В продължение на целия пасхален период Църквата ни представя на св. Литургия евангелски текстове, чрез които ни показва действието на Възкресението Господне в самите нас. Затова тя е постановила в четвъртата неделя след Пасха да се чете текстът от Евангелието, в който се говори за изцеряването на парализирания при Витезда (Иоан 5:1-15). Този човек в продължение на тридесет и осем години не намерил никой, който да го спусне във водата на къпалнята след раздвижването на водата ѝ от ангела, за да се изцери. След страданията и търпението, които понесъл парализираният, непременно е трябвало да последва възкресение, което да промени живота му и затова дошъл Господ, Който го попитал дали иска да се изцери и го излекувал.
Христос задал на парализирания въпрос, който изглеждал прост, но той всъщност изразявал загрижеността на непознатия, идващ от Галилея в Юдея Учител. Господ попитал човека: „Искаш ли да оздравееш?“. Парализираният не отговорил нито с отрицание, нито с потвърждение, а казал: „Господине, нямам си човек, който да ме спусне в къпалнята, кога се раздвижи водата; когато пък аз дойда, друг слиза преди мене“. Болният се оплакал от това, че нямал приятели, които да му помогнат. Дори тези, които получили изцерение преди него, били заети със своите близки и приятели и никой не му обръщал внимание. Той също така се оплакал и от своята неспособност да се конкурира с другите, за да се спусне пръв в къпалнята, тъй като мнозина го изпреварвали.
С въпроса Си Господ Иисус се обръща към всеки един от нас като казва: „Нека да те изцеря! Твоето страдание и твоите болки са Мои болки, а Моето Възкресение е твое възкресение!“. Той ни задава въпроса: „Искаш ли да се спасиш?“. Бог откровено обявява, че желае спасението на всички и въпреки това си остава свободният избор на грешника да „поиска“, иначе спасението няма да се случи. Нашият отговор на въпроса на Господа е изборът на нашата любов към Него. Той ни е създал без да търси нашето мнение за това. Но Той няма да ни спаси, ако ние отхвърлим спасението. Приемането на Възкръсналия Господ Иисус в нашия живот, т. е. нашата вяра в Него като Господ и Спасител, е нашето възкресение. Евангелският текст посочва, че разслабеният не си е възвърнал силите малко по малко, а се е въздигнал от пълната си немощ до най-висшата степен на физическа сила дотолкова, че успял да вземе и понесе одъра си с лекота.
Господ Иисус дарил изцерение на разслабения в съботен ден, на мястото наречено „Овчи порти“, където се е намирала къпалнята. Господ избира това символично място понеже Той е Добрият Пастир, Който познава Своите овци и отдава Себе си за тяхното спасение. А що се отнася до времето на извършването на чудото, Господ избира юдейския празник, за да го превърне в предобраз на празника, в който Той ще отдаде Себе си в жертва на Кръста за спасението на света. Той избира да изцери в съботен ден, защото в неподвижния на своя одър парализиран Той вижда състоянието, в което ще се окаже Той на велика събота – легнал в гроба между мъртвите.
Господ казал на разслабения да направи три действия: „стани, вземи одъра си и ходи“ (Иоан 5:8). Като казва „стани“, Христос се насочва към разслабения, а оттам и към всеки човек, като казва: бъди уверен, че Този, Който ти заповядва да отидеш при Него, ти дава достатъчна сила за да го направиш. Ти можеш да изучаваш божественото Писание, както и да се кланяш, молейки се. Може да постоянствуваш, като присъстваш на събрания, може да приемаш наставления от тези, които смяташ за наставници. Затова стани, раздвижи се духовно.
Христос заповядва на човека да понесе одъра си, за да докаже бързото съвършено дарувано изцерение чрез явно дело. Заповядал му да напусне одъра си, към който бил привикнал дълги години наред. Сякаш Христос му заповядва да излезе и да върши полезните за него самия и за другите дела. Това е, което Спасителят винаги казва на грешния човек: „Изтрий каквото можеш от следите на твоите грехове, след като получи съвършената безвъзмездна прошка, и излез след като получи спасението да вършиш духовно полезни за теб и за другите дела. Вместо да те носят – ти ги носи. Вместо да ти служат – ти служи. Дай чрез своето дело доказателството за твоето спасение. Обяви пълната си решителност да не се завръщаш към стария си беззаконен живот.
Христос казва на човека: „ходи“. Тук Той му показва, че изцерението само по себе си е недостатъчно, но той трябва да напусне кръга на духовно немощните и грешни хора и да стане приятел с духовно здравите и техните дела. Той трябва да излезе сред хората и да им покажа какво е сторил Христос с него. Грешният човек, когото Христос спасява, трябва първо да изостави своята стара и развратена дружба и да потърси приятелство с богобоязливите, за да се укрепи във вярата. Той трябва да свидетелства чрез своите думи и дела, за важната промяна, която се е случила с него, и с това да прослави своя Спасител.
Чрез тези три действия нашият Господ казва: „ето, всичко ново творя“ (Откр. 21:5). Това е, което се случва при възкресението. Животът на разслабения се обновил след като преживял тридесет и осем години в болест така, както се е обновил животът на човечеството и се е освободил от греха и смъртта. Господ ни възкреси чрез Своето възкресение, възкреси ни от състоянието на греха и смъртта за живот. Чрез тези три действия Той очерта пътя на надеждата и очакването. Изключителните случаи на изцерение, извършени от Господа преди Възкресението, се превърнаха в „предвкусване“ на вечния живот, където няма ни болка, ни скръб, нито терзание и болест, а нетленен живот. Ще чуем Господа при всеобщото възкресение, когато Той ще каже: „Стани, вземи одъра си и ходи“. Ще възкръснем за един живот, лишен от тлението, тъй като смъртта няма да я има вече (Откр. 21:4) и ще се облечем в нетленно тяло, в едно прославено тяло. В онзи ден няма да дойде ангел, за да раздвижи водата на къпалнята Витезда, само за да изцери разлабения, а ще дойде ангел, който ще раздвижи цялото творение и ще го изцери. Надеждата стана реалност чрез възкресението на Господа от мъртвите. Църковният призив към нас е: да поставим пред погледа си реалното състояние, което ни очаква в случай, че се откажем от всеки грях и всяко тление, осъзнавайки наистина, че Христос възкръсна, наистина възкръсна!
Превод от арабски: Виктор Дора.
Източник: в-к Ал-Нашра, бр. 19, 2019 г. نشرة "النَّشرة، عدد19، 2019م
