В днешното евангелие един законник се приближава към Господ Иисус Христос и Го запитва за пътя, водещ към вечния живот. Законникът е вещ учен по Закона, по закона на Моисей, и до него се допитват за решаване на юридическите проблеми на обществото. Следователно, законникът е нещо като адвокат в наши дни. Законникът се обърнал към Господа с „Учителю!“, изразявайки показно своето уважение към Него, но тайно възнамерявайки да злепостави Иисус, и в това се крие противоречието между делата и намеренията му. С въпроса си за вечния живот законникът поискал да изкуси Господа защото знаел, че отговорът не е лесен и може да изисква много разискване. Понякога ние разпитваме Господа като адвокат, който иска да спечели своето дело и да докаже, че е прав, независимо от това, дали делото му е праведно или не. Докато това, което се изисква, е да се насочим към Великия Съдия, Който ще съди всички народи, принасяйки Му съкрушено сърце и изповядвайки нашите грехове и недостойнство така, както свещеникът се моли във вечернята: „… погледни към Своите раби и към Своето наследие, защото Твоите раби са преклонили глава и са покорили на Тебе своите вратове, о страшни и човеколюбиви Съдия, неочаквайки помощ от човек, но очаквайки Твоята милост и ожидайки Твоето спасение“.
Когато законникът пита какво трябва да се направи, за да се наследи вечен живот, Господ го насочва към темата от неговата специалност – към Закона. Господ иска да ни подтикне към това да се замислим над Закона, който определя нашата връзка с Бога и с другия човек, не с цел да се унищожи закона, а с цел да усъвършенстваме нашето разбиране за него и неговата духовност. В друго място казва за Закона и пророците: „… не да наруша съм дошъл, а да изпълня“ (Мат. 5:17). Много пъти си мислим, че задължителното спазване на буквата на Закона е правилното, докато Господ иска да ни отведе по-далече от буквата. Отговорът на законника бил отличен отговор, тъй като той подкрепя своя аргумент със заповедта за любовта, съществуваща в Закона, и не споменава определени обреди или набор от закони. Но споменатите думи, засягащи любовта, изглеждат трудно приложими изцяло, защото никой не е в състояние да каже, че притежава съвършенна любов към Бога и ближния и затова тук Господ отговаря: „… тъй постъпвай, и ще бъдеш жив“. Законникът обаче, вместо да изповяда своята слабост или да признае непосилността на тази заповед, се опитал да оправдае себе си, питайки за това кой е ближният.
Тук Господ обяснява подробно духовните измерения на тази заповед от Закона чрез практическата притча за милосърдния самарянин и ни разкрива закона на любовта. Любовта не е теоретична любов или прости емоционални чувства, а е действена любов. По пътя, слизащ от Йерусалим към Йерихон, който винаги е бил мишена и скривалище на разбойнически шайки, един човек попада в ръцете на разбойници, които го събличат, нараняват и оставят полумъртъв. Господ нарочно не споменава каквато и да е друга подробност за човека, въпреки че всички предполагат, че това е юдеин, но всъщност няма нищо, потвърждаващо това. Той бил в несвяст, защото бил полумъртъв и гол. Можем да познаем човека от речта или облеклото му, но тук е невъзможно да разберем каква е била етническата му принадлежност, но той става символ на всеки човек, защото неговият етнически фон, социални позиция и ниво остават анонимни.
Неясната народна принадлежност на човека, жертва на разбойници, довежда до неговото незачитане за ближен от свещенника и левита, които били минали покрай него. Според Закона, по който се ръководи законникът, ако този човек не е юдеин, а това не може да се каже, и в случай, че е умрял, което също не е удостоверено, свещенникът или левитът може да се осквернят ако се доближат и допрат до него. Оскверняването ще им забрани да събират, да раздават или да се възползват от десятъка, т. е. от данъка, който получават, а това е нещо, което ще се отрази и върху семейството на свещеника или левита. Също така ще докара позор на свещеника, на когото ще му се наложи да изпълнява задължителния очистващ обред чрез спиране на изпълняването на своите свещенически задължения за две седмици, след изтичането на които ще застане пред източната порта заедно с останалите осквернени хора.
В много случаи може да се откажем да извършваме човеколюбиви дела, за да не нарушим законите, а понякога изтъкваме законите като аргумент, за да не прилагаме на дело трудната заповед на любовта. Затова Господ ни показва как самарянинът, когото юдеите мразели и смятали за враг, единствен се приближил до човека, който може и да е юдеин, и рискувал да се оскверни, за да му помогне в този труден момент, въпреки, че той не е бил смятан за ближен на юдеите. Самарянинът рискувал да наруши една заповед в Закона, за да успее да изпълни духа на Закона, на който той също бил подчинен. Самарянинът превързал раните на човека и излял над тях елей и вино, които се слагали пред олтара по време на въздаването на жертвоприношенията към Бога. Той изразил своята любов към Бога, след като свещеникът и левитът се провалили в това, а също така той закарал човека в странноприемница и прекарал заедно с него цялата нощ, като платил вместо него, без да очаква да му се върне обратно нищо. Самарянинът рискувал да се окаже мишена на отмъщение, ако близките на онзи човек дойдат и си помислят, че той е виновен за нанесената му вреда. Всичко това самарянинът извършил защото бил изпълнен с истинска любов.
Църквата вижда образа на милосърдния самарянин в Господа Иисуса Христа, Който успява да приложи заповедта за любов към Бога и към ближния в съвършенство, не само чрез думи и притчи, но като изживял закона на любовта, за да можем ние, на свой ред, да намерим пътя към вечния живот.
Превод от арабски: Виктор Дора
* Източник: в-к Ал-Нашра, бр. 45, 2018 г. نشرة "النَّشرة"، عدد45، 2018م (бел. прев.).
