На 25 ноември[1] нашата св. Църква чества паметта на двама великомъченици: премъдра Екатерина Синайска и св. Меркурий.
Всички мъченици на нашата Църква са загинали, защото са повярвали в Господа Иисуса Христа и са изповядали вярата си открито и на всеослушание, без да се страхуват от заплахата на мъчителите, изправили са се пред кръвното мъченичество. В наши дни обаче съществува един друг вид мъченичество, тъй като не се налага да умрем, за да достигнем до Царството. Св. Исаак Сириец казва, че „ако умреш преди да умреш, няма да умреш, когато умреш“. Това означава, че ако умрем за нашите страсти, похоти и светски желания, ще получим вечен живот и няма да умрем както умира богаташът от притчата за богаташа и бедния Лазар, а ще се озовем в лоното на праотеца Авраам.
Живеем във време, когато постепенно се отдалечаваме от Бога и от Неговото слово, и всеки, който следва Господа и Неговото учение се смята за „неразумен“ в едно общество, прославящо егото и отхвърлящо другия човек. Следователно, един от най-важните аспекти на мъченичеството в наше време е разрушаването на стената на егото, която построяваме, поставяйки зад нея всеки, който се нуждае от нашата помощ. Питаме се: Защо да облека един гол, след като мога да си купя нови дрехи за себе си, от които нямам необходимост? Защо да нахраня гладния, след като мога да ям докато не ми прилошее от храна? И защо да защитавам онеправдания, след като моята защита може да ме лиши от благата, с които ще ме обсипе онеправдаващият го?
Днешното мъченичество означава да не се успокоявам, щом като има хора, които се нуждаят от любов и щом като има човеци, които са отхвърлени от всеки, който е забравил за Господа и е последвал своето его. Християнинът не е в състояние да бъде егоист. Християнинът е мъченик при всички положения. Може тези думи да се сторят на някои като шаблонни лозунги, но това е същността на християнина: той е разпнатият за всички по всяко време, както го учи Христос, на Чието име се е нарекъл. Св. прор. Исаия обобщава картата на мъченическия път, по който ходим, като казва: „Умийте се, очистете се; махнете от очите си злите си деяния; престанете да правите зло; научете се да правите добро, търсете правда, защитавайте сирак, застъпвайте се за вдовица“ (Ис. 1:16-17). Който върши всички тези неща, той не може да се назове с никакво друго звание, освен със званието мъченик, защото е умъртвил своето его за да се възцари истината и да разпростре любовта. Св. прор. Исаия казва също: „Духът на Господа Бога е върху Мене, защото Господ Ме помаза да благовестя на бедни, прати Ме да изцелявам съкрушени по сърце, да проповядвам на пленени освобождение и на затворници – отваряне на тъмница, да проповядвам благоприятната Господна година и деня за отмъщения от нашия Бог; да утеша всички тъгуващи, да възвестя на тъгуващите в Сион, че тям вместо пепел ще се даде украшение, вместо плач – елейна радост, вместо отпаднал дух – славна одежда“ (Ис. 61:1-3).
Не трябва да забравяме, че „Христос“ означава „цар“ или „избранник“, и ние сме наречени с името на Този Цар, Който е избран да бъде спасение за народите, затова и ние, на свой ред, сме избрани да опазим Господното творение, да утешаваме скърбящите и да защитаваме пленените… Това има предвид пророкът когато казва, че когато Господ избира царя, то този цар ще бъде слуга на творението, а не негов властелин. Аз-ът няма място в царската власт. Това е, което Господ въплъщава, когато измива нозете на Своите ученици, когато бива удрян и разпнат и ни дава да разберем, че след най-великото снизхождение ще последва явното възкресение: „но понизи Себе Си, като прие образ на раб и се уподоби на човеци; и по вид се оказа като човек, смири Себе Си, бидейки послушен до смърт, и то смърт кръстна. Затова и Бог Го високо въздигна и Му даде име, което е по-горе от всяко име“ (Фил. 2:7-9).
Искаме ли да станем великомъченици? Тогава това, което се изисква от нас, е само да възлюбим до кръстна смърт, да се разпнем в служба на другия човек, да се съкрушим, за да се изяви другият човек така, както е направил св. Йоан Кръстител: „Той трябва да расте, пък аз да се смалявам“ (Иоан 3:30), да бъдем като топяща се свещ, която излива своите сълзи, за да осветлява пътя пред другите хора. Та дано Господ да ни постави в сонма на любящите мъченици, за да се прослави в нас Неговото свето име.
Превод от арабски: Виктор Дора
* Източник: в-к Ал-Нашра, бр. 47, 2018 г. نشرة "النَّشرة"، عدد47، 2018م (бел. прев.).
[1] Според антиохийския календар (бел. прев.).
