Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (75 Votes)

biserica ortodoxa capernaum pescuireaНеделя 18 след Петдесетница. Неделя 1 след Неделя подир Въздвижение

Божията благодат е по-силна от човешките способности и трудове

Главната поука от днешното евангелие е, че делото на „риболова“ или на събирането на хората от земното житейско море в кораба на спасението, т. е. в Църквата, се извършва първом чрез Божията благодат. Онова, което научава ученикът Симон-Петър чрез чудния риболов, е цяла глава по еклисиология, т. е. в богословие за тайната на Христовата църква и на пастиря в Църквата, а именно: в църковното дело първостепенно значение има Божията благодат или помощ, а след това човешката способност. Доколкото св. ап. Петър се е осланял единствено на своя занаят, на своята физическа сила и рибарски умения, той нищо не е уловил. Неговите думи „цяла нощ се мъчихме, и нищо не уловихме“ (Лука 5:5), фактически представляват тъжната констатация на един провал, съпроводен от голяма умора, примирение, но и смирение. Неочаквано обаче съзираме, че в края на ограничените човешки сили започва тайнственото Божие дело. Когато Петър е нямал никаква надежда за успех, тогава е настъпила Божията помощ и чудото се е извършило. След като е изпълнил заповяданото му от Господа Иисуса – Учителя, ученикът Петър е видял как провалът се е превърнал в успех, а личната немощ – в огромна и чудна сила. Тази скрита сила, вършеща чудеса, променяща ситуации и разрешаваща сложни проблеми, се дължи на Божията благодат. В този смисъл св. ап. Павел констатира: „Всичко мога чрез Иисуса Христа, Който ме укрепява!“ (Фил. 4:13).

Затова при ръкоположение на свещенослужителите, които са се подготвили за хиротония, се казва, че това освещаване се извършва чрез „божествената благодат, която винаги лекува болното и възпълва недостигащото“ (Виж Чиновник, „Чин за ръкоположение на дякон, свещеник и епископ“).

Божията благодат се дава на смирените и трудолюбивите

Все пак трябва да отбележим и факта, че Господ Иисус Христос не е извършил чудото с риболова за някакви лениви рибари, които са спали цяла нощ, а то е извършено за трудолюбиви рибари, които цяла нощ са се трудили, но тъй като нищо не са уловили, много са се смирили. Едва тогава, когато ги е намерил в състояние на умора, след труда, и в състояние на смирение – след неуспех, Христос-Бог им е оказал Своята помощ, вършеща чудеса. В тази насока св. Исаак Сириец казва, че Бог дарява на човека Своята благодат за смирението, идващо от много трудове. Така изобилната благодат се дарява на онези, които много са бдели и много са се потрудили. Въпреки че не се е изпълнила целта на учениците тогава, когато те са искали, все пак тя се е изпълнила по-късно по неочакван начин, по-хубаво и полезно. Понякога така се случва и в живота на Църквата или в живота на християнина. Много често се стараем да направим нещо добро, но не успяваме когато и както ни се иска. След това се питаме с печал и недоумение: „Защо не успяхме?“. Някой, например, се готви за изпит, но в определен момент чувства слабост и не успява да го вземе успешно. Или друг се опитва да извърши велико дело с благородна цел, но не успява да го завърши; случва се неблагоприятна ситуация и той има чувството, че цялото дело се е провалило. Често обаче онова, което е било необяснимо, в даден момент по-късно се просветлява, когато и както Бог пожелае.

И така, днешното евангелие ни посочва, че Бог познава както човешките трудове, така и границите или немощите на човека, но го учи да изпросва Неговата помощ, да работи заедно с Него, да се радва на Неговата милостива любов в смирение и признателност.

Евангелието от днешната неделя ни учи, че ние винаги имаме нужда от Божията помощ. Следователно, не само когато се чувстваме по-малко подготвени, но и когато сме много добре подготвени, трябва да се молим Нему, казвайки: „Господи, помагай!“.[1] Бог обича изключително много всеки смирен човек, който изпросва Неговата помощ, който работи в общение на любовта с Него и се старае да бъде трудолюбив и щедър.

Да ни помага Премилостивият Бог да почувстваме Неговата сила, когато изпросваме Неговата помощ, никога да не се отчайваме, дори и желанието ни да не се изпълва когато и както искаме ние. Да научим, че Божията мъдрост надвишава нашата способност, Неговата мощ надхвърля нашите сили, а Неговата благодат и святост са извор на изненадващи, дивни и спасителни деяния, за слава на Пресветата Троица и за спасение на хората. Амин!

Превод (със съкращения) от румънски: свещ. Кирил Синев

* Daniel, Patriarhul Bisericii Ortodoxe Române, Evanghelia slavei lui Hristos. Predici la Duminicile de peste an, București, Ed. Basilica, 2016, p. 233-236.

[1] Изразът „Doamne, ajută“ се използва масово от вярващите румънци; те поздравяват духовниците с думите „Целувам Ви ръка, отче!“, а духовникът отговаря „Господи, помагай!“. За съжаление, съответстващото му у нас „Помози Бог“ днес е останало единствено в българските народни приказки (бел. прев.).


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/u9yq9 

Разпространяване на статията:

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...
Душата, която истински обича Бога и Христа, дори да извърши десет хиляди праведни дела, смята, че не е извършила нищо, поради неутолимия си стремеж към Бога.
Св. Макарий Велики