Мобилно меню

4.9477124183007 1 1 1 1 1 Rating 4.95 (153 Votes)

Sleporodenia 300x217Църквата е определила в шестата неделя след Пасха да се припомня евангелскиото събитие за изцерението на слепородения (Иоан 9:1-38). Чрез тази случка Църквата ни поставя пред няколко избора: дали да заемем позицията на фарисеите, противящи се на Господа Иисуса, или на родителите на слепородения, които останали неутрални, страхувайки се от юдеите? Или ще застанем на позицията на слепородения, изповядал Господа Иисуса и поклонил Му се като на Светлината на света? (Иоан 9:35-38).

В този текст има няколко важни момента, върху които ще се фокусираме. Това, което привлича вниманието ни при изцерението на слепородения и което го отличава от другите подобни случаи (Марк 10: 46-53; Мат. 9:27-31; Лука 18:35-43) е, че Господ Иисус избързва да изцели слепородения без човекът да поиска това от Него. Господ обяснява Своето действие с това, че Той трябва да върши делата на Тогова, Който Го е пратил докле е ден (Иоан 9:4). Слепороденият е нямал отношение към Господа, но той е послушал, както се казва, „сляпо“ заповедта Му и затова е отишъл и се е умил в къпалнята Силоам (Иоан 9:7), без дори да познава Този, Който му заповядва това, но той научил от други хора, че Този, Който го е изцерил, се казва Иисус (Иоан 9:11). В същото време фарисеите са били с предразсъдъци към Господа и решили да отлъчат от синагогата всеки, който изповяда, че Иисус е Христос (Иоан 9:22).

Нетипична е инициативата на Господ Иисус да попита изцерения слепец за отношението му към Него (Иоан 9:35-38). Христос обяснява намерението си с думите от края на Глава 9: „А Иисус рече: за съд дойдох Аз на тоя свят, за да виждат невиждащите, а виждащите да станат слепи“ (Иоан 9:39), противопоставяйки слепоподения на фарисеите, смятащи себе си за вещи и виждащи, защото познават Закона (Иоан 9:40-41).

Така читателят разбира, че целта на Господнето пришествие е да накара слепите да прогледат и да покаже на виждащите, че могат и да се заблуждават: „Иисус им рече: да бяхте били слепи, не щяхте да имате грях; но сега казвате, че виждате, затова грехът ви остава“ (Иоан 9:41).

Добре е да анализираме позицията на фарисеите, защото има опасност и ние да попаднем в подобна ситуация. Опасността се крие в това, че фарисеите са самоуверени, че познават добре Закона и една от техните задачи е изучаването и тълкуването му, за да направят Закона действащ във всекидневния живот на хората. Затова те се смятат за приближени до Бога, за такива, които познават волята Му или по-скоро трябва да я познават. Но човек понякога изпада в заблуждение, защото гледа на нещата през собствената си призма, а не през призмата на Бога. Тогава хората измислят собствени закони и ограничания, които приписват на Бога. В такава грешка изпадат и фарисеите като поставят правила и въвеждат вярвания, които Законът не съдържа, приписвайки ги на предание, идващо от прор. Моисей.

Това състояние на фарисеите е състоянието на всеки човек, който смята себе си за приближен до Бога и по този начин изпада в греха на гордостта. И това негово състояние се нарича „сърдечна слепота“. В това положение човек познава Божиите заповеди и се опитва да ги приложи, но ги прилага така, както ги вижда той, без да остави възможност на Бога да осъществи Своята воля, а напротив, той налага собствената си воля над Божията. Нещо повече, виждаме го да поставя себе си на мястото на Бога и да гледа с презрение на другите. Господ Иисус изразява и описва това състояние в притчата за митаря и фарисея (Лука 18:9-14), където знанието на фарисея е довело до затваряне на неговото сърце за любовта към другия човек. Той смятал, че изпълнява Божиите заповеди, но поставил себе си на мястото на Бога и започнал да съди за другите през собствената си призма, обричайки се на сърдечна слепота.

В случая с изцерението на слепородения причината за гнева на фарисеите е, че Господ е изцерил слепородения в съботен ден. Бог е заповядал на Своя народ да не работи нищо в съботния ден (Изх. 31:12-17), а да се отдаде на слушане на Божието слово в синагогата, за да го запазят и изпълняват. Но фарисеите не разбрали, че тази заповед е приложима към народа, но не и към Бога. Техното ожесточение в „прилагането на заповедта“ е довело до ослепяване на техните сърца и, въпреки че те са имали очи, не са могли да видят Божието дело, не успели да видят Бога. Те не могли да разберат, че изходната точка на Закона е сърцето, любовта. Това е довело до затваряне на тяхното зрение за словата на Самият Бог: „Синко, дай си мен сърцето, и очите ти да гледат моите пътища“ (Притч. 23:26).

Превод от арабски: Виктор Дора

* Източник: в-к Ал-Нашра, бр. 22, 2019 г. نشرة "النَّشرة"، عدد22، 2019م.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/dx8ch 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Както кормчията зове ветровете и подмятаният от бурите моряк отправя взор към дома, така и времето те зове при Бога; като воин Божи бъди трезв – залогът е безсмъртие и живот вечен.

Св. Игнатий Богоносец
   

© 2005-2023 Двери БГ и нашите автори. За контакти с екипа - тук.
Препечатване в други сайтове - само при коректно посочване на първоизточника с добре видима хипервръзка. Всяка друга употреба и възпроизвеждане, включително издаване, преработка или излъчване на материалите - след изрично писмено разрешение на редакцията и носителите на авторските права. 
Двери спазва етичния кодекс на българските медии, както и политика за защита на личните даннни на посетителите.