В днешното евангелие при кладенеца на Яков Господ Иисус се среща с жената самарянка и те провеждат един проникновен разговор за водата и жаждата. Когато учениците се завърнали от града, носейки със себе си храна, темата на разговора на Господа преминала към беседа за друга храна, която апостолите не познавали. Господ тръгва от нашите всекидневни нужди, издигайки разговора към по-възвишените теми от материалните нужди, на които лукавият ни прави пленници. Господ знае, че нашите духовни потребности, въпреки че не са явни, придават истински смисъл на живота ни.
Хората се трудят през всичките дни на своя живот, за да си набавят нужните за телесното си оцеляване храна и питие, но има и друга храна и вода, от различно, нематериално естество, без които умира духът и ако той умре, човешкият живот става безсмислен. Оттук следва и предупреждението на Господ Иисус: „не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият; а бойте се повече от Оногова, Който може и душата и тялото да погуби в геената“ (Мат. 10:28). Нека всеки човек да се замисли за усилията, които полага за набавяне на материалната храна, полезна за телесното израстване, и нека да внимава дали в същото време полага усилия за духовната храна, която ни помага да възрастнем духовно. Който не полага усилия за духовното си израстване, той небрежи за своето спасение и съдейства за предаването на душата си в ръцете на онзи, който може да погуби и душата, и тялото.
След като Господ Иисус казал на учениците Си, че Той има храна за ядене, която те не познават, Той им пояснил, че Неговата храна е да върши волята на Оногова, Който Го е пратил и да изпълни Неговото дело.
Ние получаваме духовна храна, когато се стремим да следваме волята на Бога. Затова в Господнята молитва („Отче наш...“) просбата за насъщния ни хляб идва след като изразим нашата готовност за живот според волята на Бога, като казваме: „да бъде Твоята воля както на небето, така и на земята, насъщния ни хляб дай ни днес“.
Как да разберем каква е Божията воля? Отговорът на този въпрос не е лесен, защото той изисква непрекъснато четене на Божието слово и съвършено слушане на Божия глас вътре в нас. Но ние можем да направим още нещо – да поставим като мяра на нашия живот според Божията воля любовта: любовта към Бога и ближния. Ако ние живеем самоотвержената любов, то ние живеем съгласно Божията воля, защото Божията воля е да „бъдете осветени“, както учи ап. Павел (1 Сол. 4:3), а светостта не е нищо друго освен изживяване на любовта, която ни кара да посветим живота си на Господа, както са направили светците, така че повече да не ни привлича нищо, което да ни отдалечи от Него.
Господ Иисус е показал на жената-самарянка, че истинската жажда, която изпитва Той, е жаждата за спасението на душата ѝ, а след това е показал на учениците, че истинският Му глад е гладът за изпълняване волята на Отца и това ясно го е казал и на друго място в Евангелие според Йоан: „защото слязох от небето, не за да върша Моята воля, а волята на Отца, Който Ме е пратил. А волята на Отца, Който Ме е пратил, е тая: от всичко, що Ми е дал, да не погубя нищо, а да го възкреся в последния ден. Тази е волята на Оногова, Който Ме е пратил: всякой, който види Сина и вярва в Него, да има живот вечен; и Аз ще го възкреся в последния ден“ (Иоан 6:38-40). Знаем, че човек страда, когато огладнее и ожаднее, а колко повече страда Господ, Който гладува и жадува за нашето спасение! Човек може да умре от глад и от жажда, а нашият Господ, когато стана човек, умря от глад за нашето спасение. Щом като нашият Господ и Творец се потруди, огладня и умря за нашето спасение, то това трябва да ни поощри да се потрудим и ние на свой ред за спасението на душите си и душите в нашето обкръжение.
Господ не ни е казал, че спасението ще дойде без труд и усилие: „който иска да спаси душата си, ще я погуби; а който погуби душата си заради Мене и Евангелието, той ще я спаси“ (Марк 8:35). Господ ни е призовал да носим кръста (Мат. 16:24) и да влезем през тесните врата (Мат. 7:13), защото какво ще ни накара да се трудим за нещо, което е неосезаемо? Ако се страхуваме да не се уморим, трябва да си припомним, че гладният и жадният забравят за своите глад и жажда в мига, в който получават вода и храна. Макар ние да се уморяваме в нашия устрем за спасение, нашата умора обаче ще се превърне в покой, когато вкусим спасението, което ни е дарувал нашият Спасител. По Своята милост Господ ни кара да вкусим Неговото спасение още отсега, за да забравим за цялата наша умора и да се възрадваме чрез Възкръсналия от мъртвите Христос, Който ни съвъзкреси заедно със Себе си за вечен живот.
Превод от арабски: Виктор Дора
* Източник: в-к Ал-Нашра, бр. 21, 2019 г. نشرة "النَّشرة"، عدد21، 2019م.
