Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (39 Votes)

04 599x399Проповед върху апостолското четиво в Неделя на Православието

Послание до евреите 11:24-26, 32-40

С вяра Моисей, като порасна, отказа се да се нарича син на фараоновата дъщеря, и предпочете да страда заедно с народа Божий, отколкото да има кратковременна, греховна наслада, и охулването Христово счете за по-голямо богатство, отколкото египетските съкровища; защото имаше пред очи наградата. И какво още да кажа? Защото време не ще ми стигне, да разказвам за Гедеона, Варака, Самсона и Иефтая, за Давида и Самуила и за другите пророци, които чрез вяра победиха царства, вършиха правда, получиха обещания, затулиха уста на лъвове, угасиха огнена сила, избягнаха острието на меча, от немощни станаха крепки, бидоха силни на война, обърнаха на бяг чужди пълчища, жени приеха умрелите си възкръснали; други пък бяха измъчени, като не приеха да бъдат освободени, за да получат по-добро възкресение; други пък изпитаха подигравки и бичове, а също окови и затвор, с камъни бидоха избити, с трион рязани, на мъки подлагани; умряха с меч убити, скитаха се в овчи и кози кожи, лишавани, оскърбявани и измъчвани (тия, за които светът не беше достоен), скитаха се по пустини и планини, по пещери и земни пропасти. И всички тия, макар и да бяха засвидетелствани чрез вярата, не получиха обещаното, защото Бог предвиди за нас нещо по-добро, та без нас да не постигнат съвършенство.

Предпочете да страда заедно с народа Божий, отколкото да има кратковременна, греховна наслада

Днешната неделя е Неделя на Православието. В тази неделя Църквата почита освен триумфа, тържеството на истината, също и делото на мисионерите. Този ден е посветен на мисията на Църквата. В апостолското четиво, което се чете днес, свети апостол Павел споменава пророк Моисей, който предпочел да страда заедно с Божия народ по време на излизането на юдеите от Египет, вместо да се наслаждава на луксозния живот в двореца на фараона. С очите на вярата Моисей виждал „основоположника на борбата“ Иисус Христос и така отхвърлил невъобразимия разкош и името син на царицата на фараона:[1] „… защото имаше пред очи наградата“.[2]

Божият народ, който под ръководството на Моисей достигна до обетованата земя, самият Божи народ, който е разпръснат между различните народи, бива воден от мисионерите на Христовата църква към богопознание. Затова нека разгледаме по-подробно мисионерското дело.

От любов към човека Христос се въчовечи и дойде в света. Със Своето учение, с чудесата Си и преди всичко с мъченичеството и страданията Си, Той освободи хората от тиранията на дявола: „Единородното Божие Слово премести при Себе Си съсъдите на дявола“,[3] т. е. грешните хора, като блудници, крадци, митари, всички, които са били съсъди на дявола, Бог възвърна и съедини със Себе Си, пише свети Кирил Александрийски. Победи тиранина и измъкна от прегръдката му пленените хора, като ги освободи. Първият мисионер на Божието царство, ако говорим по човешки, е Господ.

Също и апостолите и светците приложили, доколкото било възможно в тяхната епоха, заповедта на Христос: „И рече им: идете по цял свят и проповядвайте Евангелието на всички твари. Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен, а който не повярва, ще бъде осъден“.[4] Апостолите проповядвали Евангелието по целия свят, кръщавайки хората в името на Светата Троица. Свети Йоан Златоуст пише за апостол Павел: „Сякаш той бе родил цялата вселена, толкова се притеснявал, тичал, опитвал се да въведе всички в Небесното царство. Помагал, утешавал, обещавал, молил се, умолявал, вдъхвал страх на демоните, прогонвал злонамерените, сам ходил, пишел писма, подкрепял грешниците, с думи, с дела, чрез учениците или сам повдигал онези, които били паднали, вдигал на крака коленичилите, събуждал безразличните, плашел враговете, разгневявал противниците. Като отличен военачалник или лекар той бе сам и щитоносец, и оръженосец, и защитник, и помощник, бил всичко във войската и не само по духовните въпроси, но проявявал голяма грижа и за материалните нужди“.[5] Свети апостол Павел наистина чувствал мисията като най-важното свое дело: „… горко ми, ако не благовествувам“[6] на Божия народ, пише той в своите послания. Най-голямата гордост на апостола било сеенето на Божието слово между народите.

Днес Църквата ни продължава делото на апостолите и другите просветители светци и разпространява Евангелието на Христос между близки и далечни.[7] В Африка, в Азия и в други части на света православни мисионери призовават „всички народи“ да познаят „силата на страшната тайна“.[8] Призовават хората да повярват в Христос и да вкусят плодовете на Господнето възкресение. Възкресението е световно събитие, което засяга всички хора.

Разпространението на евангелското послание е наистина Христово дело, но същевременно е и наше дело. Ние, които разпространяваме евангелската вест, ставаме съработници на Христос. Можем да помогнем по най-различни начини мисионерското дело на нашата Църква. На първо място духовно: чрез молитвата ни за онези хора, които с много усилия и трудности работят на различни места по земята. Второ, с нашата материална подкрепа. С участието ни в специалните благотворителни каузи за събирането и изпращането на богослужебна утвар, одежди, пари, лекарства и други необходими неща за православните мисии в различни страни.

Един съвременен епископ пише: „Църква без мисия е оксиморон. Църквата е помазана и изпратена, както Христос, за да продължи Неговото дело, да донесе до бедните радостната вест, да изцели онези, които имат съкрушени сърца, да проповядва на грешниците прошка на греховете“.[9]

На всяка света Литургия отправяме молитви за оглашените и провъзгласяваме тържествено, че Църквата е „католична“. Дори само това е достатъчно, за да ни накара да се заинтересуваме и за онези, които не са познали тайната на Христос, които не са вкусили хляба на живота, които очакват благовестителите да проповядват и на тях за Царството Божие. Църквата няма границите на един Израил, както е била синагогата за евреите, а обгръща целия свят.

Нека Господ ни дарува по застъпничеството на светците и Пречистата Богородица Евангелието да се разпространи по целия свят. Амин.

Превод: Златина Иванова

* Откъс от книгата Словото на апостолите, издание на Варнеска и Великопреславска св. митрополия (бел. ред.).

[1] Теодорит Кирски, Тълкувание върху Послание до евреите – PG 82, 765AB: „Израснал в царския палат, наслаждавал се на всеки разкош, наричан син на царицата, той нямаше да предпочете нещастието на единоплеменниците си, ако не бе видял Основоположника на подвига, гледайки с очите на вярата. (Апостолът) нарече живота със злочестивите услаждане в греха“.
[2] Евр. 11:26.
[3] Св. Кирил Александрийски, Тълкувание върху Евангелие от Лука – PG 72, 562B.
[4] Марк 16:15-16.
[5] Св. Йоан Златоуст, Похвално слово за свети апостол Павел, 30 – PG 63, 790: „Има ли нещо по-горещо от сърцето (на човека), който обиколи цялата вселена, бидейки влачен, пребиван с камъни, и всичко това, за да освободи завързаните и да ги привлече към себе си? И не като воюващ извършваше делата си, но сякаш готов за сигурна победа, издигаше победни паметници, сривайки и унищожавайки крепостите на дявола и всички изобретения на демоните; без ни най-малко да почива се устремявашe от едните към другите и от тях към тези, и подобно на отличен военачалник всеки ден, или по-добре да кажем всеки час издигаше победни паметници… А той, сякаш превръщайки цялата вселена в един военен лагер, никъде не се спираше, а вършеше всичко, сякаш летеше“.
[6] 1 Кор. 9:16: „Задължение необходимо ми се налага, и горко ми, ако не благовествувам!“.
[7] Еф. 2:17: „… благовести мир на вас, далечни и близки“.
[8] Първа възкресна стихира на Всякое дихание, гл. 3: „Елате всички народи и проумейте силата на страшната тайна: Христос нашият Спасител, предвечното Слово, който беше разпнат за нас, доброволно погребан, и възкръсна от мъртвите, за да спаси всичко, на Него се покланяме“.
[9] Αρχιμ. Αναστασίου Γιαννουλάτου (νυν Αρχιεπίσκοπος Τιράνων, Δυρραχίου και πάσης Αλβανίας), Σκοπός και κίνητρον τῆς Ἰεραποστολής, Αθήνα: „Ιερά Σύνοδος της Εκκλησίας της Ελλάδος“ 1971, σ. 19; срв.: Лука 4:18-19: „Дух Господен е върху Мене; затова Ме помаза да благовестя на бедните, прати Ме да лекувам ония, които имат сърца съкрушени, да проповядвам на пленените освобождение, на слепите проглеждане, да пусна на свобода измъчените, да проповядвам благоприятната Господня година“.

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/6yh6h 

Разпространяване на статията:

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...
Имало един човек, който ядял много и все бил гладен, и друг, който се задоволявал с малко ядене. Този, който ядял много и все бил гладен, получил по-голяма награда от оня, който се задоволявал с малко ядене.
Apophthegmata Patrum