Мобилно меню

4.95 1 1 1 1 1 Rating 4.95 (40 Votes)

59977499 2110173272384729 7875085797236408320 nТърсенето на Христос и копнежът към Него е в основата на призванието на жените-мироносици и тяхното бързане сутринта рано да отидат на новия гроб, в който бил „положен“ Христос. Мироносиците се запътили към гроба на Животодавеца Христос, като избързали в много ранната сутрин без да се страхуват от юдейската стража и да се интересуват от това, че Този, към Когото е бил устремен техният копнеж, е умрял с най-позорна смърт – бил е осъден и е увиснал на дърво, между двама разбойници.

Тялото на Господ е нямало нужда от погребално миро, защото Той е Този, Който е победил смъртта и Който дарява живот на света. Но светите жени-мироносици, като купили мирото и пристигнали рано на гроба преди появата на първите слънчеви лъчи, презирайки всякакъв страх от юдеите и от пазещите гроба войници, показали своето достойнство за божественото посещение. Те доказали чрез своя опит на сърдечна преданост към Господ, че заслужават да узнаят благата радостна вест за Възкресението.

Жените разбрали, че вече няма никаква необходимост от техния дар. Мирото се превърнало в искрен израз на Божията любов, обгръщаща душата на човека и придаваща ѝ сила за борба и устойчивост в трудностите, за да се очисти от нечистотиите на греха и да не търси никого другиго, освен Христос.

Господ дойде на земята, подтикнат от Своята любов към падналото човечество, за да го избави от греха и смъртта, от мрака на греха. Чистите сърца на жените-мироносици са почувствали светостта на Спасителя и Неговото човеколюбие и са откликнали със същата силна любов. Затова св. Църква ги прославя в Третата неделя след Пасха – заради тази непоколебима вяра, затвърдена чрез любовта на нашия Пресладък Господ и Спасител Иисус Христос.

„Кой ли ще ни отвали камъка от вратата гробни?“ (Марк 16:3). В този въпрос в Евангелието има мъка, скръб, смущение - чувства, които са изпитвали тези души, които са били насочили своите надежди и желания, а и цялото си сърце към Господ, изоставяйки грижите за ежедневните, отдалечени от Бога дела. Те са били в смут, защото не знаели Божия промисъл и Неговата бдителна грижовност за творението; били в скръб поради греха, който ни отделя от възможността да се съединим с Христос и да живеем в Неговата божествена светлина и непреходна радост.

Но има хора, които са обикнали Господ Иисус Христос и са Го направили по всяко време и във всеки час Господар на своя живот. Те имат желанието да станат членове на Божието семейство, да се причислят към Разпнатия и Възкръсналия от гроба истински Бог и да се прилепят към личността Му. Те имат желанието да следват Христос до гроба и да съблюдават неотклонно и с отговорност тази цел. Те се молят с внимание и се упражняват в четене на Божието слово, в изследване на Неговите заповеди, в изповядване с искреност и вярност на своите грехове и в пребиваване в покаяние, задето са ги извършили. Те осъзнават, че душите им са се превърнали чрез греха в гроб, затворен с голям камък, и искрено се стремят към своето изправление.

Изцеляването на духовните болести и духовното възкресение обаче не се случват за един ден. Това е, което е накарало всички светци да се молят Бог да им дарува време за покаяние. Човек има нужда да заличи своите представи и страхове. Имаме нужда от време, за да се упражняваме в заповедите на Евангелието и в духовните Му закони, и да затвърдим нашите стъпки по Неговите пътища. Нуждаем се от време, за да се очистим от безобразието на греха, да се облечем в одеждата на добродетелта, да придобием даровете на Светия Дух. От това нашите души ще се украсят със свойствата на Божията любов, която краси всички въздигащи нагоре своите сърца и копнеещи да се преселят в небесните селения. Нуждаем се от време, за да придобием духовното миро и „духовното Христово благоухание“, които обитават в сърцето на човека и облагородяват неговия живот чрез присъствието на Светия Дух, чрез почиването Му в него – като израз на светостта на човека и на неговото съединение с Бога.

Св. Йоан Лествичник ни учи в какво се крие тайната на жените-мироносици: в това, че техните съдове разкриват какви личности са онези, които ги носят. Тъй като те са се превърнали в сладко и прясно миро не само по дух, но и по плът. Този нов аромат е животът на божествената добродетел, чиито носители са хората-молитвеници и всяка душа, изпълнена с добродетели и очистена от раните на стария живот, живот на страстите и тлението. Името Господне се превръща за тях в миро, което изцерява раните им и лекува душите им. Защото всички светци са като св. ап. Павел, който не само е бил жив, но и в него е живеел Христос – небесното миро (Гал. 2:20).

Мироточивите мощи на светците не са само случаи от историята на Църквата, но ние ставаме свидетели на това явление и при съвременните светци още преди тяхното успение. Ставаме свидетели на това как някои от тях изливат миро от устата си, когато говорят, вдъхновени от божествения Дух, и от телата си – докато се молят или участват в службата на светата литургия.

Така светците на Църквата се превръщат в избрани съсъди на духовното Христово миро, което започва да благоухае от устите и телата им и изпълва Църквата и обществото с аромат, светлина, надежда, твърдост и живителна сила. Светците стават източник на духовното дръзновение, което помага на каещия се да не се препъне в препятствията и затрудненията, които му се изпречват по пътя, но да се изправи пред житейските страдания и скърби, за да се завърне при Христос и да се затвърди в Неговите заповеди.

Това дръзновение в нашата връзка с Господ, това наше предизвикателство на трудностите, независимо от огромния камък, изправен пред вратата гробни, ще бъде възнаградено стократно чрез появата на ангела и неговото известяване за това, че Богочовекът Христос е възкръснал, възкресявайки човека заедно със Себе Си. Христос е възкръснал в душата на човека, който се е подготвил за Неговото възкресение и който Му принася в сърцето си мирото на покаянието, за да направи в него Господ храм на Своята небесна слава.

„Възкръсни, Господи, спаси ме, Боже мой“ (Пс. 3:7). Възкръсни, Господи, в моя живот и ми дарувай мирото на Твоето животворно спасение, мирото на Твоя Свети Дух, което услажда душата, тялото ми и целия мой живот. Амин.

Превод от арабски: Виктор Дора

* Източник: в-к Ал-Нашра, бр. 19, 2019 г. نشرة "النَّشرة"، عدد 19، 2019م.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/u4p9q 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Гледай да имаш милост към всички, защото чрез милостта човек намира дръзновение да говори с Бога.

Авва Памб
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.