Проповед за неделя на хананейката (Мат. 15:21-28)
В събитието, което разказва днешното евангелие, става ясно страшното противоречие, съществуващо между книжниците, фарисеите, юдейските учители и жената-хананейка, която принадлежала към проклет род (виж Бит. 9:25). Тези, които спазват Закона и заради които бяха изпратени пророческите откровения, страдат от сърдечна слепота и се противопоставят на Иисус (виж Мат. 15:10-20), докато жената, живееща „в страна и сянка смъртна“ (Мат. 4:16), вижда в Христос не само учител и лечител, но и извор на милосърдие. Има ли по-силен зов от зова за милост? Вярата в Господа Иисуса се е разпалила в нея, щом е разбрала, че Той е дошъл в нейната страна и тя се устремява да се срещне с Него. Св. прор. Исаия казва: „... ще видят онова, за което не им е било говорено, и ще узнаят, каквото не са слушали“ (Ис. 52:15). Хананейката три пъти спонтанно изразява вярата си. Първо, тя вика към Иисус за помощ като към Господ, Христос и извор на милосърдието: „Помилуй ме, Господи, Сине Давидов“. Въпреки че Той не ѝ отговаря, тя не спира да Го призовава: „Господи, помогни ми!“. И накрая е разговорът им за хляба на чедата и трохите за псетата. Отричането на избрания народ от Божията благодат, която е наречена тук „хлябът на чедата“, е отворило вратата за езичниците, наречени „псетата“. По този повод св. ап. Павел казва на римските християни, които в мнозинството си са били някогашни езичници: „а сега сте помилвани поради тяхното непокорство“ (Рим. 11:30). Тези, при които не бяха изпратени пророци, видяха, прозряха и приеха, а тези, за които Бог изпрати Своите закони и откровенията на Неговите пророци, пазеха книгите и твърдяха, че ги разбират, но ги изопачиха, тълкувайки ги така, както им е изгодно.
Жената-езичница стана „Авраамова дъщеря“ не с изпълнението на Закона, а заради спонтанната си и дълбока вяра, която е изявила до такава степен, че е заела място сред чедата, при това с голямо смирение.
Има и друго противоречие между нея и юдеите: името, с което наричат Христос – „Син Давидов“. Юдеите са тълкували царския произход на Иисус като човешко политическо властване, осъществяващо се чрез война, завоевателни походи и насилие. А тя, чрез инстинктивната си вяра, с която е дошла при Иисус, е видяла в Него Царя на мира и Извора на милостите. Тя „по Духа на освещението“ Го е видяла като Цар, както казва св. ап. Павел (Рим. 1:4). Господ Иисус казва за Себе си, че „Син Човечески не дойде, за да Му служат, но да послужи и даде душата Си откуп за мнозина“ (Мат. 20:28).
Да се върнем към жената-хананейка и силата на нейната вяра. Спасителят я поставя пред голямо предизвикателство. В началото Той сякаш изцяло я игнорира, тъй като не ѝ отговаря нито дума. После Той осъжда нейния род, като казва, че е дошъл заради Израилевия дом, а накрая дори я сравнява с псетата, които не бива да се хранят с хляба на чедата. Въпреки че отношението на Господ Иисус изглежда грубо, то не може да се разбере, ако не се знае целта му: да изведе наяве вярата, която Той е видял, че съществува в сърцето на жената-езичница. Иисус показва, че Той е Този, Който знае какво става в сърцето ѝ. А това свидетелства, че спасението започва от Него Самия – Извора на всички божествени откровения и се разпростира по целия свят. Той също така иска да научи учениците Си и всички, които се причисляват към Него през вековете, че трябва да се освободят от всяко расово превъзходство и монополизиране на Бога и Неговото спасение.
Юдеите са смятали езичниците за псета, а учениците на Господа Иисуса са се раздразнили от вика на бедната жена и затова посланието на Господа към тях е било: тези, които вие смятате за скверни и досадни, те също са достойни за милост и спасение, ако повярват. Несъмнено е, че хананейката е провидяла чрез вярата си намерението на Господа Иисуса и се е убедила, че Той изобщо няма за цел да я унижи. Затова нейният отговор е бил много мъдър, като е казала: „Да, Господи, ала и псетата ядат от трохите, що падат от трапезата на господарите им“. Езичницата-хананейка е успяла чрез своето упорство, чрез понасянето на страданието и своето смирение да получи милост и изцерение за дъщеря си. Един от нашите св. отци казва, че благодарение на дълбочината на вярата на жената и искреността ѝ Господ е могъл да изцери нейната дъщеря – обратно на случая в Неговия роден Назарет, където „не извърши много чудеса поради неверието им“ (Мат. 13:58).
Освен това във вярата на жената-хананейка ние можем да видим символично откровение за това, че евангелското благовестие ще обхване цялата земя. Хората поставят помежду си бариери и ограничения, а Божият поглед е един и същ към всеки човек. Бог „иска всички човеци да се спасят“, а единствено вярата е тази, която премахва всички бариери.
В тълкуванието си на този текст св. Йоан Златоуст казва, че дълбоката вяра на хананейката ѝ е помогнала да се смири до такава степен, че да приеме да бъде смятана за една от слугите, да бъде смятана за псе, което хората презират, а понякога проявяват и малко съжаление към него и то идва, за да се храни от трохите, падащи от трапезите на господарите. В същото време обаче жената е доказала и Сам Господ ѝ е засвидетелствал, че тя вече не е от другородците: господарите позволяват на малките псета да влязат в двора и да събират това, което пада от трапезите им. Това, което жената хананейка приема, хората могат да го приемат като един вид унижение: човек може и сам да се смири, но пък да получи унижение от този, при когото отива с молба за помощ.
Хананейката е приела „унижението“ от Господа и затова е станала пример за онези, които въздигат себе си. Тя се е смирила и едновременно с това е въздигнала Този, Който я е снижил: това, което Господ е подготвил в света, е прекрасен и пребогат пир, а хананейката в дъното на собствената си мизерия се задоволява с малко трохи. Все едно казва: няма да надвишавам мярата си и да се самопоканя да седна на трапезата, защото за мене от трапезата на Господа са ми достатъчни трохите, които остават от пира.
На жената ѝ е било по-лесно да се смири, защото е възлюбила, а възлюбилият не се спира пред никакви пречки. Затова Господ Иисус не се задоволява с това да възхвали открито нейната вяра, но и добавя: „нека ти бъде по желанието ти“. А това е нещо, което Той на никого никога не е казвал.
Превод от арабски: Виктор Дора
* Източник: в-к Ал-Нашра, бр. 6q 2019 г. نشرة "النَّشرة"، عدد6، 2019م.
