Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (67 Votes)

umenie proshchat

Св. Църква ни предлага притча, която Господ Иисус разказал на св. ап. Петър (Мат. 18:23-35), когато последният Го попитал за прошката, казвайки: „Господи, колко пъти да прощавам на брата си, кога съгрешава против мене? До седем пъти ли?“ (Мат. 18:21). От тази притча на Господа, както и от други Негови поучения става ясно, че Той гледа много строго на прошката, като изтъква, че е невъзможно човек да получи прошка от Бога, ако сам не прощава на другите.

Притчата започва с думите на Господ Иисус: „царството небесно прилича на“ (Мат. 18:23). Ще рече, това, на което Господ Иисус иска да ни научи чрез тази притча, се отнася до състоянието, което се изисква човек да достигне, за да намери своето място в Царството. И това състояние се нарича прошка. Значи в Царството няма място за този, който не прощава на другите.

От тази притча става ясно, че отправната точка е милостта на Господа и Неговото снизхождение към нас, Неговите раби. Когато царят понечил да поиска сметка на своя слуга, който му бил задлъжнял с огромни суми пари (десет хиляди таланта), слугата се помолил на господаря си да му даде време, докато изплати дълга. А в онова време е било невъзможно за който и да е слуга да ги изплати, дори и да прекара целия си живот в работа. Но царят се смилил над него и му опростил целия дълг, след като преди това бил издал заповед, която повелявала да бъдат продадени и той, и жена му, и децата му, и всичко, което притежавал, докато не изплати дълга.

Господ чрез устата на св. ап. Павел ни учи, че Бог е Този, Който е поел инициативата да се помири с нас, докато все още се намираме в собствените си грехове, и ни е призовал да поемем по Неговия път: „Защото още, когато ние бяхме немощни, Христос в определеното време умря за нечестивите. За праведник едва ли ще умре някой; за добрия може би някой и да се реши да умре. Но Бог доказа любовта Си към нас с това, че Христос умря за нас, още когато бяхме грешни“ (Рим. 5: 6-8). И още: „Всяко огорчение и ярост, вик и хула да бъдат далеч от вас заедно с всяка злоба; но бивайте един към другиго добри, прощавайте си един другиму, както и Бог ви прости в Христа“ (Еф. 4:31-32).

Веднага щом слугата излязъл от дома на господаря си, той се срещнал с друг слуга от своите другари, който му бил задлъжнял с много малка сума в сравнение със сумата, която този слуга дължал на своя господар. Слугата, задлъжнял към големия длъжник, помолил другаря си да му даде време, докато му изплати дълга.

Забелязваме, че Господ влага един и същ израз в устата и на двамата слуги: „тогава тоя слуга падна и, кланяйки му се, казва: имай търпение към мене и всичко ще ти изплатя“ (Мат.18:26, 29). Слушащият тази притча предполага, че слугата ще се отнесе към своя другар, както се е отнесъл към него господарят му, и ще му опрости всичките дългове. Но слугата постъпил напълно противоположно със своя другар: „но тоя не рачи (не пожела, бел. ред.), а отиде и го хвърли в тъмница, докле да изплати дълга“ (Мат. 18:30). Като се има предвид, че затворникът не е можел да работи, докато е в затвора, и следователно не е в състояние в никакъв случай да изплати дълга, ясно е, че той ще остане в затвора за цял живот.

Когато царят разбрал, какво е направил онзи слуга, той го повикал при себе си и силно го укорил, защото се предполагало, че той ще се поучи от господаря си и ще се смили над своя другар, както и господарят му се смилил над него самия: „И като се разгневи господарят му, предаде го на мъчители докле да му изплати целия дълг“ (Мат. 18:34). Обобщението и поучителното послание, което се съдържа в притчата, се споменават чрез устата на Господа: „Тъй и Моят Отец небесен ще стори с вас, ако всеки от вас не прости на брата си прегрешенията му“ (Мат. 18:35).

Господ повтаря ясно няколко пъти това Свое поучение по различни поводи: християнинът трябва да е готов да прощава без никакви ограничения и за него е невъзможно да не прощава. „Тогава Петър се приближи до Него и рече: Господи, колко пъти да прощавам на брата си, кога съгрешава против мене? До седем пъти ли? Иисус му отговори: не ти казвам до седем, а до седемдесет пъти по седем“ (Мат.18:21-22). И още: „Защото, ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости небесният ви Отец; ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият ви Отец няма да прости съгрешенията ви“ (Мат. 6:14-15). Това е едно много лесно уравнение и ние не можем да обвиняваме Бога в строгост, тъй като Той е първият, Който прави крачката към това: да ни прости и да ни даде милост, но не защото сме благочестиви, а поради Неговото човеколюбие, както по-рано споменахме. Най-малкото, което Господ може да изиска от Своите последователи, е да правят това, което и Той е направил.

Затова е невъзможно за християнина да се оправдава с каквато и да е причина, която не му позволява да прости на другите. Ако човек пожелае да не прости или ако почувства, че не може да прости на ближния, ще бъде по-добре за него да изостави Господа, отколкото да се нарича с Неговото име след това. В противен случай той ще получи наказанието, което ни открива Господ в притчата, която дал на св. ап. Петър.

Ние се наричаме „християни“ по името на нашия Учител и сме длъжни да изпълняваме това, което Той ни заповядва, и това, на което ни учи: „и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си“ (Мат. 6:12). Господ ни е опростил, проливайки Своята кръв на кръста, и затова от нас се изисква да вземем пример от Него и да простим на всеки, който съгрешава към нас. От нас дори не се изисква да умираме за този съгрешил против нас човек, както Христос е умрял. Забележителното в Господа, истинския Учител, е това, че Той ни заповядва да правим каквото и Той прави, затова трябва да следваме стъпките Му, за да се осветим.

Източник: в-к „Ал-Нашра“, бр. 32, 2018 г. نشرة "النَّشرة"، عدد32، 2018م.

Превод от арабски: Виктор Дора


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/u9pr8 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Не търси съвършенството на закона в човешките добродетели, защото в тях няма да го намериш съвършен; неговото съвършенство е скрито в Христовия кръст.

Св. Марк Подвижник
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.