Църква приема с много радост всички младежи, които търсят истинската свобода.
Младежите изповедници на вярата чрез слово и дело, обичащи молитвата и действието, са мисионери на Църквата в днешното общество.
Църквата е призвана да обърне изключително внимание на младежите, защитавайки непорочността, искреността, куража, желанието за обновление и всички ценности на тази от Бога благословена възраст за култивиране на човешкото достойнство и на един здравословен живот, както и за търсенето на спасението или на вечния живот.
Младежите трябва да се окуражат и поддържат, да откриват проблемите, с които се сблъскват местните общности и да създават проекти, социални и духовни програми, които да удовлетворят конкретните нужди на местните общности.
Църквата е редом до младежите и се моли за настоящето и бъдещето на румънския народ.
Младежите са активното и творческо настояще на Църквата, а не само нейното бъдеще.
Тъй като Църквата е икона на вечността във времето, всички вярващи на Църквата са младежи на различна възраст[1].
Изповедта
Св. изповед или изповядването на греховете е духовна медицина, изцеляваща, освобождаваща и освещаваща.
Изповядването на греховете е дело на обновяване на духовния живот, освобождаване от греховното минало и начало на нов живот.
Чрез св. тайнство на изповедта се доближаваме до Христос и се научаваме да живеем и израстваме духовно в Неговата благодат.
Времето
Всичко зависи от нас, хората, по-точно от нашата вяра, действия и воля, ако освещаваме времето чрез молитва, покаяние и добри дела или профанираме или „губим времето“ на нашия живот чрез безразличие, леност и отлагане.
Времето, което Бог ни дарява може да бъде време на падение или време на изправяне, може да бъде време на плодородие или разпиляване на талантите, получени чрез нашето раждане по плът и чрез Кръщението.
Времето използвано в молитва, вкъщи или на работа, в църква или на път, не е изгубено време, а време увековечено, осветено и принасящо радост.
Времето на земния живот е време за подготовка за вечния живот в Царството небесно.
Времето на Църквата е времето на спасението, т.е. непрестанно присъствие във времето на делото на спасението, извършено „веднъж завинаги“ от Иисус Христос и дарувано постоянно на хората чрез Св. Дух в Неговата Църква, изпълнена с благодатта и любовта на Пресветата Троица.
Превод от румънски: свещ. Кирил Синев
Daniel, Patriarhul Bisericii Ortodoxe Române, Cuvinte ale credinței, lumini pentru viață. Florilegiu tematic, București, 2018, p. 76-79.
Патриарх Даниил, Слова на вярата, светлини за живота. Тематичен цветослов.
[1] Любима фраза на патриарха е, че в Църквата няма млади и стари, а „младежи на различна възраст“. При редките си контакти с Негово Блаженство непосредствено се убедих в неговата сериозна ангажираност с проблемите на днешната младеж. Да споменем само ежегодното организирване на Международната среща на православните младежи (през 2019 г. ще бъде за шести пореден път). Помня приветствените слова на Елистинския и Калмицки архиеп. Юстиниан през 2015 г. в Клуж Напока, който с основание нарече румънския предстоятел „патриарх на румънската младеж“. По време на тези младежки срещи организаторите докладват на патриарха изводите и предложенията на младежите по обсъжданата тема, които предложения моментално биват вземани под внимание от църковното ръководство.
На няколко пъти при официални срещи е подчертавал, че Румънска патриаршия на всеки 10 години преиздава и осъвременява езика на богослужебните книги „в противен случай младежите не ги разбират“. В църковните календари изрично поясняват в скоби „за младежите“ славянските думи „вечерня“ и „утреня“: Vecernie (вечерно богослужение), Utrenie (утринно богослужение).
