Мобилно меню

4.9252336448598 1 1 1 1 1 Rating 4.93 (107 Votes)

IMG 7161 840x415Днес, когато събитията се променят мълнеоносно, свещениците се обръщат към вярващите със слово на утеха. В тези дни, когато училищата са затворени, хората работят дистанционно, ние сме принудени да стоим у дома и се страхуваме за здравето на близките си, за нашето бъдеще, и ни се иска да попитаме: „Господи, Ти всичко виждаш, какво става?“.

Здравейте, скъпи мои! Помолиха ме да се обърна с пастирско слово в тези печални дни на Великия пост, които за нас, всички християни в света, днес станаха истинско изпитание. Имам предвид не само христините в Русия, а и по целия свят.

Много наши братя се оказаха в ситуация, когато храмовете са затворени, не се извършват богослужения, енориашите не могат заедно със свещениците да участват в тайнствата. Това наистина е голямо изпитание за нашата вяра и за нашата църква.

И при все това, очевидно е, че в условията на опасност от заразяване с коронавирус ние, като разумни хора, сме длъжни да бъдем максимално внимателни и бдителни. И да спазваме всички необходими условия и всички необходими предписания, за да не се превърнем в източник на разпространяване на тази болест.

Преди всичко като християни ние трябва да мислим и за тези хора, които са по-податливи към това заболяване. Затова и правителството на страната, и управата на Москва се обърнаха към възрастните хора, към хората с хронични заболявания, към хората, които не се чувстват достатъчно здрави и силни, да спазват необходимата карантина и самоизолация. Включително и по отношение на посещението в нашите храмове и нашите богослужения.

За всички това е много тежко изпитание: да се лишиш от богослужение, да се лишиш от Евхаристия. Но, от друга страна, ние трябва да си спомним думите, с които се обръща към нас ап. Петър в своето Първо съборно послание: „Вие сте род избран, царствено свещенство“ (2:9). По този начин той показва, че всеки християнин, независимо дали има йерархичен сан на презвитер или епископ, е Божи йерей – и мъжът, и жената. А това означава, че му е дадена от Бога благодат да извършва свое богослужение: да се моли на Бога в домашна молитва, в своята домашна църква.

Буквално преди няколко часа се обърнах към един добър приятел, който живее в Светата земя, в Израел. И днес видях едно много тъжно видео, където се запечатват вратите на храма на Господния гроб. Християните в Светата земя силно преживяват, че Господният гроб ще е затворен и на Велика събота, в деня, който е традиционно важен за всички християни по света, особено за тези, които идват там, за да получат дара на благодатния огън, който по предание слиза в този ден на Господния гроб. И ето че са затворени всички храмове, не се извършват богослужения. Тогава моят добър приятел ми каза нещо удивително: „Сега ние всички се учим да бъдем малка църква“. Колко хубаво го каза! Семейството, останало без възможност да посещава храма, сега се учи наистина да бъде църква.

Всеки от нас трябва да овладее тази удивителна наука, която преди не ни се струваше очевидна: отворените храмове, достъпните богослужения, редовната литургия в неделните дни и на празниците. Много от нас, християните, свикнахме с всичко това, сякаш от нас нищо не зависи: пожелах и отидох в храма; пожелах и не отидох; пожелах и се подготвих за причастие; пожелах и не се приготвих за причастие. Много от нас не усещаха особена ценност от това за нашия живот, включително и църковния, молитвения. До определен момент. И ето че днес, оказва се, този момент настъпи.

Настъпи момент за осмисляне: а какво означава за нас молитвата? Какво означава за мене Църквата? Какво е богослужението? По какъв начин аз мога да участвам в това богослужение в условията на карантина, на затвореност? Ние знаем за такъв подвиг на християните, монасите, които се оттегляли в уединение именно с тази цел: да чуят Бога, да почувстват Бога и да познаят Бога.

Настъпва такъв момент, когато пред нас се открива неочаквана възможност да погледнем по различен начин на своята религиозност, на отношението си към храмовата молитва, към нашата лична молитва и към богослужението.

Искам отново да напомня думите на ап. Петър, обърнати към всеки от нас: „Вие сте род избран, царствено свещенство, народ свят, хора придобити“ (1 Петр. 2:9).

Ние сме църква не само тогава, когато се събираме заедно на молитва в храма, не само когато отиваме на неделна служба и изпълняваме някакви известни ни религиозни предписания за поста. Ние сме църква, защото сме Тяло Христово и защото Му принадлежим, където и да сме, по всяко време, защото сме Негов род, избран от Него.

Затова се обръщам днес отново към всички православни християни: нека се учим да бъдем църква. Нека се учим да бъдем смирени, да бъдем търпеливи, да бъдем внимателни. „И тъй, гледайте, колко внимателно трябва да постъпвате, не като неразумни, а като мъдри“ (Еф. 5:15), казва ап. Павел.

И наистина, ние трябва да сме внимателни: всеки от нас, във всеки един момент, не дай Бог, може да стане източник на болест за по-слабия, за човек, който няма да може да понесе тази болест. Затова са призивите към всички хора и към нас, християните, да се въздържаме по възможност от посещаване на многобройни събрания, многолюдни служби и да извършваме своето лично богослужение вкъщи. Например, когато почти всичко е затворено, много хора не ходят на работа, това е прекрасно време, за да почнем най-накрая да четем Св. Писание, да се задълбочим в евангелското слово. Просто да вземем и да погледнем какви четения от Стария Завет се четат през седмицата – това може да намерим в църковния календар и, четейки ги, да участваме в домашно богослужение.

И, разбира се, всеки от нас има възможността да извика в дома си свещеник, за да се причасти със своето семейство или сам със св. Христови тайни и да извърши маслосвет.

Още веднъж се обръщам към вас. Нека се пазим един другиго, нека се обичаме един другиго, нека се вслушаме в предупрежденията, които се отнасят до нас. Ние правим това, не защото нашата вяра е слаба. Така изпитваме своята вяра: колко е силна, доколко сме способни да бъдем църква в такива условия.

Нека Господ ви пази!

Източник: Правмир


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/69a36 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...
Накажи душата си с мисълта за смъртта и като си спомняш за Иисус Христос, събери разсеяния си ум!
Св. Филотей Синаит