Евангелието на Неделя единадесета след Петдесетница ни разкрива голямата благост на Бога, Който прощава прегрешенията на човеците и същевременно задължението на хората да прощават на свой ред прегрешенията на другите. Поради тази причина евангелското поучение е следното: Бог ни прощава прегрешенията и иска и ние да простим на другите техните прегрешения. Ако обаче ние не простим на другите, Бог преминава от опрощаване към справедливост, наказвайки за изправяне непризнателния и немилостивия, така че той научава и изпълнява по необходимост, по принуда, онова което не е направил доброволно и по собствена инициатива.
Евангелието на прошката от тази неделя ни казва, че един слуга дължал на своя господар десет хиляди таланта, огромна сума, равна на 490.770 кг злато, т. е. над 490 тона злато, защото по времето на Господ Иисус един талант съдържал 49.007 кг злато. За това задължение той е трябвало да бъде продаден, заедно със съпругата, децата, дома и цялата му собственост. От духовна гледна точка тази продажба на хора и имоти означава неизмерима загуба, т. е. раздяла от Царя, на когото е служил, изгубване на свободата и на човешкото достойнство, духовна смърт предшестваща физическата смърт на човека. Затова длъжникът паднал на колене и молил за прошка своя господар, да отложи изплащането на задължението. А господарят, изпълнен с милостива любов и великодушие, не само че отложил плащането на дълга, но го опростил, т. е. анулирал го, или напълно го е заличил. Длъжникът обаче, чийто дълг е бил опростен, не пожелава да прости на своя длъжник един съвсем малък дълг, от 100 динария, т. е. 450 грама сребро, и го хвърля в тъмница, за да му изплати дълга, казва Евангелието.
Дълговете на хората към Бога са многото им прегрешения или прахосването на дара на самия живот
Да бъдем подобни на Бога прощаващ и справедлив
От днешното евангелие разбираме, че Бог е едновременно милостив и справедлив. Ако се покаем и изпросим да ни прости греховете, Той е благ, милостив и прощаващ. Когато обаче ние не зачитаме Неговата благост, а се възползваме от нея по лукав и егоистичен начин, и от наша страна не проявяваме милост и прошка към нашите ближни, тогава Бог ни явява Своята справедливост за наше изправяне и на подобните на нас. Следователно, Бог е милостив, но и справедлив. Той е прощаващ, но и изправящ, в смисъл, че не пренебрегва греха, но призовава към покаяние за изправяне. Така милостивият и прощаващ Бог призовава към отговорност немилостивия и непрощаващ човек, напомняйки му колко много духовно губи ако не е и той милостив подобно на Бога.
Всички хора са сътворени по Божи образ, но до богоуподобяване стигат само онези, които живеят в общение с Него и изпълняват волята Му, т. е. само светците. Следователно човек, който не прощава на другите техните прегрешения не може да придобие светост, идваща от Бога. Толкова повече се уподобяваме на милостивия Бог, колкото свята и милостива любов събираме в нашата душа, чрез покаяние за собствените грехове и чрез опрощаване прегрешенията на човеците, чрез молитва и добри дела. Св. хора са милостиви, като милостивия Бог, те са опрощаващи, подобно на опрощаващия Бог, обаче те са и справедливи или изправящи другите, както и Бог е справедлив и изправящ съгрешаващите, волно или неволно.
Евангелието също ни учи, че милостивата Божия любов предхожда Неговата справедливост. Първоначално, от милостива любов, Той прощава на грешните, но наказва незачитащите Неговата милостива любов и не я проявяват към ближните чрез прошка и добри дела.
Църквата е получила от Самия Христос заповедта за прощаване прегрешенията на хората
Тъй като Църквата е разбрала спасителното и освещаващо измерение на опрощаването, тя приканва всички хора да простят прегрешенията на другите. За християните опрощаването на греховете на хората представлява условие, за да се причастят с Тялото и Кръвта на Господ Христос, Който се е молил дори за разпъналите Го, казвайки: „Отче! Прости им, понеже не знаят, що правят“ (Лука 23:34).
Затова, особено в постните периоди, когато повече съединяваме молитвата с покаянието, с поста и с милостинята, Църквата ни приканва да простим на нашите ближни всичките им прегрешения. Защо? Защото така освобождаваме душата си от греховните връзки на егоизма и на отмъщението, за да се причастим със св. Евхаристия, със святата, смирена и милостива Христова любов.
Понякога прощаването на прегрешенията на нашите ближни изисква борба със самите нас, разпъване на нашия гняв и желание за отмъщение
Опрощаването, проявявано към ближните, не винаги е лесно дело, въпреки че теоретично много хора знаят, че ако си истински християнин трябва да прощаваш на другите прегрешенията им. Съществуват обаче трудни ситуации, при които искреното прощаване не се извършва чисто и просто посредством доброволно, формално, външно решение. Има хора, които много са пострадали от техни ближни, и за да им простят искрено, напълно и окончателно прегрешенията, т. е. „от сърце“ (Мат. 18:35, в рум. текст, „от цялото сърце“, бел. прев.), както се казва в днешното евангелие, те се нуждаят от вътрешна промяна. С други думи, опрощението изисква вътрешна борба, разпъване на егоистичното желание за отмъщение, на изкушението за отговаряне на злото със зло. Св. Евангелие обаче ни призовава да не отговаряме на злото със зло, а да оставим отмъщението на Бога. Той със сигурност мъмри и наказва справедливо, защото същевременно е справедлив съдия и милостив Спасител на живи и починали.
И така, едно искрено, пълно опрощаване, а не „прошка“ от рода на „прощавам ти, но няма да забравя“, може да се прояви към другите само ако просим от Бога Неговата благодат, която ни помага да простим от все сърце прегрешенията на другите. В този смисъл просим от Господ Иисус Христос, Който е простил на Своите врагове, щото Неговата милостива любов да пребъде в нашите сърца. За пример за подражание в това отношение имаме св. мъченици, които са получили от Бога благодатта или добродетелта да прощават на мъчителите и водещите ги към смърт – така, както е направил св. архид. Стефан, първия измежду мъчениците, но и много други. От житията на св. мъченици се вижда, че те са чувствали в душата си особена сила по време на мъченията, една сила на присъствието на жертвената и опрощаваща любов Христова. Затова те не са отговаряли на злото със зло и на омразата с омраза, но са победили омразата, като плод на греха чрез светостта на прошката, като плод на присъстващата Божия благодат в човека. Св. мъченици са наречени „добропобедни мъченици“ – точно поради това, че са победили светския дух на омразата, на отмъщението и на злобата, след като са приели в душите си милостивата любов от любовта на милостивия и опрощаващ Христос.
В заключение можем да кажем, че евангелието на тази неделя е евангелие на прошката, но и на отговорността, евангелие на умилостивяването, но и на справедливостта. Защо? Защото Бог не желае Неговата любов да бъде блокирана от някой немилостив, но желае любовта Му да достигне чрез опростените от Него до други, та всички хора да станат като милостивия и опрощаващ Бог. Така св. Евангелие ни подбужда да умножим доброто, а не да го ограничим или да го спрем. И вършейки това, духовно израстваме и се освещаваме, т. е. ставаме истински „Божии човеци“. Но ако милостивата и опрощаваща любов се превърне в светлина на живота ни, тогава ще се променят към добро и взаимоотношенията между хората, т. е. прекратява се насилието, угасва омразата, заменя се злобата с благост и се заменя „адът“ на греховния живот с „райска радост“, с живот, прекаран в Божията любов и святост.
Да се молим на Бога да ни дарува сила за опрощаване прегрешенията на нашите ближни, за да почувстваме и ние дейното присъствие на Христовата милостива любов и за да се молим на Бога Отца, казвайки: „И прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си; и не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия“ (Мат. 6:12-13). Амин!
Превод от румънски (със съкращения): свещ. Кирил Синев
* Daniel, Patriarhul Bisericii Ortodoxe Române, Evanghelia slavei lui Hristos. Predici la Duminicile de peste an, București: „Basilica“ 2016, p. 174-180.
