Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (7 Votes)

nedelia na hananeikataПроповед за неделя на хананейката (Мат. 15:21-28)

В събитието, което разказва днешното евангелие, става ясно страшното противоречие, съществуващо между книжниците, фарисеите, юдейските учители и жената-хананейка, която принадлежала към проклет род (вж. Бит. 9:25). Тези, които спазват Закона и заради които бяха изпратени пророческите откровения, страдат от сърдечна слепота и се противопоставят на Иисус (вж. Мат. 15:10-20), докато жената, живееща "в страна и сянка смъртна" (Мат. 4:16), вижда в Христос не само учител и лечител, но и извор на милосърдие. Има ли по-силен зов от зова за милост? Вярата в Господ Иисус се разпалила в нея, щом разбрала, че Той е дошъл в нейната страна и тя се устремила да се срещне с Него. Пророк Исайя казва: "ще видят онова, за което не им е било говорено, и ще узнаят, каквото не са слушали" (Ис. 52:15). Хананейка три пъти спонтанно изразява вярата си. Първо, тя викна към Иисус за помощ като към Господ, Христос и извор на милосърдието: "Помилуй ме, Господи, Сине Давидов". Въпреки че Той не й отговаря, тя не спира да Го призовава: "Господи, помогни ми!". И накрая е разговорът им за хляба на чедата и трохите за псетата. Отричането на избрания народ от Божията благодат, която е наречена тук "хлябът на чедата", е отворило вратата за езичниците, наречени "псетата". По този повод апостол Павел казва на римските християни, които в мнозинството си били някогашни езичници: "а сега сте помилвани поради тяхното непокорство" (Рим. 11:30). Тези, при които не бяха изпратени пророци, видяха, прозряха и приеха, а тези, за които Бог изпрати Своите закони и откровенията на Неговите пророци, пазеха книгите и твърдяха, че ги разбират, но ги изопачиха, тълкувайки ги така, както им е изгодно.

Жената-езичница стана "Авраамова дъщеря" не с изпълнението на Закона, а заради спонтанната си и дълбока вяра, която изявила до такава степен, че заела място сред чедата, при това с голямо смирение.

Има и друго противоречие между нея и юдеите: името, с което наричат Христос - "Син Давидов". Юдеите тълкували царския произход на Иисус като човешко политическо властване, осъществяващо се чрез война, завоевателни походи и насилие. А тя чрез инстинктивната си вяра, с която дошла при Иисус, видяла в Него Царя на мира и Извора на милостите, тя "по Духа на освещението" Го видяла като Цар, както казва апостол Павел (Рим. 1:4). Господ Иисус казва за Себе Си, че "Син Човечески не дойде, за да Му служат, но да послужи и даде душата Си откуп за мнозина" (Мат. 20:28).

Да се върнем към жената-хананейка и силата на нейната вяра. Спасителят я поставя пред голямо предизвикателство. В началото Той сякаш изцяло я игнорира, тъй като не й отговаря нито дума, после Той осъжда нейния род, като казва, че е дошъл заради Израилевия дом, а накрая дори я сравнява с псетата, които не бива да се хранят с хляба на чедата. Въпреки че отношението на Господ Иисус изглежда грубо, то не може да се разбере, ако не се знае целта му: да изведе наяве вярата, която Той видял, че съществува в сърцето на жената-езичница. Иисус показва, че Той е Този, Който знае какво става в сърцето й. А това свидетелства, че спасението започва от Него Самия - Извора на всички божествени откровения и се разпростира по целия свят.Той също така иска да научи учениците Си и всички, които се причисляват към Него през вековете, че трябва да се освободят от всяко расово превъзходство и монополизиране на Бог и Неговото спасение.

Юдеите смятали езичниците за псета, а учениците на Господ Иисус се раздразнили от вика на бедната жена и затова посланието на Господ към тях било: тези, които вие смятате за скверни и досадни, те също са достойни за милост и спасение, ако повярват. Несъмнено е, че хананейката провидяла чрез вярата си намерението на Господ Иисус и се убедила, че Той изобщо няма за цел да я унижи. Затова нейният отговор бил много мъдър, като казала: "Да, Господи, ала и псетата ядат от трохите, що падат от трапезата на господарите им". Езичницата-хананейка успяла чрез своето упорство, чрез понасянето на страданието и своето смирение да получи милост и изцерение за дъщеря си. Един от нашите свети отци казва, че благодарение на дълбочината на вярата на жената и искреността й Господ е могъл да изцери дъщеря й, обратното на случая в Неговия роден Назарет, където "не извърши много чудеса поради неверието им" (Мат. 13:58).

Освен това във вярата на жената-хананейка ние можем да видим символично откровение за това, че евангелското благовестие ще обхване цялата земя. Хората поставят помежду си бариери и ограничения, а Божият поглед е един към всеки един човек. Бог "иска всички човеци да се спасят", а единствено вярата е тази, която премахва всички бариери.

В тълкуванието си на този текст св. Йоан Златоуст казва, че дълбоката вяра на хананейката й помага да се смири до такава степен, че приема да бъде смятана за една от слугите, да бъде смятана за псе, което хората презират, а понякога проявяват и малко съжаление към него и то идва, за да се храни от трохите, падащи от трапезите на господарите. Но в същото време жената доказала и Самият Господ й засвидетелствал, че тя вече не е от другородците: господарите позволяват на малките псета да влязат в двора и да събират това, което пада от трапезите им. Това, което жената хананейка приема, хората могат да го приемат като един вид унижение: човек може и сам да се смири, но пък да получи унижение от този, при когото отива с молба за помощ.

Хананейката приела "унижението" от Господ и затова станала пример за тези, които въздигат себе си. Тя се смирила и едновременно с това въздигнала Този, Който я снижил: това, което Господ подготвил в света, е прекрасен и пребогат пир, а хананейката в дъното на собствената си мизерия се задоволява с малко трохи. Все едно че казва: няма да надвишавам мярата си и да се самопоканя да седна на трапезата, защото за мене от трапезата на Господ са ми достатъчни трохите, които остават от пира.

На жената й било по-лесно да се смири, защото е възлюбила, а възлюбилият не се спира при никакви пречки. Затова Господ Иисус не се задоволява с това да възхвали открито нейната вяра, но и добавил: "нека ти бъде по желанието ти". А това на никого никога не го е казвал.

Източник: в-к "Ал-Нашра", бр. 6/2019 г. نشرة "النَّشرة"، عدد6، 2019م.

Превод от арабски: Виктор Дора


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/udw9a 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...
Лакомото желание за храна се прекратява с насищането, а удоволствието от питието свършва, когато жаждата е утолена. Така е и с останалите неща... Но притежаването на добродетелта, щом тя веднъж е твърдо постигната, не може да бъде измерено с времето, нито ограничено от наситата.
Св. Григорий Нисийски
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.