Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (71 Votes)

МарияОпитвайки се да ни убеди да обикнем Бога, нашата Църква ни предлага и най-добрите примери за тази цел. И така, тази седмица тя ни дава за пример една проститутка. И то не обикновена блудница, но царицата на блудниците. Защото не е сигурно, че има друга жена, която да е обичала толкова много греха, както Мария Египетска.

Тя съгрешила колкото никой друг в живота си. Но и установила, че животът нито се изпълва, нито свършва с блудството и греха. Защото всяко земно, и особено греховното явление, води след себе си като естествена последица умората и безизходицата. Само божественото явление има качеството и способността да се обновява, но и да възражда всеки човек, когото докосне.

„Ден на ден реч предава, и нощ на нощ знание открива“, ни уверява пророк Давид. Тоест, всяка нощ ти дава нещо ново и всеки ден ти открива нова тайна.

И това е необходимо на човека. Води, които застояват, започват да миришат. И човекът трябва да намери начин да се обновява и редовно на внася нещо ново в живота си.

Не виждате ли страстта и силния копнеж на хората да пътуват? Хората имат нужда от нещо ново, от някаква промяна и след като нямат вътрешна промяна, но всичко около тях е рутина, те се разтоварват в пътуванията и ваканциите. А жените се успокояват, като разместват местата на мебелите в дома си и купуват нови кухненски съдове. Това несъмнено също е промяна.

Не сте ли забелязали, че когато някой умен човек открие тайната, може да увлече след себе си много народ с лозунг за промяна? Може да стане даже министър-председател. Защо се случва това? Защото откликва на вътрешна потребност на човешкото сърце и на една дълбока нужда на човека.

Сериозните хора обаче, благоразумните, не чакат напредъка на гръцката икономика, за да подобрят живота си, нито пък развитието на обществото, за да придадат по-висше и духовно измерение на съществуването си. Но въпреки всекидневните трудности, въпреки Папандреу и Караманли и чудесата, които тези чудотворци вършат, се опитват да направят живота си по-стабилен, красив, прост и независим. Независим от събития и обстоятелства, но и от хората. Защото който иска, търси и намира от Бога всекидневен мир и радост, всекидневна вътрешна красота.

И горко на човека, ако не прави така, сиреч, ако не получава от Божията ръка нищо ново в живота си. Тогава животът му се превръща в рутина, да не кажа в непоносимо тежко, скотско съществуване.

Няма по-голяма рутина от греха. Някои жени се въодушевляват, когато след няколко погрешни житейски избора, най-накрая намерят подходящия партньор, независимо дали съпругът им е съгласен с това или не. Партньорът й я гледа в очите и я разбира. Тя през целия си живот е търсила това – някой да я гледа в очите и да я чувства. След два-три дни партньорът започва да гледа един милиметър встрани от очите й. Следващата седмица – с пет милиметра встрани. И скоро, на една страна гледа партньорът, на друга – жената, по един начин се чувства той, по друг жената. Финалът? Още една руина в едно разхвърляно и нещастно сърце.

И това развитие е много естествено и очаквано. Всяко човешко събитие, което не е докоснато и преобразено от Божието присъствие и не е хармонизирано с Божията воля, завършва с разочарование. И горко на мечтателния житейски пътник, който не е разбрал това и все още търси живот с цъфнали рози на земята.

Така и Мария Египетска се уморила от греха и решила да промени живота си. Решила да потърси помощ от Богородица, за да излезе от безизходицата, до която я довел животът й. И Богородица веднага откликнала на молбата й.

Наистина това събитие е затрогващо, но и невероятно изненадващо. Царицата на блудниците в прегръдката на Пречистата Дева. Преди още сълзите от очите й да успеят да капнат на земята, Богородица отворила ръце и й извикала: „Ела! Не се страхувай! След като пожела да се освободиш от греха, това ми стига. Ти си моя. Ела при мен, без повече да се страхуваш от нищо в живота си.“

И блудницата станала светица. Царицата на блудниците – предводителка на светците и девиците. Изтощената, но покаяла се блудница стига дотам, че поучава великия авва Зосима, най-големия аскет на Йорданската пустиня.

Искате ли да разберете по-добре как се е случило всичко това? Да разберете, че нито добродетелите, нито аскезите ни, нито дори девството ни не са харесвани от Бога, ако не се съпровождат от покаяние и сълзи?

Разговаряйки по този въпрос със стареца Паисий, той ми разказа следния случай: Един път го извикали в един женски манастир, за да помогне на една монахиня. Тази монахиня водила много аскетичен живот и била придобила име на праведница, но бедната страдала от егоизма си и горделивостта си. Старецът Паисий я поучил, но монахинята била непреклонна. Нищо от думите на стареца не стигнало до нея. Един път след време тя отишла по работа в градината с един работник и както вече било напълно естествено (тъй като благодатта се отнема заради егоизма и напуска човека), монахинята извършила грях с онзи работник. До вечерта не била осъзнала извършеното. Когато обаче след вечерната служба отишла да се поклони на иконите, тогава осъзнала какво е направила. Изчакала да излязат останалите монахини от храма, и когато останала сама, заключила вратата, паднала пред иконата на Христос. От плач тяло й се разтърсвало на земята, ето така. И тогава Бог казал на стареца Паисий: „Най-накрая съм доволен от тази монахиня“.

За какво ни говори този случай? Че в своето девство тази монахиня била далеч от Бога заради егоизма си, но когато се покаяла, всичко дошло на мястото си. Въпреки аскезата й, Бог не бил доволен от нея. Когато обаче коленичила пред Него и потекли сълзите на покаянието, Бог веднага явил Своето удовлетворение.

Нека подражаваме на това покаяние, за да бъдем оправдани. Днешното общество учи хората да не плачат никога. Това е добро и положително, но когато се отнася до земните неща. При небесните реалности обаче мъжеството и силата на характера се проявяват в това да съкрушиш егоизма си и да кажеш смирено на Бога „О, Боже, бъди милостив към мене, грешния“.

Усамотете се някъде и което излезе от сърцето ви, запомнете го и го изповядайте, за да се махне. Трябва да се махнат нещата, които ни отделят от Бога. И после, като очистим себе си и изследваме нещата около себе си, нека всеки път, когато коленичим, от очите ни да потичат сълзите, които толкова очаква от нас Господ. Комуто очите не се мокрят от сълзи за Бога, жалко за цялото му Православие. Прилича малко на католик и малко на протестант. Защото в това се състои основната разлика помежду ни: Православието проповядва и носи Светия Дух в живота ни чрез покаянието, докато другите изповедания напълно игнорират това.

И нека това не ви се струват само калугерски работи. Имаме папа-Ефрем Катунакиотис, един от най-големите съвременни аскети на светогорската пустиня, който ни уверяваше, че съществуват светци и в жилищните блокове, в градовете и селата. Именно защото са се научили да развиват у себе си покаянието.

Разбира се, покаянието не означава само аскеза, нито само пост и молитви. И те са добри, но не са достатъчни. А понякога, когато не принесат навременен плод, могат да се превърнат и в нещо негативно.

И тук трябва да подчертаем онзи много сериозен проблем на нашето религиозно общество, особено в Гърция, а именно разрушителното невежество на народа, който вярва, че който се упражнява в аскеза, е светец. Такова мислене води до предверието на прелестта: както онзи, който го твърди, така и този, който го слуша. Затова често глупави и проблемни монаси по манастирите се превръщат в богоносни светци за също толкова несмислени жени и мъже.

Откъс от книгата "Слова на един монах", т. 2

Превод: Златина Иванова


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/6cacy 

Разпространяване на статията:

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...
Душата, която истински обича Бога и Христа, дори да извърши десет хиляди праведни дела, смята, че не е извършила нищо, поради неутолимия си стремеж към Бога.
Св. Макарий Велики