Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (49 Votes)

c7d53b4998b56c0c6a25b96f4e6d4c49По случай празника Пренасяне на мощите на св. Йоан Златоуст Църквата е определила да се чете текстът от апостолските послания – Евр. 7:26-8:2, който обичайно се чете на празниците на светителите – светци-архиереи. Целта на текста е да напомни, че архиереят е образ на Господа Иисуса, а не образ на левиевото свещенство от Стария Завет.

В Църквата вече не съществува свещенство подобно на старозаветното, което прилича на свещенството в другите религии. Вместо него се е появил епископският сан. Гръцката дума епископ означава надзорник – този, който ръководи стадото, над което Бог го е поставил. Онова стадо, което Бог си придоби със Своята кръв (Деян. 20:28). Презвитерите и дяконите са помагали на епископа в служението на паството. Св. ап. Павел посочва качествата на епископа и дякона в своето Първо послание до Тимотей (3:2-12), а в Послание до Тит описва качествата на епископа (1:7-9): „Защото епископът, като Божий разпоредник, трябва да е непорочен, не високомерен, не гневлив, не пияница, не побойник, не алчен за гнусна печалба, но страннолюбив, добролюбив, целомъдър, справедлив, благочестив, въздържан, да се държи о истинското слово, според както е научен, та да бъде силен и да наставлява в здравото учение, и да изобличава ония, които се противят“ (1 Тим. 3:2-9).

Епископът се смята за образ на Христос и не е възможно да се отслужи нито едно от тайнствата на Църквата без него или без този, който е упълномощен от него – презвитера. Също така, където е епископът, там трябва да бъде паството, както където е Христос, там е съборната Църква (виж Послание на св. Игнатий Богоносец до смирненци).

Служението на епископа е в зависимост от служението на Господа Иисуса. Това се онагледява с молитвата, която се чете по време на херувимската песен: „Защото Ти си Принасящият и Принасяният, Христе Боже наш, и на Тебе слава възнасяме заедно с Твоя Отец и Светия Твой Дух“. Когато епископът принася даровете, тогава Господ Иисус е Този, Който ги принася, т. е. Той принася Себе си. Това е, на което ни учи св. ап. Павел в прочетения текст на посланието днес: „защото Той (т. е. Христос) извърши това веднъж завинаги, като се принесе Сам в жертва“ (Евр. 7:27). В Евангелие според Иоан забелязваме, че когато Господните ученици кръщават хората, тогава Господ Иисус е Извършителят на това: „Когато, прочее, Иисус узна, че фарисеите чули, какво Той повече от Иоан придобива ученици и кръщава, макар Сам Иисус да не кръщаваше, а учениците Му, остави Юдея и отиде пак в Галилея“ (Иоан 4:1-3). Както в св. Литургия, така и в другите тайнства епископът използва формата на „божествения страдателен залог“: „Кръщава се Божият раб“, „помазва се Божият раб“, „причастява се Божият раб“, „сгодява се Божият раб“, „венчава се Божият раб“...

В древност енориите са били много малки, а епископът е бил способен сам да се грижи за тях, но когато те са се разширили, броят на вярващите се е увеличил и е възникнала нужда от създаването на повече от една църква в дадено селище. Тогава епископът вече е имал нужда от помощници и е започнал да упълномощава свещениците със задачата да извършват тайнствата и да обгрижват вярващите. Оттук следва, че служението на свещеника зависи от служението на епископа, и това, което извършва той, го върши с разрешението на епископа и не е в състояние да извършва своето служение от само себе си. Следователно, както свещенството на епископа е зависимо от това на Христос, така и свещенството на свещеника е зависимо от епископа.

Несъмнено е, че тайнствата се извършват от епископа или заместващия го свещеник. Но св. ап. Петър говори на вярващите, че те са „род избран, царствено свещенство, народ свет, люде придобити“ (1 Петр. 2:9). Тук апостолът няма предвид, че всеки вярващ може да извършва тайнствата, тъй като те влизат в задълженията на епископа, но това е призив към уподобяване на Господ Иисус Христос – Великия Първосвещеник, Който принесе Себе си на Отца за нашите грехове и ние, вярващите, трябва на свой ред да принесем себе си на Бога Отца като духовна жертва (1 Петр. 2:5). Чрез това приношение ние оповестяваме за добродетелите „на Оногова, Който ви е призовал от тъмнина в чудната Своя светлина; вие именно, които някога бяхте не народ, а сега сте народ Божий; които бяхте непомилвани, а сега помилвани“ (1 Петр. 1:9-10).

Превод от арабски: Виктор Дора

* Източник: в-к Ал-Нашра, бр. 4, 2019 г. نشرة "النَّشرة"، عدد4، 2019م.
Заглавието е на Двери (бел. ред.).


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/udkww 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...
Имало един човек, който ядял много и все бил гладен, и друг, който се задоволявал с малко ядене. Този, който ядял много и все бил гладен, получил по-голяма награда от оня, който се задоволявал с малко ядене.
Apophthegmata Patrum
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.