Св. евангелие на Неделя 19 след Петдесетница е изпълнено с духовни поучения и ни разкрива коя е разликата между езичници и християни, или по-добре казано - между грешника и святия човек.
Нашият Господ Иисус Христос е знаел, че в Стария Завет е казано: „обичай ближния си, и мрази врага си“ (съгл. Мат. 5:43). Той обаче донася радикална промяна - на мястото на омразата към враговете, донася нов закон: закона за любовта към враговете. Посредством това Господ Иисус Христос надминава всички законодатели в човешката история, защото никой законодател не е заповядвал някога човек да обича своите врагове.
Любовта към враговете започва с молитва за тяхната промяна или изправяне
Много е трудно, въпреки че не е невъзможно, греховната човешка природа, клоняща към отмъщение, да се промени толкова много, че човек да обича някого, който го мрази и да желае добро на онзи, който му върши зло. С други думи, на пръв поглед евангелието ни приканва към висше духовно състояние и сложно за изпълнение дело. При все това, св. отци на Църквата казват, че Господ Иисус Христос не иска от човека нещо, което той не може да изпълни. Следователно ако грешният човек констатира, че не може да обича враговете, той трябва да проси Христовата помощ, та Христовата любов да излекува неговата душа, ранена от злобата на враговете и да му дарува благодатта на Неговата милостива любов. Така, с помощта на Христовата благодат човек може да изтръгне от сърцето си „тръните на ненавистта“ и на желанието за мъст, както гласи една православна молитва за опрощаване на враговете. В този смисъл искрената, а не лицемерна любов към враговете, започва с молитва за опрощаване на враговете. В нашите богослужебни книги съществуват молитви за умножаване на любовта и за изкореняване на омразата и желанието за мъст. Например: в края на Служебника се намира глава, наречена Молитви и прошения за различни потреби, където намираме Молитва за врагове, които ни мразят и обиждат. В тази молитва не се проси наказание за враговете или тяхното унищожение, а промяната им към добро. Изпросва се Бог да промени начина на мислене и действие на неверните или злотворците: „Неверните да се обърнат към правоверие, а верните да се укрепяват в правата вяра, всяка вражда и ненавист да се превърне в братолюбие, мир и съвършена любов“. И така, любовта към враговете започва с молитва за тяхната промяна към добро или тяхното изправяне. Много често, човек поробен от гняв и ненавист, е повлиян от демонските сили, от поднебесните духове на злобата, както пише св. ап. Павел: „Защото нашата борба не е против кръв и плът, а против началствата, против властите, против светоуправниците на тъмнината от тоя век, против поднебесните духове на злобата“ (Ефес., 6:12).
Здравословното „отмъщение“ на християнина се проявява, когато той отговаря на злото с добро
Въпреки че християните били преследвани, казва св. Юстин мъченик и философ през 2 век, все пак те се молели за римския император гонител и мотивирали тяхната молитва по следния начин: християните се молят за императора, въпреки че той ги ненавижда и преследва, просейки Бог да го освободи от демонските духове, които са го обладали тогава, когато мрази християните, защото те обичат Христос и вярват в Него. Следователно императорът се нуждае от молитвите на християните, та Бог да го изправи, да го превърне от лош в добър човек, да просвети ума му и съгрее сърцето му със Своята божествена благодат.
Тук съзираме едно конкретно и коректно прилагане на Евангелието на любовта към враговете в живота на християните, т.е. да се молим за спасението на онези, които ни желаят зло, за тяхната промяна към добро, за да могат да победят злобата с доброта. По този начин враговете са поставени в ситуацията те самите да признаят духовната възвишеност на понасящите злобата хора, които не отмъщават, не отговарят на злото със зло. В румънската литература тази истина на св. евангелие е изразена в следните стихове:
„Най-суровото отмъщение е, когато твоят враг
е принуден да признае, че си добър, а той е лош“.
(Богдан Петричейку Хашдеу, Ръзван и Видра)
Днешното св. евангелие ни приканва да не се оприличаваме на хората, паднали в грехове или поробени от егоистични страсти, злотворци и отмъстителни, но да се уподобяваме на милостивия Бог, Който не слиза на нивото на падналата или греховна човешка природа, но желае да издигне човека към Своята святост и благост, защото човекът е бил сътворен по Божи образ (Бит. 1:26).
Все пак, когато се молим за опрощаване и изправяне на враговете, промяната към добро или тяхното изправяне не настъпва винаги когато и както желаем ние. Понякога е нужно много търпение, а молитвата трябва да се придружи с пост. Често силата на молитвата за враговете се вижда в промяната на тяхното поведение към нас, не защото са били наказани от нас, но защото те самите са разбрали, че са неправедни или зли, именно защото не им се отговаря на злото със зло. Някои хора се променят към добро, защото Бог им дарува много благодеяния, въпреки че те не ги заслужават. В този смисъл най-красноречивият пример е митничарят Закхей, който се преобразил не защото е бил наказан, но защото му е оказана чест, която не е заслужавал - да бъде посетен от Иисус в неговия дом. А други хора се променят към добро посредством тайнствено, мъдро или педагогично деяние на Бога, превръщайки дадено изпитание, болест, страдание или инцидент от живота на човека в предупреждение, което му помага да разбере, че се нуждае от помощта на милостивия Бог. Все пак, когато Бог „смъмря“ някого, Той не го върши за отмъщение, а от желание да изправи грешника по пътя на спасението. Понякога, когато човек не се изправя посредством „сладки духовни лекарства“, Бог Милостивият използва „горчиви духовни лекарства“, за да го спаси.
Благостта на душата се изпитва особено чрез беди и страдания
Когато се молим за изправяне на враговете, възлагаме надеждата си първо в помощта на Бога, Който понякога по чуден начин променя поведението на нашите врагове, виждайки многото ни търпение и многото ни вяра. Обаче съществуват хора, които желаят бързо да отмъстят на враговете, някои дори записват в помениците имената на враговете, които ги безпокоят и просят Бог скоропостижно да ги накаже. Изобщо те желаят техните врагове да се променят посредством тежки наказания, изпратени им от Бога. Безспорно голям грях е да принесем в св. олтар поменици (традицията в Румъния е верните лично да принасят при северната олтарна врата листчетата с имена за поменаване заедно със запалена свещ, които дават на духовника, а той ги благославя. У нас помениците се оставят на служител на пангара, бел.прев.), с които просим именно милостивия Бог да накаже нашите врагове, докато в молитвите на Църквата не се проси наказание за враговете, а тяхното изправяне. Въпреки че се наричаме християни, все пак, когато преминаваме през нещастия, причинени от врагове, разбираме колко много трябва да променим себе си, докато достигнем до това да бъдем милостиви и прощаващи като Бог и да можем да обичаме враговете си.
Следователно разбираме, че не можем да бъдем милостиви като Бога, освен ако не изпросваме Неговата помощ и ако се замисляме повече за нашите грехове, отколкото за греховете на други, молейки се така: „Господи, помогни ни да бъдем милосърдни, както Ти си милосърден“ (Лука 6:36), за слава на Пресвета Троица и за наше спасение. Амин!
Превод (със съкращения) от румънски: свещ. Кирил Синев
Daniel, Patriarhul Bisericii Ortodoxe Române, Evanghelia slavei lui Hristos. Predici la Duminicile de peste an, București, Ed. Basilica, 2016, p. 241-244.
П.П. На 30 септември се навършват 11 години от интронизацията на Румънския патриарх Даниил
