Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (32 Votes)

012"Оттогава Иисус начена да проповядва и да казва: покайте се, защото се приближи царството небесно" (Мат. 4:7).

Двата израза - "небесното царство" (който се повтаря тридесет пъти в евангелието според Лука, четири пъти в евангелието според Марк и три пъти в евангелието според Матей) и "Божието царство" (който се повтаря тридесет пъти в евангелието според Матей) - представляват сърцевината на християнското благовестие в трите синоптични евангелия. Те се срещат в новозаветните книги под различни форми като:  "царството на Отца" (Мат. 13:43; 26:29; Лука 12:31), царството на Сина (Кол. 1:13, Лука 1:33; 22:29-30; Евр. 1:8), "царството на Сина Човечески" (Мат. 13:41; 16:28), "царството Христово" и "царството Господне" (Еф. 5:5; 2 Петр. 1:11; Мат. 20:21; Йоан 18:36; 2 Тим. 4:1; 4:18) или под много простата форма на думата "царство", която винаги се свързва с Божественото евангелие, слово и слава. Думата царство (василия) не означава царство в земния смисъл на думата, тоест държава с определени граници, с войска, с институции, с официални органи, с админстративна структура и изменчива политика... Думата в най-точния си смисъл сочи към вездесъщото "царство Божие", нетварната Му власт, вечната Негова слава и крайната Му власт, която ще изпълни небесата и творението при очакваните негови откритие и поява.

Двете фрази - "Небесното Царство" и "Божието царство", се заменят в евангелието според Йоан със "светлина" и "живот": "В Него имаше живот, и животът беше светлината на човеците. И светлината в мрака свети, и мракът я не обзе" (Йоан 1:4-5).

Евангелието ни благовести приближаващото се до нас Божие царство: "В ония дни дохожда Йоан Кръстител и проповядва в Иудейската пустиня и казва: покайте се, защото се приближи царството небесно. Защото този е, за когото е казал пророк Исаия: "гласът на викащия в пустинята говори: пригответе пътя на Господа, прави правете пътеките Му" (Мат. 3:1-3). Такава беше проповедта на славния Предтеча Йоан Кръстител, с която подготви пътя на Спасителя, Който дойде при нас, приближи се до реалността на нашия живот, когато "слезе от небесата и снизходи заради нашето спасение" и се роди по плът от Пресветата Дева.

"А след като бе предаден Йоан, Иисус дойде в Галилея и, проповядвайки благовестието за царството Божие" (Марк 1:14). Господ Иисус Христос, Единородният Божи Син и Неговото вездесъщо слово, се яви посред човеците, за да им разкрие истинският призив - призивът на Евангелието  за съединяване с любовта на Бог-Отец и Неговата воля чрез всесилните Му дела и явните духовни плодове на Неговите думи, които показват присъствието на царството Божие сред човеците.

Но присъствието на Небесното царство изисква усилия  от наша страна. Така Христос е живял на земята и така се разкрила тайната на Бога между човеците. Царството е тайна, която човек приема в своето сърце с голямо смирение, със самоукорение и съкрушение. Това е дар за боголюбците, които очакват с вяра и копнеж Божията милост, Неговото присъствие в техния живот, Неговото посещение, утеха и всеблагото Му домостроителство. „А попитан от фарисеите, кога ще дойде царството Божие, отговори им: царството Божие няма да дойде забелязано, и няма да кажат: ето, тук е, или: на, там е. Понеже ето, царството Божие вътре във вас е" (Лука 17:20-22).

Евангелието ни благовести също така наближаването на светлината на Триипостасния Бог: Отец, Син и Свети Дух, и дара на Неговия божествен живот. Христос е светлина на света и на нашия живот, който дойде на земята, за да озари тези, които Го приемат, Той посещава чрез нежността на Своята светлина сърцата на възлюбилите Го, които търпят заради Неговото име, трудят се и са неуморни в своята служба на другите, в саможертвата и претърпяването на всяка тягост, болка и утеснение вярвайки, че Утешителят е близо (Ис. 50:8) и че "очите на Господа са обърнати към праведниците, и ушите Му - към техните вопли" (Пс. 33:16).

Смисълът на целия наш християнски живот се състои в нашето съединение с царството Божие и Неговата светлина и живот със светлината на Христос, която променя живота на човека и го освещава в мига, когато дарът на Светия Дух, на Животворящия Господ, се излее върху ни. Чрез Светия Дух живеем божествен живот и се осветяваме с даровете на царството на Отца. "Чрез Светия Дух всяко дихание живее и се извисява с чистота, сияейки чрез Троичното единство в едно достолепно и тайнствено състояние". Тази тайна ние преживяваме в Църквата по време на всяка молитва и по специално по време на всяка божествена литургия. Литургията - това е тайната на откровението на небесното царство в славната Църква Христова, дарът на "истинската светлина" (Йоан 1:9) и божественият живот. Църквата е домът на Бог Отец и в нея се явява Бог Отец чрез Своята благосклонност и милост, които излива над Своите чеда. Тя е мястото на откровението на Неговата вечна слава и изворът на божествените дарове, с които се украсява човекът на вътрешното сърце, който живее "живот скрит с Христа" (Кол. 3:3). Защото преживяването на благодатта си остава съкровена тайна, принадлежаща на Божиите избрани и възлюбени хора.

Което "око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало това, що Бог е приготвил за ония, които Го обичат". А нам Бог откри това чрез Своя Дух, защото Духът прониква във всичко, дори и в дълбините Божии" (1 Кор. 2:9-10). Божието царство обитава в човека, когато той повери на Бог своя живот, предаде сърцето си на Неговата воля и придобие "ум Христов" (1 Кор. 2:16). Божията благодат променя човешкото същество: неговите мисъл, душа, тяло и копнеж за Христос го карат да се устремява към Господа и да Му изразява чрез своите просби и благодарение личната си нужда от Него.

Когато човек осъзнае Божията любов към него, когато той вкуси сладостта на Неговото посещение и простора на нескончаемата Негова милост, тогава той презира   земното и копнее с цялото си същество към небесното и сърцето му се отваря за Божията благодат и се превръща в избран съсъд на Светия Дух. Човек се осланя на Бог с безсрайно доверие и повече не търси никой друг освен Него. Това е смисълът на евангелското слово: "първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде" (Мат. 6:33).

Източник: в-к "Ал-Нашра", бр.2/2019 г. نشرة "النَّشرة"، عدد2، 2019م.

Превод от арабски: Виктор Дора


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/u8cwk 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Блажен оня човек, който е достигнал състояние на бодърстване или се бори да го постигне: в сърцето му се образува духовно небе – със слънце, луна и звезди.

Св. Филотей Синаит
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.