Невъзмутимо елитарен, Христос взима само трима от дванадесетте апостоли – Петър, Яков и Йоан, на хълма Тавор, издигащ се насред ездрелонската долина. От това възвишение някога овнешки рог е провъзгласявал свещените юдейски празници „Тръби“ и „Очищение“. Сега от върха лицето на Христос засиява по-бляскаво от милион слънца и дрехата Му става по-ярка от белотата. От двете Му страни се явяват Моисей и Илия, покланящи се към Него. Петър се опитва да задържи мига като издигне три сенника, само за да падне по очи при звука на Глас из облака: „Този е Моят възлюбен Син; Него слушайте!“. Но когато Петър, Яков и Йоан вдигат поглед, там е останал само Христос. Когато се спускат от планината, Той им заповядва да не казват на никого за видението на Светлината докато не възкръсне от мъртвите.
Християнството не е юдаизъм. Християнството не е ислям. То не се състои от задължения, закони, забрани или чисти ръце, нито от малки червени кутийки или пък от стари моми яхнали велосипеди в мъглата на път за св. причастие. То не се състои и от прашасала носталгичност, нито от сладникави мелодии на орган, навяващи спомени за сладкарски разпродажби и цветарски празници. Християнството не е преброилите се за християни. Християнството е Христос. И Законът (представян от Моисей), и пророците (представяни от Илия) не само се покланят пред Христос, но и фактически изчезват още щом учениците поглеждат нагоре. Божият глас заявява от облака: „Него слушайте!“. Него, а не Закона. Защо иначе Христос ще заповядва на тримата да не обаждат на никого? Никой не би им повярвал. Защото Христос не „преобразява“ Себе си на върха. Той просто повдига завесата към това Кой и Какво е всъщност.
Евангелието не е (по несмислените думи на Дейвид Камерън) „практически наръчник“ по нравственост. То е видението на Светлината, което разобличава и прочиства лицемерието, преструвачеството и хилядите маски на безсърдечната порядъчност, и заедно с това осветява единствения път към Живота – безусловното прегръщане на Истината.
За онагледяване на преобразяването на всичко – в това, което всъщност е, на Преображение носим в църква грозде за благославяне. Червеното и черно грозде символизират виното в Чашата, което реално се претворява в животворящата Христова кръв. Затова не си стискайте гроздето за себе си, а го споделете с останалите, също както св. Чаша се споделя между всички православни! Амин.
Превод: Цветан Биюков
* Авторът на този текст е свещеник на православната енория „Св. Ботолф“ в Лондон (бел. прев.).
