Вчера в синодната палата се състоя среща на премиера Румен Радев с Негово Светейшество патриарх Даниил и синодалните митрополити (тук). Официалното съобщение за разговорите между тях е пестеливо и до голяма степен стандартно. То почти не се различава от други подобни съобщения за визити на висши държавни чиновници при Светия Синод. Премиерът е отбелязал ролята на БПЦ като „стожер на националната памет, култура, история и традиции“, обсъждали са религиозното образование и сътрудничеството на църква и държава в грижата за българите чужбина. Общи и безопасни теми, които не изискват бързо и конкретно решение.
По-интересни от текста на прессъобщението обаче са снимките от събитието, които биха могли да ни разкрият повече за станалото. Министър-председателят не идва сам, а с едни от най-приближените си хора – Николай Копринков, началник на политическия кабинет, и Кирил Атанасов, отговарящ за медийната му политика, както и Димитър Здравков, депутат от „Прогресивна България", председател на Комисията по образованието и науката в НС. Нито една жена не омекотява суровия изглед на делегацията. Сериозни и строги мъже, дошли да преговарят.
Затова може да се предположи, че визитата не е целяла само размяна на любезности и заявки за сътрудничество между новия премиер и най-голямото и влиятелно вероизповедание у нас – Българската православна църква. Вероятно Румен Радев е дошъл да търси подкрепа от БПЦ за изваждане на Руския патриарх Кирил от санкционния списък, което неочаквано се превърна във водещ проблем на външната ни политика. В подкрепа на тази теза може да послужи изявлението на патриарх Даниил точно преди срещата, в което той изразява личната си подкрепа за тази „смела постъпка“ на премиера и че не смята, „че санкциите спрямо главата на една поместна православна църква постигат този интерес и този ефект, който налагащите санкцията мислят.“ Очевидно е, че изявлението не е спонтанно, а е предшествано от „разговори“ по горещата тема. От думите му може да се направи извод, че патриархът в личен план вече е бил спечелен на страната на Радев, но е предстояло уговарянето на синода. Радев не идва с празни ръце – той води неслучайни хора, които да предложат нещо в замяна – вечната карта за въвеждането на религиозното образование, финансова подкрепа за църковните общини зад граница... Подходът е подобен на този при междупартийните уговорки, вариант на политическо пазарене с формиране на зависимости и обвързаности. Опит да изкушат синодалните старци с примамливи благочестиви каузи и да ги респектират със суров вид. Защо за българските политици интересите на Руския патриарх се оказаха така важни, че предизвикаха толкова совалки, акумулираха толкова силна политическа енергия, остава само да гадаем…
Във всеки случай, изявлението на синода е категоричен отказ да се въвлече БПЦ в тази политическа интрига на страната на Русия и да участва в задкулисни уговорки. Засега.
