Да станем следовници на храмостроителя Колю Фичето

Кой не е чувал за майстор Колю Фичето, гениалния архитект, строител и скулптор, творил през Възраждането?

Църквите „Свети Николай“, „Света Марина“, „Свети Константин и Елена“ във Велико Търново, „Света Троица“ в Свищов, мостът над река Янтра при Бяла, покритият мост над река Осъм в Ловеч са само малка част от неговите шедьоври, на които и днес се възхищаваме.

Нима ние можем да бъдем негови следовници?

Скоро запалих свещичка в параклиса "Свети патриарх Евтимий" при храма "Св. Николай" във Велико Търново. Самият храм, построен и осветен преди 190 години, в далечната 1836 г., беше затворен. Църковното настоятелство отправя молба за събиране на средства, тъй като Божият дом спешно се нуждае от основен ремонт. По оценка на експерти още преди смяната на валутата е сметнато, че над 1 млн. лева са необходими за основния ремонт на храма, а цените на строителните материали постояннно растат.

Строежът на църквата е започнат от майстор Иван Дивдата, а Колю Фичето в началото му е помощник, след което довършва храма и печели титлата майстор. В този храм са се провеждали предварителните заседания на Учредителното събрание по Общонародния въпрос. В този храм е имало българско училище през Възраждането, а и сега в отделна сграда има действащо неделно училище.

На една от стените на параклиса отдясно на иконата на св. Николай има каменна плоча с имена на дарители. Наред с многото други имена прочетох Марина и Колю Фичето. Това са майсторът и неговата съпруга.

Не всички можем да бъдем архитекти и строители, но всички можем да създаваме нещо добро всеки ден. Сега, когато този храм се нуждае от неотложен ремонт, можем да станем дарители.

Дори да не са големи възможностите ни, ако отзовалите се сме много, доброто дело ще успее. Ще спасим тази българска светиня, този Божи храм от разруха.

Макар и с малко, нека бъдем следовници на храмостроителя Кольо Фичето!

Вратата на храма с надпис на гръцки и църковнославянски над нея:

Дворът на храма с езерцето с водни лилии:

 

Входът на параклиса „Свети патриарх Евтимий“ към храма „Свети Николай“:

Каменен надпис, напомнящ на идните поколения за взаимното училище при храма като място на провеждане на заседания на Учредителното събрание от 1879 г. с делегати от Мизия, Тракия и Македония, т.е. от всички области с компактно българско православно население:

Действащото неделно училище към храма:

 Втора каменна плоча с дарители от стената на параклиса:

Спасителният кораб на Църквата – стенопис от параклиса „Св. патриарх Евтимий“ към храма: