Молитвата е основата на нашия живот, когато искаме да живеем нашата вяра и се стремим да следваме Божията воля. Трудностите в живота ни учат да се молим и от опит разбираме колко е важна и действена молитвата. Понякога трудностите ни съкрушават, но те помагат за молитвеното настроение на нашите съкрушени души и по този начин ние навлизаме в опита на Църквата, който свидетелства, че Господ се отзовава на съкрушените по сърце. Защото, ако трудностите преди са били за нас източник на опасност, сега те се превръщат във възможност за духовно израстване и узряване. Това преобразяване на душата се осъществява чрез молитвата.
Трудностите имат и друга полза, която съпътства молитвата – покаянието. Те изкореняват користните ни интереси и приоритети и ни помагат да съсредоточим вниманието си върху това, което е важно: завръщането към нашата личност и оттам – към Бога. Себеизпитването е добродетелно и задължително дело, ако наистина желаем да живеем нашата вяра и животът ни да бъде духовно зрял. А себеизпитанието се осъществява като въздигнем нашия взор към Бога и съзерцаваме Неговата любов и грижа за нас. Тогава човек ще се устреми към това – да изживее покаянието в дълбокия му смисъл, като устрем към Бога и като благодарност към Него за всяко добро дело, всеки ден в своите молитва и поведение. Когато човек осъзнае себе си, тогава той може да поеме пътя на своята отвореност към Бога.
Трудностите имат и трета полза, която се състои в пречупване на волята ни. Когато трудностите противостоят на нашата воля и се научим да се завръщаме към себе си и да въздигаме взора си към Небето, тогава ще оставим на страна своята воля, свързана с това, което искаме и очакваме от събитията, личностите или нещата, и ще измолваме с по-голяма дълбочина да се открие Божията воля в нашия живот за всичко. Пречупването на волята ни и отказът ни от нея отварят пред душата възможността тя да си възвърне доверието в Бога и желанието да се живее според Неговата всеблага воля. Колкото повече се отваряме за Божията воля, толкова повече покаянието започва да нараства в нас. И колкото повече нашата воля се прилепва към познанието на Неговата воля и я възприема на дело, толкова по-добра става тя. Казаното по-горе ни изправя пред нашия Възпитател и Наставник в духовния живот – Светия Дух. Ние Го призоваваме в началото на нашите всекидневни молитви, когато се молим така: „Господи, Царю Небесни, Утешителю, Душе на Истината, Който си навсякъде и всичко изпълваш, съкровище на благата и Подателю на живота. Дойди и се всели в нас, очисти ни от всяка сквернота и спаси Благи нашите души“. Неговото призоваване представлява най-доброто духовно упражнение, което ни поставя в правилната позиция: да се смирим пред Бога, хората и събитията в очакване Неговата благодат да слезе над нас, за да ни въздигне от пропастта, в която сме изпаднали.
До всички тези значения на трудностите ние се докосваме в множество молитви и по-специално в молитвата на св. Филарет Московски (1782-1867 г.):[1] „Удостой ме, Господи, да посрещна този ден с мир и да приема Твоята воля във всичко. Разкрий ми Твоята воля във всеки час от този мой ден. Благослови това, което правя на другите. Научи ме да приемам с мир всяка новост знаейки, че Твоята воля превъзхожда всичко. Озари мислите и чувствата ми във всяко дело, което върша и във всяко изречено от мен слово. И ако ми се случи в този ден нещо неочаквано, помогни ми да не забравя, че то идва от Тебе. Научи ме да постъпвам с мъдрост и твърдост и да не бъда за другите камък за препъване. Дай ми сила, да изтърпя теготата на този ден и всичко, което той ще ми донесе. Упъти волята ми и ме научи как да се моля, Сам в мене се моли“.
Надявам се тази молитва да ни е от полза в нашето искрено стремление, което ни събира заедно, за да устремим взора си върху това, което е по-далеч от самите нас и така да се откажем от „нашето средоточие“ и нашите страхове, и всички заедно да погледнем към Христос в служението, което изпълняваме – всеки, според собствената си харизма и отговорност.
Превод от арабски: Виктор Дора
* Източник: сп. Моето паство, бр. 46, 2018 г. نشرة "رعيَّتي"، عدد 46، 2018م (бел. прев.).
[1] Всъщност това е молитвата на Оптинските старци (бел. прев.).