За св. Ефрем Сириец и за поуките от неговия духовен опит
Днес ще потърсим поуките в една история от 4 век сл. Хр., историята на едно нещастие, което сполетяло добър младеж от Сирия. Страдание, което изглеждало колкото неочаквано, толкова и несправедливо, но превърнало добрия младеж във велик певец на покаянието - свети Ефрем Сириец.
Веднъж родителите на Ефрем го изпратили по работа извън града. Увлечен в мечти и размисли, младежът замръкнал на полето. Един овчар го поканил да пренощува при него на открито при стадото му. Ефрем приел. Вечерта овчарят се напил и дълбоко заспал. През нощта дошли вълци и отвлекли няколко овце. На сутринта пристигнали стопаните на стадото и като узнали за загубата, не повярвали, че е имало вълци, но обвинили Ефрем, че той е скроил открадването на овцете. Овчарят, за да не бъде обвинен от стопаните в немарливост, поддържал това обвинение. Закарали Ефрем при съдията. "Точно в това време, разказва св. Ефрем, докараха някого, хванат в прелюбодеяние с една жена, която успяла да избяга. Съдията, като отложи разследването за друг път, нареди да откарат двама ни в затвора. Там сварихме един селянин, затворен за убийство. Но нито доведеният с мене беше прелюбодеец, нито селянинът беше убиец, както и аз не бях крадец на овце. Като доказателство по делото на селянина беше докарано мъртвото тяло на убития, по моето дело – овчарят, а по делото на прелюбодееца - мъжът на виновната жена."
Изминали седем дни в мъчителна неизвестност. Сполетян от такова неочаквано нещастие, Ефрем се самовглъбил и се замислил над себе си и Божия промисъл. Дали станалото с него е дело на сляп случай, или то имало някакъв смисъл, някаква връзка с неговото минало или пък с неговото бъдеще?
Заспивайки с тези размисли през осмата нощ, Ефрем видял насън един непознат човек, който му казал: "Бъди благочестив и ще разбереш промисъла; припомни си всичко, за каквото си мислил и каквото си правил, и ще разбереш, че както ти, така и тия люде не страдате несправедливо. Но няма да избягнат наказанието и виновните."
Когато се събудил, Ефрем започнал напрегнато да си припомня всичко, каквото бил извършил преди това, и изведнъж се сетил, че преди не много време, минавайки една вечер наблизо край същото онова място, дето нощувал при овчаря, той видял кошара с крави. Пазачът на кравите го нямало там и поради младежко лекомислие, търсещо да направи някоя пакостна шега, Ефрем изгонил от кошарата една от кравите. Това била кравата на един бедняк; през нощта зверовете я изяли.
След като му станало ясно за какво го наказва Бог, Ефрем разказал това на останалите. Подбудени от неговия пример, и те започнали да ровят своите постъпки и да откриват греховете си. Селянинът разказал, че някога видял да се дави един човек в реката и не му помогнал, въпреки че можел. Другият казал, че се присъединил към обвинителите на една жена, оклеветена в прелюбодеяние. Това била една вдовица; нейните братя нарочно я обвинили в това, за да я лишат от бащиното й наследство, част от което дали на този човек, за да свидетелства против нея, по предварително споразумение.
Като изслушал тия признания, Ефрем започнал силно да се съкрушава и разкайва, защото видял безспорно доказателство за Божия справедлив промисъл. В голямо съкрушение той се молел на Бог да бъде освободен, като дал обет целия си останал живот да посвети на покаяние. След известно време, насън, непознатият му казал: "Утре ще бъдеш освободен." След разпита на следващия ден овчарят неочаквано направил признание за това, което наистина се било случило, и така Ефрем бил освободен от затвора, както и останалите, които били задържани несправедливо; лъжесвидетелите срещу тях също признали вината си.
През следващата нощ Ефрем видял насън непознатия, който го предупредил занапред строго да внимава и да не забравя, защото има едно Око, което всичко вижда и за всичко държи сметка. Верен на дадения в затвора обет, Ефрем станал смирен монах, който помнел греховете си, денем и нощем ги оплаквал и се поучавал в словото Божие.
Братя и сестри, какви изводи можем да извлечем за себе си от тази история?
1. „Може ли някой да сложи огън в пазвата си и дрехите му да не изгорят?“ (Пр. 6:27) – пита риторично библейският мъдрец. Грехът винаги има последствия, макар, че не винаги можем да ги обозрем, защото те често излизат извън личното ни пространство. Можем да не "изгорим" веднага, а по-късно, когато не очакваме. Но последствията неизбежно ще ни застигнат. Младежкият грях на Ефрем първо "изгорил" бедния собственик на кравата, а след години, както видяхме, "неочаквано" – и самият него. Така станало и при неговите съкилийници. Селянинът проявил пасивност, но тя се оказала фатална за един човешки живот. Обвиненият в прелюбодейство пък не бил инициатор на измамата, той просто се присъединил към заговора. Но се оплел и в лъжесвидетелстване. Никой от тримата не бил дързък убиец, крадец или злодей, но и тримата неочаквано се сблъскали с правосъдието. Позната и днес ситуация за много "добри" хора, "малки" грешници, които се ядосват, че "за кокошка няма прошка, а за милиони няма закони".
Длъжни сме да кажем, че Бог не е някакъв дребнав счетоводител, погълнат от мисълта да изравнява всяко лошо дело с наказание. Не всички наши грехове предизвикват Божието дисциплиниране, но щом то вече е налице, значи със сигурност има причина за това. Според преп. Макарий Оптински: „Трябва твърдо да вярваме, че без Божията воля никаква скръб няма да ни се случи; макар и да смятаме хората за причина на скърбите ни, те са само оръдия на Божия промисъл, действащи за делото на спасението ни, и те могат да ни причинят само това, което Бог допусне“.
В разглеждания случай и при тримата обвинени имало подценяване на стореното зло, последвано от неговото забравяне. Реална била опасността пренебрегването на греха да се превърне в трайна нагласа. Влизането в тези релси води до самодоволство и себеправедност, а крайната гара знаем коя е... Затова Бог допуснал това изпитание, за да изкара тримата от грешния коловоз. Страданието отворило духовните очи на Ефрем и той погледнал на "невинните" младежки лудории по друг начин – като на грехове, които нараняват ближния.
2. Св. пророк Йеремия поставя тежка диагноза на цялото човечество: "Сърцето е лукаво повече от всичко и порочно – кой може да го разбере?" (Йер. 17:9). Скръбта довела Ефрем до по-ясно разбиране за дълбочината на греховната повреда на собственото му сърце. Обща черта на всички светци е, че те ясно са съзнавали своята причастност към Йеремиевата диагноза. Затова не се изненадвали от Божиите наказания, а дори се притеснявали, ако останат продължително време без тях, „защото Господ поправя този, когото обича, и наказва всеки син, когото приема“ (Евр. 12:6). Веднъж, след като свършил богослужението, св. Йоан Милостиви (6-7 в.) забелязал, че една жена горчиво плаче в ъгъла на църквата. Той рекъл на дякона си: „Иди, доведи оная жена, да видим защо е тъй опечалена: мъжът ѝ ли се е поминал, или децата и са болни, или някое друго нещастие ѝ е пратил Бог.“ Дяконът довел жената при патриарха и тя отговорила: „Как да не плача, владико свети, ето вече три години се изминаха, а никаква скръб не ни е споходила. Бог сякаш ни е забравил съвсем. Никаква болест няма у дома, нито вол ни се е загубил, нито овчица ни е умряла и моите домашни взеха да живеят безгрижно и нехайно. Боя се да не погинем поради охолния си живот. И затова плача…“.
3. Св. Ефрем Сириец ни дава пример за това как да посрещаме неочакваното и (на пръв поглед) незаслужено страдание. Не с гняв или отчаяние, а със смирение, както ни учи Христос: „Аз пък ви казвам: да не въздавате за стореното зло. Но ако някой ти удари плесница по дясната страна, обърни му и другата“ (Мат. 5:39). Читателят се пита: Защо дясната буза? Човек обикновено удря с дясната ръка по лявата буза на отсрещния. Иисус би могъл да не уточнява, просто да каже: „Когато те ударят по едната страна…". Но не, Той съвсем конкретно е посочил дясната страна. В Библията дясното е символ на истината и правото, а лявото – на кривото и лъжата. Така че ударът по дясната буза действително е несправедлив, удрят ни по праведната страна, наказват ни неочаквано за нещо лошо, което не сме извършили. Но Иисус добавя „обърни и другата страна", т. е. лявата. Защо? За да си спомним тъмните неща от нашето минало: неуважението към нашите родители, предателството към някой приятел, жестокото отношение към беззащитни хора и животни. Колкото и да сме добри, животът ни е пълен с такива провинения. Стараем се да ги забравим; човекът е майстор в приспиването на своята съвест. Но когато сме изцяло честни със себе си, всичко извършено се завръща в паметта ни. Затова нека не мислим за несправедливостта на понесения удар, а да обърнем другата страна, да признаем: "Ти си прав в Твоята присъда и чист в Своя съд" (Пс. 50:6).
4. Дойде ли скръб, трябва да размислим и с Божията помощ да открием причината за нея, за да се покаем и подобрим. В това Бог ни помага, като ни насочва чрез обстоятелствата на допуснатото от Него изпитание. Всеки от тримата, споменати по-горе, бил несправедливо обвинен в престъпление, сходно на това, в което действително участвал в миналото. А при св. Ефрем дори мястото на загубата на овцете била близо до младежкото му провинение с кравата на бедняка. Често и при нас се случва така: чрез особеностите на допуснатата скръб Бог ни подсеща за нещо тъмно от нашето минало.
5. Превръщането ни в някакви вманиачени мрачни детективи на собствените минали грешки обаче е тактика на лукавия, целяща да отклони погледа ни от Христос и да го залепи върху собствената ни персона. Но ние не можем да различим тъмното петно на черен фон; а на сив фон не е толкова стряскащо. Покайваме се истински и дълбоко, само когато видим греха си на фона на Божията любов. Виждаме грозотата си, само когато застанем пред "най-прекрасния от синовете човешки" (Пс. 44:3).
Пътят на проглеждането и очистването не е психоанализата, а благочестието, търсенето на Божието лице, какъвто бил съветът от видението: "Бъди благочестив и ще разбереш промисъла".
Основните "версии" при всяко "разследване" на причините за нашите скърби винаги са няколко. Ще цитираме преп. Макарий Оптински, който съчетава несъчетаемите тези за изследване и непостижимост: "Божият промисъл е непостижим за нас. Защо допуска да си болен? Това, разбира се, е или за наказание, или за изпитание, а може би и за предпазване от някакви грехопадения и удържане в границите на смирението." Не можем да обхванем Божиите съдби, защото "сега гледаме смътно, като в огледало, а тогава ще гледаме лице в лице" (1 Кор. 13:12). За нас е достатъчно да уловим лъча светлина, процеждащ се през открехнатия небесен прозорец, и да видим върху кое наше болно място той пада.
6. Не трябва да се изненадваме от внезапно връхлетели ни скърби. Св. Ефрем призовава: "Нека имаме примера на плаващите по морето. Когато се надигне вятър и силна буря, те не губят надежда за спасението си, а се борят с вълните в очакване да утихне вълнението. Когато настане спокойно време, те очакват буря и затова са винаги бдителни, така че внезапната поява на вятъра да не ги застигне неподготвени и да не ги обърне в морето. Така и ние трябва да имаме предвид както едното, така и другото. Ако дойде очакваното, това няма да бъде изненада за очакващия го, защото той е подготвен за него. Затова, когато се случи да бъдем в скърби и притеснения, трябва да очакваме облекчаване и помощ от Господ, така че при продължителна скръб да не ни доведе до смърт мисълта, че за нас повече няма надежда за спасение. По същия начин, когато сме радостни, трябва да очакваме скърби, да не би поради изобилна радост да забравим за сълзите".
7. Всеки християнин има своя болка, свое страдание – било то материално, телесно или душевно. "Ако пък останете без наказание, което всички са понесли, тогава сте незаконни деца, а не синове" (Евр. 12:8). Наказанието, за което говори апостолът, има смисъл на възпитание, необходимо за духовното очистване и израстване. Така го възприемал и св. Ефрем Сириец: “Както прясно изработеният съд не е полезен за човека, ако грънчарят не го сложи в огъня, или както младенецът не може да направи нищо в света, ако не израсне, така и душите, които не бъдат подложени на изпитание от лукавите духове чрез различни изкушения и скърби, за свидетелство на своето търпение, са като младенци, недостойни за царството небесно”.
8. Скръбта довела св. Ефрем до по-дълбоко посвещение и в горнилото на изпитанието се родил неговият монашески обет. По-нататъшният му живот и творби се превърнали в апотеоз на покаянието. Ако старозаветното време имало своя "плачещ" пророк Йеремия, то в новозаветен такъв пророк се превърнал св. Ефрем. Затова св. Григорий Нисенски писал за него: "За Ефрем плачът бил същото, каквото за другите е дишането; ден и нощ по лицето му се леели сълзи, но лицето на Ефрем сияело от това." Така трябва да бъде и при нас: да оплакваме греховете си и с покайни сълзи да поливаме дървото на нашия нов живот, та да даде добър плод. И занапред всеки „строго да внимава и да не забравя, защото има едно Око, което всичко вижда и за всичко държи сметка.“
9. Бог има промисъл за всеки човек. Неговото око вижда всяка болестна клетка на греха в нас. Той знае най-добре какво е добро за нас, кое лекарство е достатъчно силно и колко време трябва да се приема. Целта винаги е една: да оздравеем за вечното Божие царство. Това царство е не просто на "добрите, които никого не са убили и не са ощетили", а на светите хора, на изцерените!
Като имаме пред очите си тази велика цел, нека посрещаме скърбите с повече мъжество и благодарност към Бог. Тази цел напълно заслужава да изтърпим и най-горчивото лекарство. Св. Антоний Велики казва: “Странно е да благодарим на лекарите, които ни дават горчиви и неприятни лекарства за здравето на тялото, а да нямаме благодарност към Бог за трудностите и изпитанията и да не разбираме, че всичко става за наша полза, според както е дадено да стане и съгласно с Неговия промисъл”.
Затова нека се доверим на нашия Лекар, да бъдем послушни пациенти в Неговите любещи ръце и с радост да Го прославим! Амин.
Църква "Света Троица" – Плевен
