Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (27 Votes)

Saint Paul 5 29569.1413670613.1000.1200 grandeАпостол Павел се обръща към Тимотей, когото нарича "чедо", т. е. духовен син, който той е родил във вярата, като казва: "Вярно е словото и достойно за всяко възприемане[1]". В това изречение намираме две утвърждения. Едното е, че "словото", тоест учението на Господ Иисус е вярно, а когато вярващият се увери в истинността на божественото учение, той става добър негов служител (1 Тим. 4:6). Второто утвърждение е за това, че откровенията, дадени чрез Светия Дух от пророчески времена до края на този свят, са истинни. Духът пророчества, че едни хора в последните времена ще отстъпят от вярата и ще последват измамния дух, т. е. дявола (1 Тим. 4:1). Думите на апостол Павел следват от целта, която си поставя - "спасението". Затова той начертава пред Тимотей пътя, който ще го отведе до спасението, а по този начин наставлява и другите. И го призовава към упоритост в учението, за да привлече други да приемат словото.

Павел-юдеинът се занимавал с изучаване на Писанието. Той ни съобщава в своето Послание до галатяните, че проявявал усърдие в учението и надминал всичките си връстници, но той се поддал на друг, чужд на Бога дух, който го накарал да тълкува словото по субективен начин и започнал да преследва Христовата църква. Ап. Павел се убедил в истинността на даденото от Бога слово, но той искал както всички останали юдеи да си има бог, съобразен с неговите мерки. Юдеите изпаднали в дяволското заблуждение и отхвърлили Христовата светлина. Същата тази светлина се явила на Савел по пътя за Дамаск и му отворила очите, за да разбере Писанията, които той се задълбочил да чете и изучава. Апостолът покръстил собствените си мисли чрез Божия Дух, за да постъпва като син на светлината, и се опитал да помогне на Тимотей да избегне мрака, който го обгръщал преди неговото покаяние.

Апостолът подкрепя своя ученик и вярващите и ги призовава да приемат явилия се на земята Господ Иисус, Който изпълнил обещанията, дадени от Бога на юдейския народ. Словото се въплътило и обещанията се превърнали в истина. Тази истина не може да се обясни и не намира своето отражение в отхвърлящия я човек. Но тъкмо това се случило с юдеите и ние трябва да се стараем да го избегнем. Днес можем да си мислим, че това не ни засяга, защото всеки от нас вярва в Христос така, както му е изгодно. Вярваме в Него и Го възприемаме не с "всяко (т. е. пълно) възприемане", както ни призовава апостолът, а с условие това да не идва в противоречие с нашите желания. Затова често оставяме Христос на страна и не се държим като истински синове, а като заблудени деца, уподобявайки се на юдеите. Тук идва ред за думите, посочени по-горе, с които апостол Павел ни призовава да вярваме и да имаме доверие в думите и учението на Господ Иисус, за да бъдем добри Негови служители.

С тези думи и учения ап. Павел подкрепя християнското общество, вървейки от един град в друг, за да благовести за Възкресението на Господ. Първите християнски общества се основавали на истинската вяра в Господ. Ап. Павел чрез истинното слово предал вярата в Господ Иисус на вярващите и те Го възприели напълно без всякакво съмнение или ропот.

Същата картина се разкрива и пред днешните вярващи, като изключим някои разлики, които се намесиха в човешката връзка с Бог. Вярващите все още вярват на Божието слово и във въплътения и възкръснал от мъртвите Бог-Слово. Но вярата им се замъглява от ропота и множеството грижи. Живеем във време, в което изискваме всичко да стигне до нас по най-лесния начин. Дяволът ни убеждава, че леността е комфортът, от който имаме нужда, и че можем да отложим днешната работа за утре в допълнение към злите неща, които не иска да ги отложим. Бог вече не се вмества в схемата на нашите приоритети, нито е смятан за цел в живота на вярващия. Ние роптаем дори за учението, което има за цел да изгради човека и да построи за него обещаващо бъдеще. Откакто ропотът навлезе в живота ни, започнахме да намираме аргументи за отлагането на всичко и да не правим усилия, а да се отпускаме и да се отказваме пред всичко. Образованият и учен човек загуби своята значимост, науките вече не са в основата на успеха и напредъка. Човекът се превърна в роб на ропота и комфорта и попадна в мрежата на мрака и незнанието, която е опънал врагът на човечеството.

Призивът на ап. Павел към неговия ученик е призив, отправен към всеки вярващ: да упорства, да живее живот, успешен на социално, научно и духовно равнище. Успехът не се постига, ако не се положи труд, както и вярата не се появява освен след подвиг. Човек трябва да се подвизава, за да се възрадва. Той не трябва да заравя дадения му талант, за да не му се вземе, а трябва да го използва за възрастване. Да си спомним, когато чуем заповедта на апостола, че работата е средството и пътят към успеха, а усърдието ни дарява победата, защото Божието царство "насилници го грабят", т. е. онези, които полагат големи усилия за него. Не трябва да подценяваме нашата младост и да не разчитаме на старостта си, но да се стараем да усъвършенстваме дарбите си на каквато и възраст да сме, за да стане нашият напредък явен пред Божия престол.

Източник: в-к "Ал-Нашра", бр. 5/2019 г. نشرة "النَّشرة"، عدد5، 2019م. Превод от арабски: Виктор Дора

[1] В българския превод:"Тия думи са верни и достойни за всяко въприемане" (1 Тим. 4: 9). Бел. прев.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/ud99y 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Не се учудвай, че падаш всеки ден; не се отказвай, но смело се изправяй. И бъди уверен, че ангелът, който те пази, ще възнагради търпението ти.

Св. Йоан Лествичник
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.