Комисията по бюджет и финанси към Народното събрание остави в проектобюджета за 2026 г. предложеното от правителството намаляване на държавната субсидия за вероизповеданията. След отхвърлянето на няколко предложения за запазване или по-слабо ограничаване на финансирането в законопроекта остава ставката от не по-малко от 7,70 евро за всяко лице, въз основа на което се изчислява субсидията. Промяната трябва да влезе в сила от 1 октомври 2026 г. Според разчетите на Министерството на финансите тя ще осигури икономия от около 5 млн. евро за държавния бюджет.
По време на разглеждането на бюджета на второ четене Искра Михайлова-Копарова от ДПС предложи досегашната субсидия от 20 лева да бъде само превалутирана в евро. При официалния валутен курс това би означавало ставка от 10,23 евро. Предложението беше подкрепено от осем членове на комисията. Нито един депутат не гласува против, но 11 се въздържаха, поради което то не беше прието. Така комисията отхвърли възможността размерът на държавното подпомагане да бъде запазен без фактическо намаление.
От „Продължаваме промяната“ беше направено друго предложение – ставката да бъде определена на 10 евро. То също не получи необходимата подкрепа. След отхвърлянето и на двете предложения в проектобюджета остава правителственият вариант за не по-малко от 7,70 евро на глас. Спрямо точното превалутиране на досегашните 20 лева намалението е с 2,53 евро на човек, или приблизително 24,7%. Правителствените бюджетни документи използват закръглена досегашна стойност от 10,20 евро, при която понижението също е близо до една четвърт.
В хода на дискусията Владислав Горанов от ГЕРБ-СДС обърна внимание, че при създаването на сегашния модел за държавно финансиране на вероизповеданията един от водещите аргументи е бил свързан с националната сигурност. Същественото увеличаване на държавната подкрепа беше въведено през 2019 г. с промени в Закона за вероизповеданията. Тогава беше приета формула, според която основните вероизповедания получават субсидия в зависимост от броя на гражданите, които са се самоопределили като техни последователи при последното преброяване. Сред основните мотиви беше държавата да осигури достатъчно средства за издръжката и възнагражденията на духовниците и по този начин да ограничи финансовата зависимост на религиозните институции от чуждестранни дарители и външно влияние.
В рамките на заседанието обаче не беше представена подробна оценка дали по-ниската субсидия би могла отново да увеличи необходимостта отделни вероизповедания да търсят финансиране от чужбина.
Вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев защити предложеното намаление с необходимостта от ограничаване на бюджетните разходи. Той припомни, че България е изправена пред процедура за прекомерен дефицит и трябва да предприеме мерки за възстановяване на устойчивостта на публичните финанси. Правителственият проект за бюджет за 2026 г. предвижда дефицит от 5,7% от брутния вътрешен продукт. Кабинетът си поставя за цел постепенното му понижаване до 3% през 2028 г. Намаляването на субсидията за вероизповеданията е част от по-широк пакет мерки за ограничаване на държавните разходи.
Донев посочи още, че през 2026 г. по удължителния закон за бюджета вероизповеданията вече са получили около 6 млн. евро. Според него, тъй като новата ставка ще започне да се прилага от 1 октомври, финансовата разлика няма да бъде усетена толкова чувствително до края на настоящата година.
Този аргумент се отнася преди всичко до последните три месеца на 2026 г. Ако по-ниската ставка бъде запазена и през следващите години, ефектът за вероизповеданията ще обхване цялата бюджетна година и съответно ще бъде значително по-голям. Няма сведения в комисията да е представена подробна оценка как по-ниската ставка би се отразила през цяла следваща година върху заплатите на духовниците, осигуровките, издръжката на храмовете или риска от възобновяване на външното финансиране.
Общият размер на субсидиите за вероизповеданията, записан в проектобюджета за 2026 г., е 36 549 800 евро.
Най-голямата част от средствата – 28 406 600 евро – е предвидена за Българската православна църква – Българска патриаршия. В тази сума са включени:
- 306 800 евро за Рилския манастир;
- 102 300 евро за Троянския манастир;
- 102 300 евро за Бачковския манастир.
За Мюсюлманското изповедание са заложени 6 115 600 евро.
Проектът предвижда още 454 300 евро за Българската източноправославна епархия в Западна и Средна Европа и 413 200 евро за българските православни църковни общини в чужбина.
За Католическата църква в България са определени 395 800 евро, за протестантските вероизповедания – 668 800 евро, за еврейската религиозна общност – 47 600 евро, а за Арменската апостолическа православна света църква – 47 900 евро.
За вероизповеданията, към които при последното преброяване са се самоопределили повече от 1% от населението, субсидията се изчислява по формула на човек, или на т.нар. „глас“. За по-малките религиозни общности средствата се определят като конкретни суми в закона за държавния бюджет.
Решението на бюджетната комисия не е последната стъпка в законодателната процедура. Текстовете от държавния бюджет трябва да бъдат гласувани на второ четене и в пленарната зала на Народното събрание. До окончателното приемане на бюджета народните представители могат отново да поставят въпроса за размера на субсидията по време на пленарните дебати. Ако правителственият текст бъде приет без промени, от 1 октомври ставката ще бъде намалена от равностойността на 20 лева на не по-малко от 7,70 евро на глас.
