Евангелието на 14 Неделя след Петдесетница съдържа няколко поучения, отнасящи се до тайнството на спасението на света в Господ Иисус Христос, тайнството на Църквата и на християнския живот. Царят, който направил сватба на сина си е Самият Бог-Отец. Царският Син е Господ Иисус Христос. Сватбата е Царството Божие. Невестата е Църквата, т.е. множеството хора призвани към спасение, които отговарят с готовност на призива и чрез Кръщение се обличат в сватбената дреха на вярата и на християнския живот.
Евангелието първо ни разказва метафорично за призоваването на евреите към спасение, при които Бог е изпратил Своите служители, пророци и благовестители за идването на Христос (Месия) в света. Мнозина от призваните не отговорили на призива. Едни мотивирали отсъствието си с грижа за нивата, други с търговията. Били са значи твърде привързани към печалбата на преходното и не намирали време за спечелването на непреходните или вечни блага.
А други дори отговорили с враждебност, подигравайки и убивайки царските служители. Тези служители са пророците, които са били умъртвявани с камъни, рязани с трион, прогонвани в пустинни места, далеч от света.
Чувайки за случилото се, царят се разгневил и изпратил войските си и погубил убийците и изгорил града им. Тези събития са се изпълнили чрез нахлуванията на чуждите народи в земите на евреите, когато Йерусалим и неговият храм били опожарени. Но понеже сватбата била подготвена, царят отново изпратил служителите, казвайки: „Идете по кръстопътищата и, колкото души намерите, поканете ги на сватбата“. И така „напълни се сватбеният дом с много сътрапезници“. Това второ призоваване или сватбена покана е призоваването на народите или на езическите племена към спасение, добри и лоши, хора от кръстопътищата, които никога не са имали претенцията, че са народ избран. Евангелието на Спасителя Иисус Христос се е насочило към тях, докато те са били езичници, лутайки се по кръстопътищата на историята без ясна посока, т.е. без светлината на Откровението на Твореца на небето и земята, пребивавайки в „мрак и смъртна сянка“, както ни казва Евангелието за езическа Галилея (вж. Матей 4:15). И езически народи били призовани към спасение, защото любовта на небесния Цар е универсална, включваща цялото човечество. И докато домът бил пълен с поканени, дошъл царят и видял, че един от тях нямал сватбарска премяна. Царят му казал: „Приятелю, как влезе тук, като не си в сватбарска премяна?“ (Мат. 22:12). Фактът, че го е нарекъл приятел означава, че е бил познат, бил е приятел на дома, но не се е подготвил съгласно приятелството и почетната покана, която му е отправена. Когато царят го попитал: „Как влезе тук, без сватбена премяна?“, той мълчал. Това мълчание означава липса на всякакво възможно извинение, мълчанието на виновен човек, защото не се е подготвил за сватба. Тогава царят заповядал лишения от сватбена премяна да бъде вързан за ръцете и краката и хвърлен във външната тъмнина, т.е. лишен от свободата и светлината на общението на човека с Бога. Вероятно приятелят без сватбена премяна, присъстващ на царския пир, предизобразява Юда Искариотски, който предал Иисус през нощта (съгл. Йоан 13:30), но и всички, които са станали християни, но после са се отрекли от Христос.
Евангелието завършва с този израз станал известен: „Мнозина са звани, а малцина избрани“ (Мат. 22:14).
Зависи от свободата на хората да бъдат избрани или не
Св. Григорий Нисийски, живял през 4 век, тълкувал този израз така: „Мнозина са звани, а малцина избрани“ означава, че всички хора са призвани към спасение, но са избрани, отговарящите на призива, по-точно - подготвящите се да изпълняват Божията воля, която ги призовава към вечен живот. Всички хора са призовани в Иисус Христос на Неговата небесна сватба, към спасение, т.е. към блаженото общение в любов и вечен живот, но стават избрани онези, които отговарят на Божия призив чрез вяра, молитва и добри дела. Те слушат св. Евангелие, участват в богослужението, причастяват се със св. Тайни, които са предплатата на сватбата на царския син, и помагат на нуждаещите се. Избрани стават онези, които посредством много подвизи, чрез покайни сълзи очистват дрехата на Кръщението, опетнена от грехове и се просвещават чрез св. Изповед и чрез св. Причастие. Така Евангелието ни показва, че всеки човек е призван от Бога към вечен живот, но зависи от нашата свобода да бъдеш избран или не, да бъдеш подготвен или неподготвен за общение с Бога. Евангелието на призоваването към спасение, което Бог ни отправя за сватбата на вечния живот, следователно се свързва с тайната на нашата свобода: ще отговорим ли на призива или ще го отхвърлим? Ще облечем ли душата си в новата дреха на освещаващата благодат или ще носим овехтялата от грехове дреха?
Сватбарската премяна е одеждата на вярата и добрите дела, които просвещават душата
Когато Евангелието ни говори за сватбарската премяна, това не се отнася само до външните дрехи, които покриват тялото на преходния човек, а се отнася особено до дрехата на човешката душа, която се представя пред Праведния Съдия, облечена в светлина или в мрак, в светлината на вярата и на добрите дела или в мрака на неверието и лошите дела или на греховете.
На практика, тази дреха представлява благодатта Христова, получена при Кръщението, според казаното от св. ап. Павел: „Всички, които в Христа се кръстихте, в Христа се облякохте“ (Гал. 3:27). Облякохме се в Христос в смисъл, че чрез Кръщението се обличаме с дрехата на Неговата благодат, с дрехата на Неговото просвещаващо и освещаващо присъствие, в нас и около нас. Затова при Кръщението се молим: „Христе Боже наш, Ти, Който се обличаш със светлина като с дреха, подай ми светло одеяние“. Светлата дреха, получена при Кръщението, е „благодатта на нашия Господ Иисус Христос, и любовта на Бога-Отца, и общуването на Светия Дух“ (съгл. 2 Кор. 13:13). Когато сме се кръстили в името на Пресвета Троица сме получили благодатта на Пресвета Троица, т.е. светлата дреха на душата. Когато обаче забравяме за Пресвета Троица, когато преставаме да се молим, когато преставаме да слушаме словото на Христовото Евангелие, когато съгрешаваме с ум, думи и дела, тогава светлата дреха, получена при Кръщението, се помрачава и замърсява. За да придобием отново тази светла сватбарска дреха, дарувана нам при Кръщението, за да участваме в евхаристийния пир, трябва да се покаем за греховете и да прогоним мрака от нашите помисли, от нашите слова и дела, заменяйки ги с добри дела, слова и дела на вярата, изпълнени с благодатта на Спасителя Иисус Христос, с милостивата любов на Бог-Отец, със светлината на Св. Дух. А всичко това се реализирва най-вече чрез молитва и изповед, като последната се нарича още кръщение на сълзите. Затова лицата на хората, които много се молят сияят, а едни от големите молитвеници са били удостоявани още от този свят да виждат или дори да бъдат видени облечени в нетварната светлина на благодатта, в славата явена на планина Тавор, когато Христос-Господ се преобразил „показвайки на учениците славата Си, доколкото можаха да разберат“ (из тропар на Преображение, бел.прев.).
Подобен опит са имали св. Симеон Нови Богослов (11 в.), св. преп. Теодора от Сихла от Карпатите (17 в.), св. Серафим Саровски (19 в.) и други. Още от този свят те са получили дрехата на незалязващата светлина, която Св. Дух дарява на душите, които се съединяват с Бога чрез молитва, чрез св. тайнства и добри дела, получавайки светлата благодат на Пресвета Троица. Следователно светлата дреха на вярващата и чиста душа е самото благодатно присъствие на Бога в хората. Затова св. ап. Павел казва, че „макар външният ни човек и да тлее (остарява, бел. п-х Д.), но вътрешният се подновява“ (съгл. 2 Кор. 4:16). Също св. ап. Павел ни подтиква, казвайки: „И тъй, като избраници Божии, свети и възлюбени, облечете се в милосърдие, благост, смиреномъдрие, кротост, дълготърпение“ (Кол. 3:12). Това са плодове на действието на благодатта на Св. Дух в човека (съгл. Гал. 5:22-23).
Да се молим на Бога да ни помогне да подготвим нашата дреха за небесната сватба, сватба сега предвкусвана в св. Евхаристия, да я очистим от мрака на греховете чрез покаяние, изповед, да я просветим чрез молитва, чрез благостта на милостинята, на подпомагането на бедни, болни, сираци, старци, на всички които Бог зове към спасение, въпреки че те никога не се смятат за достойни за подобна голяма чест.
Възлюбени младежи, велика радост преживява Христовата Църква, когато по време на св. евхаристийна Литургия участват много деца и младежи, показвайки, че благодатта, получена при Кръщението, присъства и е дейна в тях, за да станат изповедници на милостивата Христова любов за човечеството и мисионери на Христовата Църква в света, за слава на Пресвета Троица и радост на хората. Амин!
Превод от румънски: свещ. Кирил Синев
Daniel, Patriarhul Bisericii Ortodoxe Române, Evanghelia slavei lui Hristos. Predici la Duminicile de peste an, București, Ed. Basilica, 2016, p. 198-203.
