В Неделя 21 след Петдесетница по време на св. Литургия се чете притчата за сеяча от св. евангелие според св. Лука. В тази притча нашият Господ Иисус Христос говори за един сеяч и четири различни почви, в които попадат семената, хвърлени от него.
Словото Божие остава безплодно в душата поради човешкото безразличие и небрежност
Тъй като не разбрали смисъла или посланието на тази притча, учениците поискали да им се каже какъв е нейният смисъл, а Господ Иисус, изслушвайки тяхната молба, им разкрил дълбокия смисъл на Своите слова. По принцип Той не обяснява притчи Си, оставяйки самите слушатели да достигнат духовния им смисъл, защото всички Иисусови притчи имат множество духовни значения, които се откриват съгласно мъдростта, опита и духовното състояние на слушателите.
Този път обаче Самият Господ Иисус Христос обяснява произнесената притча. Първата категория хора, споменати в притчата, са хората подмамени от дявола, т.е. онези хора, „които слушат; но отсетне дохожда при тях дяволът и грабва словото от сърцето им, за да не повярват и се спасят“ (Лука 8:12). Така първата пречка, която среща Сеячът е дяволът, който грабва от човешкото сърце словото Божие, благовестено от Църквата чрез нейните служители, дори преди то да поникне в душата на слушателя. Често някои хора, излъгани от дявола, казват: „това слово не ме касае“, „повече не е актуално в наши дни“, „не ми носи никаква печалба и нито ми помага в моите занимания“. По много начини дяволът намира мотиви, за да открадне от човешкото сърце евангелското слово. Много пъти дяволът измамва хората, като ги прави невнимателни, безразлични или небрежни, забравяйки моментално светите слова, които слушат, така че за някои „словото влиза през едното ухо и излиза през другото“, както казва народът.
„Потъпкването“ на семето паднало край пътя означава незачитането на семето, защото то е паднало върху пътя на лошите обичаи, които възпрепятстват душата да слуша внимателно словото Божие. Когато Христос говори за семето паднало край пътя казва че „птиците небесни го изкълваха“, след което, при тълкуванието, Той казва: „дохожда при тях дяволът и грабва словото от сърцето им, за да не повярват и се спасят“. Така от небесните птици се преминава към поднебесните зли духове, които възпрепятстват хората да приемат евангелието на спасението, както ще каже по-късно и св. ап. Павел, когато говори за поднебесните духове на злобата (съгл. Ефес. 6:12).
Семето, което е поникнало, но е изсъхнало означава спонтанна, но непостоянна вяра
Втората категория хора, описана символично от Спасителя Иисус Христос посредством семето паднало на камък, са онези, които „кога чуят словото, с радост го приемат, ала нямат корен и временно вярват, а във време на изкушение отстъпват“ (Лука 8:13). Тук става въпрос за хората, които приемат с радост евангелското слово и го култивират дотогава докато са добре – здрави са, имат добри резултати в ежедневната дейност, печелят добре, добре са възприети от околните, хвалени и ценени са. Обаче, когато дойде време на изкушение или гонение срещу Църквата, или са сполетени от болести, страдания, лишения, беди, тогава те се отричат от вярата. Едни се питат: „Какво лошо съм сторил, за да бъда наказан? Има по-лоши от мен хора и нищо не ги сполетява!“ По този начин започва колебанието във вярата, последвано от разбунтуване, роптаене и обвиняване на Бога за житейските несгоди. Така мнозина, които въпреки че са били благочестиви в детството и младостта или доколкото всичко е вървяло добре в живота им, все пак впоследствие загубват вяра по време на изкушение. Техният първоначален ентусиазъм е спомогнал поникването на семето на словото Божие в душите им, но вярата, която бързо е поникнала, не е пораснала достатъчно, за да бъде устойчива, настойчива, добре вкоренена вяра, а е останала вяра повърхностна, колеблива и лесно повлиявана от лъжливи учения и чужди на евангелието вярвания. Следователно, става въпрос за онзи, който е бил благоверен до време, когато дойде беда или изкушение, моментално се отрича от истинската вяра, става безразличен или дори невярващ, т.е. атеист.
Тръните на житейските грижи задушават любовта към Бога и ближния
Третата категория хора, за които говори Господ Иисус Христос в Неговата притча, са онези, които приемат словото Божие, но то не стига до пълно даване на плод заради задушаването му от поробващи занимания: „Те чуват словото, но в живота си се задавят от грижи, богатство и светски наслади и не принасят плод“ (Лука 8:14).
Това са хора, които не намират време да се молят сутрин и вечер, защото постоянно имат твърде много грижи, свързани с ограничени и преходни неща, и забравят най-главното: тяхната връзка с Бога Вечен – Извор на живота и на всички благодеяния. Човекът с поробващи и прекомерни грижи забравя мъдрия съвет на вярващи румънски народ: винаги започвай твоята работа с Бога!
Съществуват много хора, които са толкова затрупани от грижите на материалния живот, че са престанали да мислят за смисъла на техния живот на земята. Те живеят задушени от многото сензационни събития, от надпреварата за материална печалба, от прекалена грижа за преходните удоволствия. Така те нямат време за слушане на словото Божие и да го направят плодотворно посредством добри дела. Това задушаване на светлината на живота поради многото грижи за преходни блага води до там, че някои хора загубват не само вярата си, но дори и равновесието на здравословния живот.
А по време на неочаквана бедност, особено вследствие на икономическа и финансова криза, през време на болест и самотност, прекалено голямата грижа или страха за утрешния ден и несигурността на живота подтиква някои хора да изпаднат в отчаяние с трагични последствия. Но вярващите хора при подобни времена умножават молитвата и усилват връзката си с Бога, за да получат Божията помощ, възлагайки на Него надеждата за подобряване на настоящата ситуация.
Твърде многото грижи за моментална печалба понякога могат да потъмнят до такава степен хоризонта на живота, че някои хора стигат до там да престанат да вярват в Бога и да обичат някого, т.е. те се обезчовечават. По този начин човек престава да изгражда своя живот първостепенно върху отношението с Бога – Подателят на живота и върху милостивата любов към ближния, а единствено върху печалбата и консумацията на ограничени и преходни неща и върху отношения на бърза печалба.
Толкова голяма е тиранията на желанието за забогатяване с преходни неща, че човек не намира време и място в сърцето, за да събира непреходните богатства, т.е. Божията любов и нейните духовни дарове, единствените, които могат да хранят и утешават в пълнота неговата душа. Но когато събираме само материални богатства около нас, духовната празнота в нашата душа се задълбочава. Затова Христос Господ ни приканва, казвайки: „събирайте си съкровища на небето, дето ни молец, ни ръжда ги яде, и дето крадци не подкопават и не крадат“ (Мат. 6:20), отнасяйки се, разбира се, до духовните богатства на вярата и добрите дела, извиращи от смирена и милостива любов. Това са богатствата, които трябва приоритетно да търсим, след което да търсим материалните неща, потребни за храна и облекло. Единствено по този начин хората ще придобият мир и радост в душата.
Ако обаче хората са поробени от житейските грижи, богатство и удоволствия, те престават да търсят ревностно духовните радости, връзката с Бога чрез молитва, опрощаването на греховете чрез изповед, душевния мир и радост, произлизащи от присъствието и действието на благодатта в човешката душа.
Доброто и чисто сърце е браздата на принасящата плод земя на Евангелското слово
Четвъртата категория хора са тези с „добро и чисто сърце“. В края на притчата за сеяча от Евангелието на Неделя 21 след Петдесетница Господ Иисус ни казва, че само четвъртото семе е дало съвършен плод. И така, можем да кажем, че едва една четвърт от хората правят плодовито словото Божие, т.е. прилагат учението на Христовото евангелие, предадено чрез Неговата Църква. Христос-Господ посочва, че „добрата земя“, в която семето е дало стократен плод, е „доброто и чисто сърце“ на човека. Следователно, ако сърцето не е чисто, а помрачено от злоба и лукавство, то не може да плодотвори дела на милостивата любов. Затова многократно произнасяме по време на богослуженията тези молитви: „Боже, очисти мене грешния, и ме помилвай“ или „сърце чисто създай в мене, Боже, и правия дух обнови вътре в мене“ (Пс. 50:11). В този смисъл единствено чистото, искрено и смирено сърце, очистено с покайни сълзи и изповед, чрез причастяване и добри дела възвръща „светлото одеяние“, получено при св. Кръщение.
Обаче чистото сърце трябва да бъде същевременно и добро или милостиво. По принцип съществуват много хора с чисто сърце, но не всички са милостиви; едни са благочестиви, но стиснати. Затова Господ Иисус Христос ни казва, че „доброто и чисто сърце“ прави плодородно словото Божие. А светлината от доброто и чисто сърце се проявява в доброто слово и доброто дело, в милостинята на подпомагането на човек изпаднал в материална или духовна нужда. А раждането на словото Божие в човешкото сърце се вижда чрез даровете на Св. Дух присъстващ във вярващия човек: „любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание, чистота“ (Гал. 5:22-23) (в бълг. текст на Гал. 5:23 липсва думата „чистота“, бел. прев.).
Прочее, доброто и чисто сърце е духовното състояние на душата, в която спасителното и освещаващо слово на Христовото евангелие става плодородно. Но кои са най-известните хора с добро и чисто сърце? Те са на първо място светиите на Църквата, които са направили раждащо словото Божие в техния живот, защото са очистили сърцата си от грехове чрез покаяние, пост и молитва, просветили са го и са го осветили посредством св. причастие и са го направили добро или милостиво посредством дела, извиращи от смирена любов. Когато човек е искрен и смирен, чист по душа, добър и милостив, той се уподобява на Милостивия Бог, Който „оставя Своето слънце да грее над лоши и добри, и праща дъжд на праведни и неправедни“ (Мат. 5:45). Но истинския светец не е само привидно благ човек, т.е. притежаващ благост пресметната или проявена за пред очите на хората, но светецът има непоколебима, постоянна благост, която е дала плод в душата му посредством благодат и вяра, молитва и добри дела.
Да придобием и култивираме благостта на сърцето!
Бог да ни помага в следването на примера на светиите, за да направим плодоносна в нас божествената светлина от притчата за сеяча! Не е достатъчно да придобием множество интелектуални знания за вярата, а е нужно да вършим и много дела на благостта. Много често знаем наизуст най-важните текстове от Св. Писание, но не успяваме да ги приложим, защото нямаме достатъчно духовна сила. Следователно, необходимо е да просим настойчиво помощта на нашия Господ Иисус Христос, Който е казал: „без Мене не можете да вършите нищо“ (Йоан 15:5), т.е. нищо добро. Също в нашите молитви да призоваваме помощта на светиите. Виждайки примера на светиите, и особено изпросвайки тяхната помощ, получаваме сила, която прави плодотворна в нашия живот светлината на св. евангелие. Когато евангелието говори за „добро и чисто сърце“, т.е. за плодотворно сърце, то не се отнася за сърцетоу движещо кръвта в тялото, поддържащо живота на тялото, а за сърцето в смисъл на център на духовния живот на вярващия човек, в което мисълта, чувството и волята на човека се съединяват, за да съработничат с благодатта на Св. Дух, за придобиване на смирена и милостива любов, подобно на любовта Христова към хората.
Христос-Господ и всички Негови светии да ни помагат да имаме добро и чисто сърце, за да станем милостиви и добри, за слава на Бога, почитане на светиите и наше спасение! Амин!
Превод от румънски: свещ. Кирил Синев
Daniel, Patriarhul Bisericii Ortodoxe Române, Evanghelia slavei lui Hristos. Predici la Duminicile de peste an, București, Ed. Basilica, 2016, p. 254-261.
