешното евангелие, непризнателността към Бога-Създателя, независимо как се мотивира или извинява, е неестествено състояние. С други думи, не е естествено или човешко, не е правилно и достойно да не благодарим на Бога и хората, когато ни се прави добро. Затова всяка неделя и на празник през годината, а в манастирите дори всеки ден през седмицата, Църквата принася благодарност или признателност на Бога чрез службата на св. Евхаристия или на св. Евхаристийна литургия.

Така св. Евхаристийна литургия е най-святото и велико дело на признателност или благодарение, което Църквата принася на Бога за всички получени благодеяния от Него, знайни и незнайни, явни и неявни напълно. Кулминационната част на литургичната благодарствена молитва, принасяна от Църквата, започва с тези красиви слова: „Достойно и справедливо е да Те възпяваме, да Те благославяме, да Те хвалим, да Ти благодарим, да Ти се покланяме на всяко място на Твоето владичество“ (Служебник, евхаристийна анафора). В контраст с тези думи можем да направим заключението, че е недостойно и несправедливо да не благодарим на Бога за получените от Него благодеяния, т.е. да се възползваме от Неговите дарове без да си мислим за Него, Твореца на небето и земята и всички елементи поддържащи нашия живот.

В този смисъл справедлив човек е този, който признава, че светът (творението) е дар от Бога Твореца, а достойният човек е човекът, който благодари на Бога за получените благодеяния.

Чрез благодарене или признателност израстваме духовно в отношенията с Бога и ближните

От днешното евангелие научаваме, че въпреки че Господ Иисус Христос не търси слава или хвала от хората, все пак иска от нас да въздадем слава Богу, да благодарим Нему и на хората, за да израстваме духовно в нашето отношение с Бога и ближните. Не Бог има нужда от нашето благодарене, а ние се нуждаем да благодарим на Бога и хората, за израстване в общение на смирена и свята любов и да се обогатяваме духовно. А ако не благодарим на Бога и хората, прекъсваме или отслабваме нашето общуване и общение с Бога и ближните, духовно обедняваме, затваряме се в самоблагодарене, в егоистична и притежателна самодостатъчност. Тъй като човекът е бил сътворен по образа на Пресвета Троица, т.е. на вечното общение с живота и любовта, той израства духовно само в състояние на гореща молитва, милостива любов и смирена признателност.

Душата на този, който казва „благодаря“ на Бога и хората е много по-красива от душата на човек непризнателен и неблагодарен. Понякога дори животни, които са били изцерени, проявяват определена признателност към помогналите им да се излекуват, според казаното в житието на преп. Герасим Йордански[1]. Толкова повече човекът, като разумно и признателно или евхаристийно същество, е длъжен да благодари на Бога и хората, чрез които Бог му е помогнал.

Евангелието на Неделя 12 след Неделя подир Въздвижение ни посочва че деветима прокажени се изцерили от телесна проказа, но не се изцерили и от „духовната проказа“, която е непризнателността или забравянето на благодетеля. С други думи само единият от десетимата прокажени, изцерени от телесната проказа, имал и здрава, чувствителна и способна да прояви признателност душа, готова да принесе благодарение с радост. Фактически едва един от десет човека е признателен в днешно време.

Евангелският текст, разказващ за изцеряването на десетимата прокажени, ни призовава да проявим признателност, да принесем благодарствени молитви на Пресвета Троица за дара на нашия живот, за здравето и всяка помощ, получена в живота. Същевременно днешното евангелие ни зове да благодарим на родителите по плът, които са ни родили и израснали, на възпитателите, на началните учители, преподавателите и духовниците, които са ни формирали интелектуално и духовно, както и на всички, които са ни помагали във време на болест, беда и нужда. И така, да благодарим на всички, които чрез слово и дело ни преподават Божието благословение и любов към нас, за слава на Пресвета Троица и наше спасение. Амин!

Превод (със съкращения) от румънски: свещ. Кирил Синев

Daniel, Patriarhul Bisericii Ortodoxe Române, Evanghelia slavei lui Hristos. Predici la Duminicile de peste an, București: "Ed. Basilica" 2016, p. 325-328.

 

[1] В отворената за посещение Ивановска скална църква „Св. Богородица“ край Русе има параклис „Св. Герасим Йордански“ със запазени стенописи от 14 в., бел.прев.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/udpaq 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Стреми се с всички сили да проникнеш със сърцето си дълбоко в църковните чтения и пения и да ги издълбаеш върху скрижалите на сърцето си.

Игумен Назарий
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.