Образци на желания (проповед за празника на св. пророк Даниил)
„Защото си мъж желан“
(Дан. 9:23)Ние почитаме, чеда мои, светия пророк Даниил. Трябва ли да го хвалим? Той няма нужда от нашите похвали. Църквата го възхвалява с красиви думи. Той е наречен „най-ярка звезда“, „най-бляскаво слънце, славен сред пророците“, „най-съвършен стълб на учението“, „основа на света“, „далекоглед на Духа“, т. е. телескоп, с който той е съзрял какво ще се случи в бъдеще. Той е видял падането на престоли и царства, видял е известните „седемдесет седмици“ (Дан. 9:24) и накрая е видял славното царуване на „Човешкия син“ (Дан. 7:13-14), което „не ще има край“ (Лука 1:33).
Пророк Даниил е възхваляван не само от авторите на химни на земята, но и от небесните ангели.
Той е възхваляван – уникален случай! – от самия архангел Гавриил, който „слезе от небето, за да каже на Богородица: Радвай се!“ (Акатист, първи икос). Архангелът получил заповед да дойде и при Даниил. И като дошъл, намерил го да плаче. Светиите не се смеят, те плачат, но в техния плач има райска радост. Та Даниил плачел.
- Защо плачеш, Данииле?
- Плача за лошите свещеници, за нечестивите властници, за греховете и бедствията на моя народ…
Даниил плачел, постел, будувал, молел се. Гавриил го намерил в това състояние и му казал:
- Не плачи, Данииле. Защото от всички само на тебе Бог ще разкрие Своите тайни, ти ще видиш бъдното да се сбъдва. И го заслужаваш, защото си „мъж на желанията“ (Дан. 9:23).
Какво ли означават тези две думи?
От всички похвали тези думи са най-ярката корона. Ще се опитам да се докосна до морето от значения, които се дават. Какво означава, че Даниил е „мъж желан“ или „човек на желанията“?
Чеда мои, всеки човек носи в себе си безброй желания. Подреждам тези желанията в три категории.
1. Първата категория са естествените желания. Тъй като човекът е и биологично същество, той има и физически нужди. Първата нужда е храната. След това нуждата от питие, от вода, нуждата от почивка, от сън, нуждата от забавление и т. н. Тези нужди, заложени от Бога в нас, са неизбежни. Ето защо Сам Той се е погрижил за задоволяването им. Заповядал е на земята да прорасте зеленина и плодни дървета, създал е животни, които дават мляко и месо. Създал е изворите и реките. Дал е и съня – чудесен подарък! Изпълнил е горите със сладкопойни птици. Бог е осигурил всичко това. И човекът, ако има малко признателност, трябва да каже: „Благославяй, душо моя, Господа, … Който насища с блага твоето желание“ (Пс. 102:2, 5).
2. Има обаче и лоши желания. Това са или естествени желания, които човекът се опитва да задоволи незаконно, а не по законния начин, или естествени, които надхвърлят границите на мярката и преливат като порои. Същите желания, ако човекът не внимава, раждат страшни страсти, които правят човека роб. Така, ако не внимаваме, желанието за храна се превръща в лакомия, желанието за питие стига до пиянство, желанието за забавления води до сладострастие и разврат, желанието за слава, чест и достойнство преминава във властолюбие и стремеж към суетна слава, а желанието за притежаване на най-необходимото, на няколко неща, се превръща в сребролюбие и алчност. Това са лошите желания, които Божият закон забранява.
Спомнете си Десетте Божии заповеди. Последната заповед, която е връзка между старозаветните и новозаветните заповеди, гласи: „Не пожелавай дома на ближния си; не пожелавай жената на ближния си, (нито нивата му) нито роба му, ни робинята му, ни вола му, ни осела му, (нито никакъв негов добитък) – нищо, което е на ближния ти“ (Изх. 20:17).
Вижте, чеда мои, желанията, които са извън границите на божествения закон или превишават мярката, са лоши. За тях Божият Дух казва, че „похотта на плътта, похотта на очите и гордостта житейска“, тези трите, не са „от небесния Отец“, а са „от света“. Но „светът преминава, и неговите похоти, а който изпълнява волята Божия, (само той) пребъдва довека“ (1 Иоан. 2:16-17).
За да видите докъде водят лошите желания, моля ви да отворите Стария Завет на книгата Числа. Там ще срещнете определението „Гробовете на желанието“ (Числ. 11:34-35; 33:16-17). Какви са тези гробове? Евреите, водени от Моисей, са живели в пустинята цели четиридесет години. Тяхна превъзходна и чудесна храна е била манната небесна. Но те са започнали да се отвращават дори от тази храна и са пожелали да имат месо. Желанието им е било много силно. Моисей се помолил на Бога и Божият глас отговорил: „Утре ще ядат месо; ще ядат толкова много, че ще излиза през носа им“, „из ноздрите им“ (Числ. 11:20). И наистина на сутринта пустинята се изпълнила с пъдпъдъци. Евреите се втурнали на месото като лешояди на мърша. Те яли и яли… И какво станало? Разболяли се от дизентерия и на следващия ден умирали с хиляди. Затова изкопали безброй гробове в пустинята и ги погребали. Така местността е била кръстена „Гробовете на желанието“. Тяхното желание не е било според Божията воля. Това е било лакомия и ненаситност. Ето докъде водят лошите желания.
3. Накрая, братя и сестри, след естествените желания и лошите желания ще ви покажа третата категория желания. Но аз не съм подходящият човек да говоря за тях. За тях трябва да говорят хора като свети Антоний, свети Пахомий, Йоан Златоуст и пророк Данаил. Това са светите желания или желанията на светците. Кои са те ли? Първото желание на Божия човек е желанието за духовна храна, да познае Божията воля, божествения закон, който е по-сладък „от мед и капки от вощен мед“ (Пс. 18:11). Неговото желание е това, което чете или чува в църква (песнопения, четения, проповеди, светата литургия), да го направи кръв и живот, борба и подвиг. Както други тичат към развлекателните центрове, той бърза към църквата, както е казал Давид: „Колко са мили Твоите жилища, Господи на силите! Копнее душата ми и чезне за Господните двори“ (Пс. 83:2-3). Той желае да посещава Божия дом. Желае преди всичко да вкусва великото тайнство на светата евхаристия според призива: „Вкусете и ще видите, колко благ е Господ!“ (Пс. 33:9). Желае единение с Господа. В крайна сметка неговото желание е целият свят да познае Бога и Неговата воля.
Такива желания са имали светците, такива желания е имал и пророк Даниил. Затова архангел Гавриил го нарича „човек на желанията“ (според друг превод: мъж желан от Бога, бел. прев.).
Ще попитате: има ли такива хора днес? Има! Един човек страдал от рак на езика. След операцията той вече нямал да може да говори. Попитали го какви иска да бъдат последните му думи. Той казал: „Иисус Христос побеждава! Спомни си за мене, Господи, когато дойдеш в царството Си!“.
Нещо подобно беше казал и апостол Павел: „Христос Иисус дойде в света да спаси грешниците, от които пръв съм аз“ (1 Тим. 1:15).
Братя и сестри, дадох ви примери за желания – естествени желания, лоши желания, свети желания. Изберете и следвайте. Ако имате естествени желания, няма да имате нито похвала, нито обвинение. Ако имате лоши желания, тогава сте нещастни. Кой ще ни вдъхнови за свети желания, за да станем и ние като пророк Даниил „мъже желани“?
Умолявам ви, сложете ръката си на сърцето, което е седалище на желанията, и се запитайте: сърце, какво желаеш? Пари, слава, величие, удоволствия?… „Суета е всичко човешко…“ (из опелото). Нищо не са любовта, богатствата, земните неща. Ако сърцето ви страда от лоши желания, тогава коленичете и кажете заедно с другия пророк, Давид: „Сърце чисто създай в мене, Боже!“ (Пс. 50:12). Дай ми да бъда човек с чисто сърце, дай ми сърце, което бие за Бога и за ближния!
Нека се опитаме в тези дни да очистим сърцата си от страстите, за да стане всяко сърце ясли, където Христос ще се роди отново. Амин!
Превод: И. Ж. Д.
