Българското правителство подкрепи 21 пакет санкции срещу Русия, след като от списъците на санкционираните лица отпаднаха Московският патр. Кирил и руският олигарх Вагит Алекперов. Техните интереси се превърнаха във водеща цел на българската външна политика.
Около мерките в 21 пакет санкции, имащи за цел да ограничат финансирането на руската война в Украйна, имаше спорове между държавите-членки за конкретните параметри на ограниченията. Предложението на Европейската комисия включваше ограничения върху руския петрол и LNG, банки и криптоплатформи, рибни продукти, „сенчестия флот“ и влизането на руски военнослужещи в ЕС. Само българското правителство се включи в дебата със защита на частните интереси на две лица, които не са свързани с българския национален интерес.
Защитата на финансовите интереси на Руския патриарх Кирил бяха представени на обществеността като необходимост от „защита на Православието“. В негова подкрепа се изказа и Българският патриарх Даниил, който нарече заплахата на българския премиер Р. Радев да наложи вето заради Руския патриарх „смела постъпка“. Св. Синод се разграничи с лаконично изявление, че темата е извън неговата компетентност.
Вагит Алекперов е милиардер, основател и бивш глава на Лукойл, който остави своя пост заради санкциите срещу него, въведени от Великобритания и Австралия веднага след началото на руската война в Украйна през 2022 г. Той контролира дълги години „Лукойл Нефтохим Бургас“ и „Лукойл България“ в периода, когато те не плащат данък печалба за парите, спечелени в България. Румен Радев обясни „общественият интерес“ на България да защитава олигарха с това, че негова фирма доставяла резервни части за Софийското метро.
На снимката: Патриарх Кирил награждава Вагит Алекперов с орден "Слава и чест" първа степен, на 18 февруари 2026 г.
Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/4k66u
| Словото стана плът |
|---|













