Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (45 Votes)

good samaritanНеделя 25 след Петдесетница

8 Неделя след Неделя подир Въздвижение

Слизането от Йерусалим в Йерихон представлява отчуждаването от Бога на грешното човечество

Притчата, която Спасителят Иисус Христос ни представя в днешното евангелие показва самата тайна за спасението на човешкия род. Човекът, слизащ от Йерусалим в Йерихон и налетял на разбойници, които го съблекли, изпонаранили и оставили полумъртъв, представлява човешкият род, който заради греховете е изпаднал в много лоши страсти - истински разбойници-грабители и душеубийци. Слизането от Йерусалим в Йерихон представлява деградирането на човечеството заради отчуждаването му от Бога. Така грешникът изпада, става полумъртъв духовно и слиза към биологична смърт, защото „платката, що дава грехът, е смърт“ (Рим. 6:23).

Доброто дело на милостивия самарянин, който символично е Самият Спасител Иисус Христос, означава въздигането на човешката природа, паднала в грях и ранена от страсти. Христос-Господ, Лекарят на душите и телата, помазва болното от греха човечество с елея на Кръщението (светото и Велико Миро), изпълнено с благодатта на Св. Дух, който се дава на човека за изцеляване от греха и за духовно израстване.

А виното, излято върху раните, означава виното на св. Евхаристия, т.е. Господнята кръв, която човек приема в св. причастие заедно с Тялото Господне „за изцеряване на душата и тялото“, „за прошка на греховете и вечен живот“.

Църквата е домът, в който се изцеляват раните на душата и болестите на тялото, причинени от грехове

Гостоприемницата (българската дума странноприемница в рум.текст е предадена с гостоприемница, бел.прев.), в която се лекува човекът, изпонаранен от разбойниците, представлява Църквата. Според тълкуванието на някои св. отци на Църквата, двата динария означават Стария и Новия завет, предлагани на човечеството за изцеряване и спасение от грехове „в гостоприемницата“, която е Христовата Църква. Тези два динария могат да символизират и двете заповеди за любов спрямо Бога и ближния, посредством които хората се излекуват от болестта на егоизма. Думите „навръщане аз ще ти заплатя“ се отнасят за Второто пришествие на Господ Иисус. Тогава Той ще възнагради в изобилие служителите от Божията гостоприемница, които са се потрудили, при време и без време, за спасение на хората, за тяхното изцеряване и издигане от грехове и егоистични страсти, за придобиване на вечния живот.

Разбирайки, че тази гостоприемница, в която се лекуват ранените от грехове и страсти хора представлява Църквата, св. Йоан Златоуст казва, че Църквата не е съд, в който хората биват съдени, а болница, в която те се изцеряват от грехове.

Постъпката на милостивия самарянин представлява делото на милостивата Христова любов за спасение на хората

Ближният е човек чрез когото Бог ни помага със Своята благодат, често по неочакван начин

Днешното евангелие ни приканва да бъдем ближни на нуждаещия се от нашата помощ. През последните 20 години нашата Църква усили милосърдната дейност, основа кухни за бедни, домове за деца и възрастни хора, медицински служби за болни, а присъствието на милосърдните свещеници се забелязва в болници, в армията, в затворите, всичко това са дейности на „Добър Самарянин“. Независило от всичко необходимостта от помощ е много голяма, затова тази дейност на Църквата трябва да се разшири, за да се отговори по-адекватно на постоянния призив на Спасителя Иисус Христос: „Иди и ти прави също така“!

Да покажем милостива любов с дела, не само на думи

Евангелието, съдържащо притчата за милостивия самарянин, не е само хубава приказка, а за нас то е една програма, призив към добри дела, а ако работим с любов и радост за спасението на другите, работим и за собственото си спасение, защото благодатта на милостивата Христова любов съединява ближният, който помага с подпомагания ближен.

Разбира се, можем да произнасяме великолепни проповеди за любовта към Бога и ближния, но езикът на добрите дела, извършвани при конкретни ситуации, дела извиращи от искрена, смирена и милостива любов, е по-убедителен от всяко говорене за хора, намиращи се в нужда, ранени от страсти, страдащи от болести, бедност или самотност. Необходимо е Църквата да организира възможно повече програми за подпомагане на намиращи се в затруднения и заедно с държавата, с различни институции или организации и спонсори да допринесе за намаляване на тяхното страдание. Така много хора ще почувстват, че милостивият самарянин не е просто една притча от миналото, а Христовата любов действаща и в настоящето. Следователно, всеки от нас може да стане служител на Господа в „Неговата гостоприемница“, в Църквата. И ако в подслона на Неговото изцеляващо милосърдие „сме похарчили“, т.е. сме помогнали повече отколкото е очаквано от нас, Бог Премилостивият ще ни въздаде в изобилие радостта на Неговата благодат, при Второто Си пришествие, когато ще съди всички хора, личностите и народите, съгласно степента на проявената милостива любов към хора в затруднение или нужда.

В заключение можем да кажем, че евангелието на Неделя 25 след Петдесетница е Евангелие на умилостивяването и изцеляването. А безкрайната любов на Бог-Отец, проявена в милостивата любов на Иисус Христос към всички хора и преподадена на Църквата и целия свят посредством Св. Дух, ни приканва да проявим и ние милостива любов към всички хора, за слава на Пресвета Троица и наше спасение. Амин!

Превод (със съкращения) от румънски: свещ. Кирил Синев

Daniel, Patriarhul Bisericii Ortodoxe Române, Evanghelia slavei lui Hristos. Predici la Duminicile de peste an, București, Ed. Basilica, 2016, p. 288-295.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/uu4f8 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...
Лакомото желание за храна се прекратява с насищането, а удоволствието от питието свършва, когато жаждата е утолена. Така е и с останалите неща... Но притежаването на добродетелта, щом тя веднъж е твърдо постигната, не може да бъде измерено с времето, нито ограничено от наситата.
Св. Григорий Нисийски