Триединният Бог пожела чрез Своите благословени грижи и безграничната Си благост да излее благодатта си над Своята прославена Църква в тези наши дни, като намери хора, които поставиха Неговата любов над всичко в личния си живот и се удостоиха, чрез смирението и чистия си начин на живот, Той да прояви в тях Своята божествена слава. Сред тези хора се прояви един йеромонах на име Порфирий Прозорливи, който се превърна в избран съсъд на Светия Дух.
Св. Порфирий, който е роден на о-в Евбея (Гърция) през 1906 г., в една проста селска среда, е бил принуден от ранна възраст да напусне училище, за да помага в издръжката на семейството си заради отсъствието на своя баща, който заминал да участва в изкопаването на Панамския канал. Прочел житието на св. Йоан Пещерник, който се подвизавал на едно място близо до неговия дом, и в него се възпламенил копнеж към Христовата личност, който го накарал да предпочете монашеския отшелнически и свят живот и да почувства нуждата от това да остане странник на земята (Пс. 118:19).
Душата му е копнеела за ангелско житие, затова на четиринадесетгодишна възраст напуска бащинския си дом и насочва своите надежди към Света гора – Атон. Среща се с един аскет-ангел, който го призовава да живее с него и неговия сподвижник в скита на св. Георги в местността „Кавсокаливия“. Там той осъзнава, че целта на целия духовен живот се осъщестява, когато нашата личност се смири изцяло пред Божието величие, когато ние оскъднеем, а се увеличи и възвеличи в нас Христос и стане всичко в нашия живот и в живота на Църквата.
Върху него се е изляла благодатта на Духа Утешител, Духа на пророчеството и премъдростта, докато е наблюдавал един стар аскет, който се кланял в църквата преди да пристигнат отците в нея. Той е видял божествената благодат да се излъчва от отеца, който е бил таен светец, и да изпълва мястото, и се е случило така, че лъчите на Светия Дух са достигнали и до него – юношата и монах-послушник. От онзи час насетне съществото му се променя. Бил е надарен с небесни свръхестествени дарования.
Духовната прозорливост, която го е обхванала, се смята за един от най-редките дарове при съвременните св. отци, както самите те засвидетелстват. Той е почувствувал в сърцето и тялото си как Христовата любов преизобилства в него и го въздига към небесата, където светците съжителстват с ангелите. На Света гора, докато е все още съвсем млад, той изпитва небесни преживявания, до които не са достигнали великите между аскетите, а при много от тези, които са ги преживели, това се е случило в края на земния им живот.
Не го забравят обаче и изкушенията. Наляга го една неличима болест, която едва не го унищожава, един вид треска, която е уязвила тялото му и е направила от него втори Йов. Влошеното му здравословно състояние го принуждава да напусне Света гора, за която той копнее, и да се върне на Евбея, за да се подложи на дълго лечение. Когато състоянието му се подобрява, Синайският ариепископ го ръкополага за дякон, а след това го въздига и до свещенически сан.
От Евбея се премества на служба в храм „Св. Герасим“ в поликлиниката в центъра на Атина, на шумния площад „Омония“. Там, сред градската суетня, той живее истински аскетичен живот, който по своите подвизи и чистота надхвърля достойнствата на великите аскети пустинници, защото е поставял Господа винаги пред себе си и защото се е въоръжавал с най-голямото смирение и непрестанното прибягване към Христа – Спасителя и към Неговата Пресвета майка като несразимо оръжие в борбата си срещу хитростите на врага и неуморимите му изкушения.
По-късно се уединява в един манастир, посветен на св. Николай в Калисия, в пределите на манастира „Пендели“, извън Атина, след това построява девическия манастир „Св. Преображение“ край Оропос, където поставя основите на сериозна монашеска общност.
Той беше чудотворец, лекуваше болните, утешаваше скърбящите и изцеляваше хората с разбити сърца. Беше един просветен чрез Духа наставник, чрез благодатта виждаше това, което зрящите не съзират. Той помогна на Църквата в Гърция и в нашите страни, чрез своята молитва, наставление и познаване на Божията воля във времената на утеснение.
В последните му години го налегнаха много тежки болести и непоносими болки, особено след като се разболя от мозъчен тумор. Тези болки направиха така, че в него да се прояви решителност към мъченичество в борбата му с изкушенията, с вечно благодарение към Бога и с непоклатими кротост и твърдост. Загуби зрението си, но духовната му прозорливост отвори душевните му очи, за да съзре с тях духовните небесни истини там, където е престолът на Светата Троица, събранието на светците и ангелските воинства.
Той настояваше учениците му да го върнат в скита на св. Георги в „Кавсокаливия“ на Света гора, на „мястото на първото му покаяние“, където се упокои в Господа на 2 декември 1991 г., в пълно безмълвие, далеч от хорските очи, но с чиста любов и съвършена преданост към Христа Иисуса, нашия Господ. Благословията на неговите молитви да бъде с всички нас.
Превод от арабски: Виктор Дора
* Източник: в-к Ал-Нашра, бр. 48, 2018 г. نشرة "النَّشرة"، عدد48، 2018م.
