Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (87 Votes)

unnamedДойде неделята на св. Мироносици, на жените, грижили се за Иисус през всичките три години, които Той е прекарал на земята, проповядвайки благовестието. Св. Църква желае от нас във всяка една от неделите на пасхалния период да обърнем внимание на една страна от посланието на Възкресението, на едно от неговите значения, за да се обогатим с него и да не останем духовни сиромаси.

Днес Църквата ни връща към това, което се е случило на третия ден след разпятието, призори в първия ден на седмицата (който сега за нас е неделя – бел. ред.). Тя поставя пред нас образа на Йосиф от Ариматея, който е бил виден член на съвета, както сочи св. Евангелие, а това означава, че той е бил член на Съвета на старейшините (Синедриона – бел. прев.). Юдейският съвет е събирал мъдреците на юдейската нация и това е съветът, който е осъдил Господа на смърт. Йосиф обаче не е участвал в заговора срещу Христос.

Той дори после е дръзнал и е влязъл при Пилат, докато учениците се били разбягали.

Да бъдеш с Христос по време на големи изпитания е много трудно, то струва много на човека. Трудно е не само в дни на изпитания, но и в ежедневието, тъй като тези, които се наричат християни, всъщност не са такива. Може ли някой от християните с чиста съвест да твърди, че се придържа към Иисусовото благовестие, към всички Негови заповеди? Смее ли да заяви някой, че не е на страната на насилието и убийството? Колко от нас, уж благочестивите, казват на своите деца, че са на страната на вярата, на страната на чистото и добро поведение?

Йосиф Ариматейски е проявил смелост и е влязъл в редиците на доброто малцинство. Той е имал възможност да бъде и на страната на мнозинството, на страната на влиятелните личности, на страната на онези, които нямат какво да губят, на страната на тези, в чиито ръце е силата. Йосиф обаче е поставил себе си на страната на малцинството, на страната на отхвърлените от обществото хора, на страната на едно страхуващо се малцинство.

След това, на заранта, в неделното утро, дошли праведните жени, начело с Мария Магдалина – тази, от която Иисус бил изкарал седем бяса, както се разказва в Евангелие според Лука. Господ е изцерил Мария Магдалина в началото на Своето благовестие и тя е била в дружината от няколко жени, които св. ев. Лука назовава; тя е изразходвала от парите си за нуждите на цялата група, за нуждите на дванадесетте ученици, защото те непрекъснато са пътували и много пъти са оставали без средства.

Жените не са знаели, че Иисус ще възкръсне. Може би учениците са им били казали, че Господ е предрекъл смъртта Си и възкресението Си, а може и да не са им казали. Те не са търсили Възкресението. Те просто са искали да помажат тялото на Иисус с миро, по древния юдейски обичай, докато не дошъл ангелът и не им казал: „Защо търсите Живия между мъртвите? Няма Го тука, Той възкръсна“.

Ние винаги търсим вечния живот. Нямаме мъртви. Този, който умира, той не умира, а който е вече мъртъв, той е жив. Този, който остава жив, той е мъртъв чрез своите скърби, мъртъв е чрез своето отчаяние, мъртъв е чрез своя грях. А който се е преселил в отвъдния свят, той е престанал да върши грях. Защо търсим живите между мъртвите?

След това ангелът казва на жените да отидат в Галилея, в северните предели на страната. Разбира се, че смъртта и възкресението на Господа са се случили в Йерусалим, в южните предели. Ангелът обаче ясно им казва: идете в Галилея, там ще се срещне с вас Господ и там Той ще се срещне със Своите ученици. Защото Галилея е била мястото на първата любов. Учениците са били галилейци. Те са били от околните области на Тивериадското езеро и там Той се е запознал с тях, там ги е призовал и ги е обърнал от риболова към светлината на Своето евангелие. Сега, след като им е разкрил пътя на смъртта и на възкресението, след като им е открил спасителната истина, че Той е великата любов, Господ е поискал да ги събере в Своето лоно – да ги събере там, в Галилея, за да ги изпрати от нея към света, към целия свят. Апостолите и жените-мироносици са отишли при Него и са подновили клетвата на своята вярност към Него. И са я спазили докрай!

Превод от арабски: Виктор Дора

* Източник: сп. Моето паство, бр. 16, 2018 г. نشرة رعيَّتي، عدد16، 2018م (бел. прев.).


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/uxwcp 

Разпространяване на статията:

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...

Както кормчията зове ветровете и подмятаният от бурите моряк отправя взор към дома, така и времето те зове при Бога; като воин Божи бъди трезв – залогът е безсмъртие и живот вечен.

Св. Игнатий Богоносец