В името на Отца и Сина и Светия Дух!
Искам още веднъж да ви прочета откъса от апостолското послание: „… но, когато се изпълни времето, Бог изпрати Своя Син (Единороден), Който се роди от жена и се подчини на закона, за да изкупи ония, които бяха под закона, та да получим осиновението. А понеже вие сте синове, Бог изпрати в сърцата ви Духа на Своя Син, Който Дух вика: Авва, сиреч, Отче! Затова не си вече роб, а син; ако пък си син, то си и наследник Божий чрез Иисуса Христа“ (Гал. 4:4-7).
Раждайки се в този свят, Христос дари на човека такова удивително родство, направи Бога дотолкова близък, че когато се обръщаме към Него сърцето ни се оказва способно да Го нарича свой Отец. И да Го наричаме така не формално, не просто следвайки зададената молитвена форма.
Когато произнасяме молитвата „Отче наш“ дори по няколко пъти на ден, това съвсем не означава, че отношението ни към Бога се определя от идеята, че Той е наш Отец. Често не усещаме това – нещо повече: нерядко и не искаме това от Бога. Огромен брой вярващи хора ги устройва не бащинството, а господството; не любовта, а силата и властта. Те търсят не родство, а защита. И тогава отношенията между Бога и човека не просто се изграждат по различен начин, а изобщо не се изграждат, защото други отношения между човека и Бога принципно не могат да съществуват.
Нали Бог дойде в този свят не за да ни дари сила, власт, успех и здраве, не за да реши семейните ни проблеми, не за да ни направи щастливи, а за да се сроди истински с нас, за да се обръща сърцето ни с тези думи: „Авва, Отче! Авва, Отче! Авва, Отче!“ – за да отразява този сърдечен звук жаждата ни за Бога и такава близост, когато човек не диша, не вижда, не може да прави нищо без Бога.
Ето какво Христос дойде да ни дари днес! Ето какво празнуваме днес! Христос ни дарява родство! Бог ни дава възможността да Му бъдем толкова родни, толкова близки, че да не се страхуваме от нищо в този свят. Ако Бог се е сродил с тебе, какво може да те уплаши? Бедността? Но Той дойде в света като голо дете в бедна пещера. Това, че ще бъдеш сам? Но когато Христос се роди, всички врати бяха затворени пред Него… Това, че ще останеш без покрив над главата? По същия начин Христос нямаше къде да подслони глава, и Той премина по този път.
Така че от какво човек може да се уплаши? Какво може да ни отлъчи от Бога? Беда? Теснота? Гонения? Смърт? Нищо! Дори от смъртта вече не трябва да се боим, защото Бог победи смъртта. Той дойде в този страшен, в този черен свят, пълен с грях, злоба, омраза, отчаяние и самота… Светът постила пред Бога тъмна непроницаема нощ, посреща Го с ненавист и злоба, с гибелта на невинни младенци. Бихме казали: за какво съществува такъв страшен и ужасен свят?
А той съществува заради едно: в него да има хора, които могат да бъдат родни на Бога. Ако те са родни на Бога, означава, че могат да сгреят, да осветят, да изцелят този свят и в крайна сметка да го спасят, защото Бог действа в света чрез онзи, който Му е рòден.
И ето, днес ние празнуваме своето родство. Бог се роди днес заради нас, човеците, и заради нашето спасение, и сега единствено от нас зависи дали искаме това родство, или са ни нужни сила и власт, успех и здраве… Желаем ли от Бога родство, или търсим нещо друго?
Ако искаме това родство, то ни е дотолкова открито, че Кръвта Му става наша кръв. Неговото свето Тяло по такъв начин се съединява с нас, че Той започва да живее в нас, и ние ставаме подобни на Него. И това родство се отнася не само за този ден, а за цялата Църква и целия наш живот. Целият ни жизнен път съществува само заради това: да станем родни на Бога, да станем подобни на Христос; да Му станем дотолкова близки, че да живеем като Христос, да дишаме като Него, да гледаме като Него, да чуваме като Него, да говорим като Него и да обичаме като Него. Амин.
Превод: Радостина Ангелова
* Из книгата „Мы с тобой одной крови: лекции, беседы, проповеди“
** Източник: www.azbyka.ru
